Население на Испания

Населението на Испания през 2010 година е 45 989 016 души.
Гъстотата на населението от 90 човека на кв. км. е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно.
Годишен прираст на населението (в %) – 0.096%, средната продължителност на живота (в години): при жените – 83 години, а при мъжете 76 години
Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната, а в последно време и от много чужди емигранти, най вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).
Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.
Испанският народ е смесица от местните народи от Иберийския полуостров и народите, които завладяват и окупират полуострова за много дълго време. Това прибавя етнологични елементи от римляните, средиземноморски народ, и от суевите, вандалите, вестготите.
Испания е силно урбанизирана и 77% от населението живее в градовете. Столица и най-голям град е Мадрид (с население през 2010 година 3 273 047 души), който също е столица и на Мадридския автономен регион, вторият по големина град, главно пристанище и търговски център е Барселона (1 605 602 души), който също е столица и на Барселонската провинция и Каталунския регион.

Етническият състав на испанското население е: кастилци – 65.9%, каталунци – 18.3%, галисийци – 8.1%, арагонци – 2.5%, баски – 2.4%, леонци – 2.3% и други – 0.6%.
Средният процент на неграмотност е под 5%.
Повечето от хората в Испания говорят кастилски испански. Освен това на североизток се
говори каталонският, галацийският се говори на северозапад, а баският – на север. Испанският език е четвъртият най-говорим език в света.

Основната религия е християнската – 97.6% от населението, като от тях католици са 97.4%, а протестанти – 2.6%.

Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх, Хуан Карлос I де Борбон – от 22 ноември 1975 г., и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт се осъществява от Генерални кортеси (Парламент), състоящ се от две палати – Сенат (Горна палата – 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт се осъществява от правителство начело с министър-председател, който на испански се нарича Президент. В момента длъжността се заема от Мариано Рахой.
Освен това страната е разделена на 17 автономни региона и два автономни града с различна степен на самостоятелност, които имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия: на север – Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток – Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част –Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия–Ла Манча и Естремадура; на юг – Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля.
Сегашните автономни области са определени през 1983. По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият – Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха.
Административно страната е разделена и на 50 провинции. Седем автономни региона се състоят от по една провинция – Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.
Най-ниската административна единица в Испания е общината, като техният брой е 8 111. Исторически някои региони са разделени на комарки, които имат различен произход и значение в отделните региони, като в Каталония представляват историческите графства.
Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области (Баския, Каталония,Галисия и Андалусия) от останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори.

Източници: Уикипедия, ispania.web.officelive.com
Статията е създадена от: Полин