Ел Греко е смятан за предшественик на кубизма и експресионизма. Той е определян от учените като индивидуалист художник, което не позволява причисляването му към която и да е школа. Неговият стил се характеризира със сливане на византийската традиция със западната цивилизация.
Първоначалното образование на художника включва иконопис, древногръцки език и латински език. Смята се, че е бил кръстен в православната вяра, въпреки неговото признание в завещанието му, че счита себе си за ревностен католик. По времето, когато Ел Греко пристига в Рим, Микеланджело и Рафаел са вече мъртви, но тяхното въздействие върху младите таланти продължава да е силно. Все пак Ел Греко се опитва да наложи свой индивидуален стил и дори критикува изображенията на Микеланджело в Сикстинската капела. И това е парадоксът, тъй като по мнение на критиците той се е учел в стила си предимно от него. Заради своите крайни изказвания Греко предизвиква вражда към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е принуден да напусне Рим.
Годините 1597-1607, когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко големи поръчки и работи със своя помощник - италианския художник Франсиско Пребосте. Те изографисват олтара на параклиса „Сан Хосе” в Толедо. Известни са и три картини за Августинския манастир в Мадрид, олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата „Свети Йоан Кръстител” в Толедо.
Когато отпада една поръчка за болница „Тавера”, Ел Греко се разболява сериозно, прави сина си наследник на неговата воля и на 7 април 1614 г. умира. Погребан е в църквата „Санто Доминго ел Антигуа”.
Източници: Уикипедия
Изготвила: Деница 5 б
Няма коментари:
Публикуване на коментар