С площ от 504 790 кв. км, Испания е 51-вата по големина държава в света, четвърта в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На североизток по хребета на Пиринеите граничи с Франция и малкото княжество Андора. Освен това Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На североизток, в Пиринеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.
Обширната испанска континентална територия с планински вериги и плата, както и разположението на страната на Атлантически океан и на Средиземно море, обуславят голямото разнообразие по отношение на климата. От Атлантически океан през зимата нахлуват западни ветрове, които правят зимата мека, а лятото сравнително прохладно. В Северозападна Испания количеството на валежите е най – голямо в цялата страна. От юг нахлуват горещи и сухи въздушни маси. В обширните части на високите региони с височина между 700 и 1000 м преобладава континенталният климат: студена зима, горещо и сухо лято и оскъдни валежи. Климатът по протежение на западното и южното крайбрежие, както и на островите, през зимата е мек, но пък лятото там може да бъде много горещо и сухо. Това поставя преди всичко селското стопанство пред големи затруднения. В Северна Кастилия годишно има от два до четири сухи месеца, в котловината на р. Ебро те са пет, а в югоизточната част, където почти не вали – шест до осем.
Във влажната северна част на страната растат предимно широколистни гори: бук, облагороден кестен, дъб, евкалипти, брези и явори, а на юг преобладават иглолистни гори. Отделни части от южното крайбрежие се характеризират със субтропична растителност. След дълго използване за нуждите на селското стопанство и изсичането на обширни области големи части от платото Месета се превръщат в пустееща земя. Сухият и беден Югоизток отчасти е покрит със степи. По протежение на крайбрежието се среща средиземноморска растителност, изразяваща се в маквиси /вечнозелени храсти/, редки насаждения от корков дъб, маслини, арабски смокини, алое и отчасти във финикови палми.
Поливните площи, или хуертите /huerta/, както ги наричат испанците на езика си, водят своето начало от древноримските заселници – отпреди 2000 години. Там, където се срещат топлината на слънцето и силата на водата, се получава селскостопанското благоденствие. Повече от една десета от обработваемите площи на страната се поливат и носят богата реколта. В хуертата се отглеждат предимно цитрусови плодове и зеленчуци за износ. Благодарение на меките зимни температури тук виреят ориз,фъстъци, дини, лук, люцерна, памук, тютюн и цветя. Широко разпространени са лозята и маслините. Южно от Толедо, в Манча, започват безкрайните лозови насаждения. Други области където се отглеждат лозя, са Каталуня и Западна Андалусия. Южно от Кордова започват маслинените горички, които се простират от южната страна на р. Гуадалкивир от Севиля чак до Линарес и Гренада. Голяма част от световната реколта на маслини идва от Андалусия.
Коренно различно е селското стопанство във винаги влажните северни и североизточни райони, където преобладава разширено целогодишно сеитбообръщение. През лятото виреят пшеница, царевица и картофи, а през есента – ръж и зеле.
Векове наред пасищното говедовъдство играе важна роля за страната. Стадата овце през зимата пасат в Екстремадура, а през лятото преминават стотици километри, за да достигнат до Кантабрийските планини.
Източници: Уикипедия
Статията е създадена от: Дани
Обширната испанска континентална територия с планински вериги и плата, както и разположението на страната на Атлантически океан и на Средиземно море, обуславят голямото разнообразие по отношение на климата. От Атлантически океан през зимата нахлуват западни ветрове, които правят зимата мека, а лятото сравнително прохладно. В Северозападна Испания количеството на валежите е най – голямо в цялата страна. От юг нахлуват горещи и сухи въздушни маси. В обширните части на високите региони с височина между 700 и 1000 м преобладава континенталният климат: студена зима, горещо и сухо лято и оскъдни валежи. Климатът по протежение на западното и южното крайбрежие, както и на островите, през зимата е мек, но пък лятото там може да бъде много горещо и сухо. Това поставя преди всичко селското стопанство пред големи затруднения. В Северна Кастилия годишно има от два до четири сухи месеца, в котловината на р. Ебро те са пет, а в югоизточната част, където почти не вали – шест до осем.
Във влажната северна част на страната растат предимно широколистни гори: бук, облагороден кестен, дъб, евкалипти, брези и явори, а на юг преобладават иглолистни гори. Отделни части от южното крайбрежие се характеризират със субтропична растителност. След дълго използване за нуждите на селското стопанство и изсичането на обширни области големи части от платото Месета се превръщат в пустееща земя. Сухият и беден Югоизток отчасти е покрит със степи. По протежение на крайбрежието се среща средиземноморска растителност, изразяваща се в маквиси /вечнозелени храсти/, редки насаждения от корков дъб, маслини, арабски смокини, алое и отчасти във финикови палми.
Поливните площи, или хуертите /huerta/, както ги наричат испанците на езика си, водят своето начало от древноримските заселници – отпреди 2000 години. Там, където се срещат топлината на слънцето и силата на водата, се получава селскостопанското благоденствие. Повече от една десета от обработваемите площи на страната се поливат и носят богата реколта. В хуертата се отглеждат предимно цитрусови плодове и зеленчуци за износ. Благодарение на меките зимни температури тук виреят ориз,фъстъци, дини, лук, люцерна, памук, тютюн и цветя. Широко разпространени са лозята и маслините. Южно от Толедо, в Манча, започват безкрайните лозови насаждения. Други области където се отглеждат лозя, са Каталуня и Западна Андалусия. Южно от Кордова започват маслинените горички, които се простират от южната страна на р. Гуадалкивир от Севиля чак до Линарес и Гренада. Голяма част от световната реколта на маслини идва от Андалусия.
Коренно различно е селското стопанство във винаги влажните северни и североизточни райони, където преобладава разширено целогодишно сеитбообръщение. През лятото виреят пшеница, царевица и картофи, а през есента – ръж и зеле.
Векове наред пасищното говедовъдство играе важна роля за страната. Стадата овце през зимата пасат в Екстремадура, а през лятото преминават стотици километри, за да достигнат до Кантабрийските планини.
Източници: Уикипедия
Статията е създадена от: Дани
Няма коментари:
Публикуване на коментар