Испания е много голяма и интересна страна. В нея са привлекателни не само паметниците на културата, песните, великолепните пейзажи, а и испанските народни танци. Те са много интересни и са известни в много страни.
Прочутото Пасо Добле.
Салса е танц по двойки, който се изпълнява на салса музика. Понякога се танцува и самостоятелно. Името на испански означава сос, или в този случай вкус или стил. Салсата е смесица от от много стилове звуци и инструменти. Салса се танцува на музика с повтарящ се ритъм от осем удара, т.е. два такта по четири удара. Салса схемите обикновено имат по три стъпки на всеки четири удара, като един се пропуска. Пропуснатият удар често се маркира с потропване, ритване, свиване и т.н. Обикновено музиката включва сложни ударни ритми и е бърза, около 180 удара за минута.
Салса се танцува на ограничено пространство. В салса двойката не сменя много мястото си на дансинга, а заема само ограничена част от него. В някои случи танцьорите изпълняват самостоятелни стъпки.
Основното движение в танцовите схеми на различните стилове салса е стъпването в синхрон с ударите на музиката. При всички фигури и стилове, кавалерът започва с ляв крак, а дамата започва с десен крак.
Фламенко е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц. Обособява се в края на XVlll век сред циганите в Андалусия, като изследователите откриват в него и берберски, и еврейски влияния. През втората половина на ХlX век жанрът придобива популярност в цяла Испания и дори извън страната. На 16 ноември 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за световно наследство. Традиционно фламенкото има акомпанимент на акустична китара, ударни инструменти и кастанети.
Фламенкото има в себе си три елемента - песен, музикален акомпанимент (поне китара) и танц. По време на изпълнение всеки един елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него. Пеенето е на куплети, наречени летрас. Моментът на китарата се нарича фалсета, а този на танцьора – ескобия. Танцьорът в случая изпълнява ролята на ударните музикални инструменти. За всяка част има определен начин на танцуване. По начало фламенкото идва от пеенето. Има фламенко, което не може да се танцува, и такова, което не може да се свири.
Танцуването във фламенкото е много колоритно и разнообразно, защото взима елементи освен от циганската и андалуската култура, също и от ориенталската, африканската, латиноамериканската, египетската и други култури. Във фламенкото има повече от 50 различни palos (видове фламенко танц). Всеки един танц носи определено настроение, ритъм и маниер на танцуване и се танцува по различни поводи. Някои танци са весели и празнични. Те са по-бързи от другите и движенията са по-освободени. Други танц изразяват болка, тъга, агония и се танцуват с по-голямо напрежение и отсеченост, а трети олицетворяват срещата между мъжа и жената и имат определени части — на опознаване, на контакт и на изразяване на индивидуалността.
Меренге е име на традиционен домакински музикален и танцов стил. Меренге се танцува и по двойки, в затворена позиция. Кавалерът обгръща талията на дамата с дясната си ръка, а лявата поддържа дясната ръка на партньорката на нивото на очите й. Ритъмът на меренге се състои от две стъпки, като и двамата партньори присвиват леко колене вляво и вдясно, а движението се продължава и от бедрата. Когато танцът се изпълнява правилно, бедрата и на дамата, и на кавалера трябва да се движат в една и съща посока по време на цялото изпълнение. Двойката се движи с малки стъпки, странично или в кръг. Партньорите могат да променят позицията си като се държат за две ръце и изпълняват завъртания, без обаче нито за миг да пускат ръцете си. Фигурите, които се получават при подобни движения, са изящни и сложни. Възможни са и други хореографски вариации.
Въпреки френетичното темпо, в което се изпълнява музиката, горната част на тялото на танцьорите трябва да се движи достолепно, с бавни обръщания, всяко от които обикновено се извършва в продължение на четири стъпки.
Болеро е един от най-старите и традиционни танци в Испания. Това е бърз испански танц, за който са присъщи внезапни паузи и бързи завъртания.
Фанданго е весел танц за двама танцьори и в определен период е бил изключително популярен в страната.
Източници:Уикипедия, enforex.com
Статията е създадена от: Гергана
Прочутото Пасо Добле.
Салса е танц по двойки, който се изпълнява на салса музика. Понякога се танцува и самостоятелно. Името на испански означава сос, или в този случай вкус или стил. Салсата е смесица от от много стилове звуци и инструменти. Салса се танцува на музика с повтарящ се ритъм от осем удара, т.е. два такта по четири удара. Салса схемите обикновено имат по три стъпки на всеки четири удара, като един се пропуска. Пропуснатият удар често се маркира с потропване, ритване, свиване и т.н. Обикновено музиката включва сложни ударни ритми и е бърза, около 180 удара за минута.
Салса се танцува на ограничено пространство. В салса двойката не сменя много мястото си на дансинга, а заема само ограничена част от него. В някои случи танцьорите изпълняват самостоятелни стъпки.
Основното движение в танцовите схеми на различните стилове салса е стъпването в синхрон с ударите на музиката. При всички фигури и стилове, кавалерът започва с ляв крак, а дамата започва с десен крак.
Фламенко е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц. Обособява се в края на XVlll век сред циганите в Андалусия, като изследователите откриват в него и берберски, и еврейски влияния. През втората половина на ХlX век жанрът придобива популярност в цяла Испания и дори извън страната. На 16 ноември 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за световно наследство. Традиционно фламенкото има акомпанимент на акустична китара, ударни инструменти и кастанети.
Фламенкото има в себе си три елемента - песен, музикален акомпанимент (поне китара) и танц. По време на изпълнение всеки един елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него. Пеенето е на куплети, наречени летрас. Моментът на китарата се нарича фалсета, а този на танцьора – ескобия. Танцьорът в случая изпълнява ролята на ударните музикални инструменти. За всяка част има определен начин на танцуване. По начало фламенкото идва от пеенето. Има фламенко, което не може да се танцува, и такова, което не може да се свири.
Танцуването във фламенкото е много колоритно и разнообразно, защото взима елементи освен от циганската и андалуската култура, също и от ориенталската, африканската, латиноамериканската, египетската и други култури. Във фламенкото има повече от 50 различни palos (видове фламенко танц). Всеки един танц носи определено настроение, ритъм и маниер на танцуване и се танцува по различни поводи. Някои танци са весели и празнични. Те са по-бързи от другите и движенията са по-освободени. Други танц изразяват болка, тъга, агония и се танцуват с по-голямо напрежение и отсеченост, а трети олицетворяват срещата между мъжа и жената и имат определени части — на опознаване, на контакт и на изразяване на индивидуалността.
Меренге е име на традиционен домакински музикален и танцов стил. Меренге се танцува и по двойки, в затворена позиция. Кавалерът обгръща талията на дамата с дясната си ръка, а лявата поддържа дясната ръка на партньорката на нивото на очите й. Ритъмът на меренге се състои от две стъпки, като и двамата партньори присвиват леко колене вляво и вдясно, а движението се продължава и от бедрата. Когато танцът се изпълнява правилно, бедрата и на дамата, и на кавалера трябва да се движат в една и съща посока по време на цялото изпълнение. Двойката се движи с малки стъпки, странично или в кръг. Партньорите могат да променят позицията си като се държат за две ръце и изпълняват завъртания, без обаче нито за миг да пускат ръцете си. Фигурите, които се получават при подобни движения, са изящни и сложни. Възможни са и други хореографски вариации.
Въпреки френетичното темпо, в което се изпълнява музиката, горната част на тялото на танцьорите трябва да се движи достолепно, с бавни обръщания, всяко от които обикновено се извършва в продължение на четири стъпки.
Болеро е един от най-старите и традиционни танци в Испания. Това е бърз испански танц, за който са присъщи внезапни паузи и бързи завъртания.
Фанданго е весел танц за двама танцьори и в определен период е бил изключително популярен в страната.
Източници:Уикипедия, enforex.com
Статията е създадена от: Гергана
Няма коментари:
Публикуване на коментар