
Картината „Момиче върху топка', която е нарисувана през 1905 година, е считана от специалистите за край на синия и начало на розовия период в творчеството на Пикасо, който се характеризира предимно с циркови сюжети, като художникът се стреми да улови живота на артистите и емоциите, предизвикани от вечното им скиталчество. Обречеността и безнадеждността в картините на испанеца намалява чувствително в сравнение със синия период.
След 1907 година Пабло Пикасо обръща изключително внимание на раздробяването и уголемяването на фигурите и превръщането им в геометрични форми. Той продължава да рисува в новия стил, наречен „кубизъм” до средата на Първата световна война, макар и отделни елементи от него да се появяват в картините му и по-късно.
През 20-те години на 20 век Пикасо рисува едни от най-известните си картини. До известна степен те са вдъхновени от пътуването му в Италия. През това време той продължава да експериментира, намирайки близост със сюрреализма. От 1925 г. нататък, Пикасо създава изразителни произведения, маниерът му е характеризиран като „рязък и неистов”.
Силно впечатление прави най-известната му творба „Герника” (1937), която отразява ужаса и безсмислието на войната. Творбата разкрива шока, изживян от художника след страшната бомбардировка над селцето Герника по време на Испанската гражданска война.
Скулптурните произведения на Пикасо също доказват необикновената фантазия на твореца. Като график той е смятан за един от великите на 20-и век. Работите на Пикасо са емоционални, в тях безпощадно са показани и глупостта, и жестокостта, и силата на всепобеждаващия живот.
Пикасо е с леви политически убеждения, той участва в световното движение за мир, което превръща в свой символ нарисуваната от Пикасо бяла гълъбица.
Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 година в град Мужен в Южна Франция.
Източници: Уикипедия, prize.bg, hispanoperiodistas.com
Статията е подготвена от: Ванеса Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар