Оценката на географа

През последните пет месеца с група ученици от пети клас пътешествахме виртуално в Азия, Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Австралия т.е. всички континенти, където има постоянно живеещи хора. Чрез блога „Пътешественици” учениците споделяха какво са научили по време на „ пътуванията”. Всичко това бе нещо ново както за учениците така и за мен самата. Не закъсняха интересът и вниманието както от страна на учениците във всички пети класове, така и от другите – шести и седми клас.
В моята конкретна работа в часовете по география и икономика във всички класове блогът ми бе в изключителна помощ за разнообразяване на работата. Тъй като по-голяма част от статиите са географски, аз ги използвах в много от часовете. В шести клас разглеждахме статиите и снимките за най-интересните забележителности на САЩ, както и в пустинята Сахара в Африка. Учениците от групата за ЗИП география и икономика бяха впечатлени колко много неща знаят петокласниците и изразиха желание и те да работят по този начин. В седми клас голям интерес предизвикаха животните на Австралия, тъй като вече са изучени и отново се докоснаха до тях чрез публикациите на петокласниците.
Смятам, че блогът доби популярност както сред учениците, така и сред родители и колеги. По-важно е, че бъдещите шестокласници имат сериозна представа за това, какво ще изучават през новата учебна година, знаят повече и са достатъчно мотивирани да трупат нови знания. Работата ми, свързана с проекта „Виртуално пътешествие”, беше интересна и най-вече полезна.
ХУБАВО ЛЯТО!
ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯ!
МНОГО ПЪТЕШЕСТВИЯ!
Г-жа Василева

Райски птици

Аз съм Мила и ще ви разкажа за едни великолепни птици.

Австралия е островна страна, която по очарователен начин дава възможност на човек да се запознае с чудесата на природата и уникалния животински свят.
Благодарение на разнообразните природни дадености - пустини, степи, савани и тропически гори тя е родина на огромно и пъстро многообразие от птици, риби, насекоми и бозайници.
Райски птици (Paradisaeidae) е името на семейство удивителни с външния си вид и поведение птици от разред Врабчоподобни. В семейството са включени 42 вида райски птици.
Представителите от семейство Райски птици са разпространени в района на северна Австралия, източна Индонезия, Папуа и Нова Гвинея, където се предполага, че е започнало разпространението им. На Йоркския полуостров в Австралия живеят 4 вида от красивите създания.
Райските птици са може би най-известни с богатото обагреното си оперение при мъжките представители. Червени, жълти, зелени, сини цветове, във всевъзможни комбинации и нюанси, красят перата на повечето представители от това семейство. В сравнение с интересния външен вид на мъжките индивиди, женските имат кафеникаво оперение, семпло и маскировъчно, което ги слива с околната среда и им позволява да остават незабелязани по време на мътене и отглеждане на потомството.
Райските птици имат набито телосложение подобно на враните и скорците, краката им са силни и им осигуряват стабилна опора по клоните на дърветата. Дължината на тялото заедно с опашката варира между 15 и 120см. Размахът на закръглените им крила е от 9 до 24см. Най-малката в семейството е Кралската райска птица с тегло 50гр и дължина 15см, а най голяма е Черната сърпоклюна райска, съответно с тегло 430гр и дължина 110 см. Местообитанието и различната храна, която консумират, формират отличителните черти между видовете като размер, форма на клюна, цвят и специфичност на оперението.
Райските птици имат малко естествени врагове. Те не се конкурират за храна с другите животински видове, защото австралийските гори им предлагат постоянно изобилие от плодове и насекоми, също така спокойната среда, в която живеят, им позволява да се размножават необезпокоявано. Благодарение на тези положителни фактори райските птици, наследници на гарваноподобни предци, започнали да се специализират в половото съревнование, изграждайки сложни брачни ритуали, иновации в оперението и специфичен тип на социално поведение.
Райските птици, които се хранят с плодове, листа, пъпки и цветя, безгръбначни и малки гръбначни животни, имат къс и многофункционален клюн, а тези, които предпочитат ларви и насекоми имат тънък и извит клюн, които им помага да ровят под мъха и кората на дърветата.
В Европа за първи път виждат райски птици през 1522 г. Те били пренесени до Испания от корабите на Магелан като подарък от новогвинейците за западните крале. Изключителната им красота бързо превърнала птиците в обект на печеливша търговия, моден аксесоар за дамските шапки и желан трофей за украса над камината. В началото на 20 век за западния пазар се изнасяли близо 80 хиляди птичи кожи годишно. Безконтролното избиване сериозно повлияло на популацията и райските птици били застрашени от изчезване.
Днес износът на райски птици е забранен, но изсичането на тропическите гори, замърсяването на природата, растящото население и процъфтяващият черен пазар поставят оцеляването на тези изключителни представители на семейство Врабчоподобни под въпрос.



Източници: Уикипедия

Папагали Лори

Аз съм Полин. Ще ви разкажа за едни много талантливи птици.



Лори са най-пъстрите от всички видове папагали. Населяват предимно източното крайбрежие на Австралия. Срещат се и в части от Тасмания и ограничени територии в Западна Австралия, в Нова Каледония, Микронезия, Нова Гвинея и някои острови в Индонезия. Обитава многоетажните дъждовни тропични гори (особено евкалиптовите), градини и паркове. Според орнитолозите многоцветните папагали лори са 21 подвида.
Птиците имат масивен закривен клюн. На дължина достигат 25-30 cm. Тежат около 130 g. Женските са малко по-дребни и клюнът им е по-малък. Преди да достигнат полова зрялост перата са матови. В състава на оперението влизат пудрените пухови пера, горната част на които постоянно се разлага на восъчна пудра, която се използва за чистене на другите пера.
Както всичко останало в природата и окраската на Лори не е някаква случайност. Тъй като те търсят храната си най-често сред цветята, издирвайки лакомства като цветен прашец и смола, красивото им облекло всъщност играе ролята на камуфлаж и им помага перфектно да се слеят с цветовете на природата, за да избегнат атаките на хищниците. Голяма част от времето си папагалите прекарват в хранене. Сутрин могат да се хранят 4 часа. Когато е много горещо на обяд, изоставят храната и се връщат по-късно.
Да отглеждаш Лори у дома не е трудно, макар че има някои условия, които трябва да бъдат изпълнени. За да се чувства папагалът ви в отлична форма, вие трябва така да съставите менюто му, че то да бъде максимално близо до това, в естествената му среда. Например мед, разреден с малко вода може да бъде чудесен заместител на сока от цветчета, който Лори толкова много обичат. Можете също така да зарадвате вашия любимец и с различни плодове, цветчета от овощни дръвчета, нежна зелена трева или всякакви други плодови сокове.
Папагалите Лори са прочути като доста небрежни по отношение на хигиената в клетката си. Те успяват така добре да разпръскват храната си, че трябва да чистите след всяко тяхно хранене. Но Лори са много забавни компаньони и никога няма да скучаете в тяхно присъствие. Тези папагали са едни от най-талантливите танцьори сред събратята си. Те са и отлични имитатори на всякакви звуци.

Ваканцията дойде!

Днес учебната година завърши!

Какво по-хубаво от това, след като си учил цяла година, да си починеш. Заслужаваме си почивката! Поне така си мислим.
Колкото до блога, ще поработи още малко техническият изпълнител, но ние - блогърите от 5 клас - приключихме. Статиите ни са готови и изпратени, скоро ще излязат всичките.
Най-активните блогъри получиха за добрата си работа през петте месеца грамоти , които ни връчи г-жа Илица Петрова, директор на училището. (Кликнете на снимките.)







Благодарим на всички, които ни подкрепяха и ни помагаха. Надяваме се да ви е било интересно в нашия блог.
Няма да спрем с пътуванията - чакат ни бабите и дядовците, морето, планината и т. н. Какво сме видели и сторили, може да ви разкажем през следващата година. Ще видим, да не бързаме с плановете.
Весела ваканция и пътувайте!!!

Австралийски маскиран бухал

Аз съм Таня и ще ви разкажа за един много интересен вид бухали.

Маскираният бухал има три основни цвята на оперение: светъл, сив и тъмно кафяво. Оперението му се слива с околната среда. Лицевата част се прелива от кафяво към бяло, оградена е с по-тъмна окръжност около очите. Горните части са от черно-кафяво до сиво-бели и са оцветени с сиво и бяло. Бухалите са червеникавокафяви до бели, оцветени с тъмно кафяво. Женските са подобни в оперението си, но са значително по-големи и като цяло по-тъмни от мъжките. Младите маскирани бухали са бели до кремав цвят. След първата година, те много приличат на възрастните, но могат да са с по-тъмни ивици.
Тасманийските птици са по-големи от тези на континента. Този вид е най-големият бухал и вторият по големина от нощните птици в Австралия след голямата нощна сова.
Маскираният бухал е широко разпространен по бреговата ивица около по-голямата част от континенталната част на Австралия и Тасмания.

Бухалите се хранят се предимно с малки бозайници, като: гризачи, зайци, влечуги, птици и насекоми. Ловува предимно в ранните часове на нощта. Птиците дебнат в ниските части на дърветата за плячка, която веднъж открита, бива мигновено уловена.

Маскираните бухали се размножават само, когато условията са благоприятни и храната е в изобилие. Гнездото е разположено дълбоко в хралупа, която е облицована с пръст, пясък или мека дървесна сърцевина. Яйцата се мътят единствено от женската, докато мъжкият осигурява храната. Младите птици остават в близост до гнездото и се хранят от майката още един месец, след като се научат да летят.
Маскираният бухал е в списъка на застрашените видове в Тасмания и Австралия. Той е включен във Федералния план за защита на австралийските птици от 2000-та година. Причините за намаляване на популацията са: намаляването на дребни бозайници, конкуриране с други нощни грабливи птици, спад в наличността на места за гнездене, горски пожари, разчистване на земята в горските райони за земеделска земя и замърсяването на околната среда.

Източник: avianweb.com

Киви - птица

Аз съм Стела и ще разкажа за най-малката птица бегач.

Киви е единствената птица без криле и най-малка по размер от рода на подобните. Киви е уникална птица и е една от най-древните в света. Еволюира от среда без бозайници, но е развила характерни за тях белези. Температурата на тялото й е с около 4 градуса по-ниска от колкото на обикновените птици. Единствената птица в света, която няма опашка. В хода на революцията си е загубила крилете си и способността да лети. Има най-закърнялото зрение сред птиците. В сравнение с размера на тялото си, Кивито снася много големи яйца. Тези яйца имат най-голям процент жълтък в сравнение с други.
За сметка на това, че не може да лети и вижда добре, птицата има добре развито обоняние. То е свързано с особените отвори на носа и, които не се намират в корените на клюна, както при другите птици, а са разположени на върха му. Когато търси храна, Киви разравя шумата и пръстта.
В основата на клюна си има и допълнителни пера, за да може да се ориентира в тъмното. Всъщност Киви е и най-малката птица бегач. Мъжките достигат от 35 до 65 см дължина и до 35 см височина. Тежат между 1 и 5 гк. Женските са малко по-големи и тежки.

Източници: Уикипедия

Тасманийски дявол

Аз съм Дани и ще ви разкажа за едно животно, което рядко си затваря устата, защото ако не яде и крещи, само крещи.

Тасманийският дявол (Sarcophilus laniarius) е хищно торбесто животно от разред Двуутробни Бозайници. Козината му е черна с тук там бели петна. Има силни челюсти, с които лесно троши кости, а и не само кости.

Тасманийският дявол е най-голямото двуутробно животно-хищник. Преди време тези животни са обитавали цяла Австралия, но сега ги има само на остров Тасмания. Предполага се, че са изместени от районите си от дивото куче Динго. Териториите, които обитават тасманийските дяволи са по целия остров и предпочитат гористи местности. Живеят предимно в населени места, близо до горските граници. Приличат на средно голямо куче, а ходилата им са подобни на кучешкия вид. Те тичат с около 13 км/ч и могат дълго време да поддържат темпо. Ловуват през нощта и правят бърлоги през деня. Името им идва от тяхното крещене, докато се хранят. То е проглушително и през нощта доста страховито.
Тези животни се хранят предимно с мърша, която намират. Това е полезно за хората, защото разчистват гниещи трупове. Също така могат да ловуват птици, влечуги и други малки животинки. Когато храната е оскъдна, тасманийските дяволи си имат таен запас с енергия, която се складира под формата на мазнина в опашката и могат да карат дни без храна.
Размножаването е през март месец. Женската ражда след няколко седмици към 2-4 малки като бременността е приблизително 21 дни. След като се родят, новородените се настаняват в джобчето на майка си и сучат мляко от там. Малките престояват 16 седмици и след като станат прекалено големи, за да се поберат, майката ги спира от млякото и ги мести в гнездо. Там малките стоят още 16 седмици. Когато минат около 40 седмици, тасманийчетата остават сами и майката ги оставя в гнездото.
Тасманийският дявол е класифициран като почти застрашен вид.

Ехидна

Аз съм Гергана и ще ви разкажа за ехидната.

Ехидните (лат. Tachyglossidae) са от клас Бозайници. Те се срещат в Австралия , о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред Еднопроходни, като друг представител на този разред е и птицечовката.
Женската ехидна снася яйцата си и след като се излюпят, кърми бебетата. Малките ехидни ближат мляко, стичащо се от млечните жлези на майката. След 50 дни достигат 10 см и майката ехидна ги крие в гнезда. През това време на малките им порастват и бодли.

Тези бозайници много приличат на таралежи и са покрити с дълги бодли и косми. Човката им е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с по 4 вида.
Ехидните са сухоземни животни и са активни предимно през ноща. През деня си почиват и обичат да се крият под големи предмети. Използват бодлите си за защита. Подобно на таралежа, тези животни се свиват на кълбо.
Ехидните живеят около и повече от 50 години. Както при птицечовките, така и при тези бодливи бозайници, така наречените проводи (яйцепроводи, семепроводи и пикочопроводи) се свързват в един общ канал, който се нарича клоака.
Мозъкът на ехидната е по-добре развит от този на птицечовката. Тези животни имат много добър слух, но лошо зрение, усещат дори леки вибрации и имат добре развито обоняние.
Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи. За разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време, до около 30 дни. Когато намери насекомо, ехидната много бързо изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Тези животни поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.

Източници:Уикипедия

Молох (Бодлив дявол)

Аз съм Илина. Ще разкажа за един от странните обитатели на Австралия – Бодливия дявол.

Молохът, известен още като Бодлив дявол, е дребно влечуго от разред Люспести. Живее в шубраци и пустини в Централна Австралия. Разпространението му се свързва най- вече с наличието на пясъчна, глинена почва.
Тялото му е покрито изцяло с големи, твърди шипове. На цвят са кафяви и жълто-кафяви (при високи температури са светли, а при ниски – тъмни). Въпреки че изглежда наистина страховито, в действителност животинчето е безобидно и не е отровно. С бодлите си, които изглеждат като повехнали листа, този гущер може да се прикрива и предпазва от врагове.

Той се прехранва предимно с мравки и термити, като на едно хранене може да изяде от 1000 до 3000 насекоми. Освен това Бодливият дявол пие вода по много особен начин – неговата пропускаща вода кожа функционира като гъба. През каналчетата и браздите в кожата му е прокарана капилярна система, която всъщност е система от фини тръбички, които доставят течности в организма на гущера. По този начин например течността е достатъчна даже когато е стъпил само с единия крак във водата. Водата се ,,изпомпва” в устата му дори и вертикално! Снася от 3-10 яйца през септември-декември в дупка на около 30см под земята, които се излюпват след 3-4 месеца.

Източници: Енциклопедия

Австралийска медуза

Аз съм Полина и ще ви разкажа за едно красиво, но опасно същество.

Австралийската медуза обитава тропичните океани около северна Австралия. В зависимост от местообитанието си тя е известна като Морска оса, а в Нова Зеландия като Синята бутилка, заради своя цвят и форма, когато е изхвърлена от морето на плажа. На други места – като Австралийска кубическа медуза.

Австралийската медуза е силно отровно морско същество, което живее в австралийските води. Медузата има отрова , съдържаща се в пипалата , които когато са в контакт с човека, могат да спрат сърдечно-дихателните функции за по-малко от три минути. Тя е отговорна за повече смъртни случаи в Австралия от змиите, акулите и крокодилите в солена вода.
Тя притежава 60 пипала с дължина 1,5 метра. Върху всяко от пипалата са разположени по 5000 жилещи клетки и достатъчно отрова да убие 60 човека. Нервната система на австралийската медуза е по-развита от тази на много други медузи. За отбелязване е, че разполагат с нервен пръстен около основата на шапката, която координира техните пулсиращи движения. Австралийските медузи са уникални в притежание на истински очи, пълни с ретината, роговицата и лещи. Тя има двадесет и четири очи. Разположени са около главата като пръстен.
Австралийската кубическа медуза е носител на много лоша репутация сред своите родственици. И всичко това благодарение на гигантските и размери и смъртоносно ухапване. Отровата на едно от нейните 60 пипала, е достатъчна в рамките на три минути да порази смъртоносно човек, което я прави най-опасната медуза в света. Тя ухапва по-бързо, отколкото всяка змия, паяк или отровни насекоми, живеещи на планетата Земя. Отровата и е толкова силна и болезнена, че много хора, ухапани от нея, умират от сърдечен удар, дори преди да излязат от водата на брега. Дължината на това морско чудовище може да достигне пет метра. Единственият, който спокойно може да ловува кубически медузи, е морската костенурка. Тя има имунитет към отровата й.
Синята бутилка се храни с дребни риби и други дребни океански създания. Тя хваща плячката си с пипалата си, като се изпуска отрова. По този начин парализира плячката си, преди да я консумира. Ако пипалото се постави под микроскоп, ще се види, че то прилича на дълъг низ от бодливи куки, което обяснява способността му да придържа.

Източник: australianfauna.com

Вомбат (Wombat)

Аз съм Стоян. Впечатлен съм от Вомбата - твърде странно животно.

Вомбатът (лат. Vombatidae) е двуутробно, тревоядно животно. Обикновеният вомбат има набито тяло разположено близо до земята. Възрастните са с дължина на тялото 80 - 130 cm и тежат между 17 и 40 кг. Видът е разпространен от южните планински части на Куинсланд до югоизточната част на континентална Австралия. Разпространен е и на остров Тасмания, съседните острови и островите от Басовия пролив. Континенталният подвид е по-едър от островните. Тялото му е компактно, но лапите са много силни. Той е голям копач. Със силните си предни лапи прокопава тунели, достигащи до 3.5 метра дълбочина и до 20 метра дължина.

Вомбатът обикновено е активен през нощта, но се среща сутрин и вечер преди да се стъмни. При нападение срещу него, той се обръща обратно и задната му част се явява, като защитен щит. Може да бяга много бързо и скоростта му достига до 42 км/ч. По-едрите вомбати приличат на малки прасенца. Всеки обитава определен ареал, където се храни и размножава.
Обикновеният вомбат дава поколение на всеки две години. Нормално отглежда по едно малко. Бременността продължава 20 - 30 дни, а след това малкото остава в торбата около 6 месеца.

Когато напуснат торбата малките са с тегло 3,5 - 6,5 kg. Отбиването става на около 12 - 15 месечна възраст, а на 18 месеца стават независими от майката. Представителите предпочитат да се хранят с трева, корени и кора.
Вомбатът е защитен вид! По последни данни - в момента има само 110 живи вомбата, които са в резерват в щат Куинсланд, Австралия.

Източници: wikipedia

Коала

Аз съм Дени. Харесвам коалата.

Коалата е живеещо по дърветата растителноядно животно. Коалите се срещат по източното крайбрежие на Австралия. Единствената храна на „плюшеното” животинче са листата на евкалиптовите дървета. За един ден коалата поглъща толкова отрова, че за секунди могат да умрат петдесет души. За симпатичната животинка обаче отровата си е истинско угощение. От 600 вида дървета коалите избират само 35 от най – отровните, които съдържат цианкалий. Според специалистите в тялото на коалата има перфектно устройство за обезвреждане на отровите. Много често обаче се случва така, че коалите умират от глад с пълни кореми и заобиколени от изобилие евкалиптови листа.

Торбестата мечка, както е известна още коалата, е дълга около 78 см и тежи около 9 кг. Тя изяжда на ден около 1,25 кг листа.
В Австралия има и бяла коала. Това всъщност са мечета, които поради грешка в гена се раждат албиноси .В дивата природа на тях им е по – трудно отколкото на другите, защото се открояват отдалеч в клоните и могат да бъдат изядени от враговете си.

Животните в Австралия

Ако трябва да посочим представителите на австралийската фауна сред известните и обичани обитатели на зоопарковете, веднага ще споменем кенгуруто, а след това лесно можем да изпаднем в затруднение. Дори да се замислим малко повече, пак няма да излезе нищо. И все пак Австралия е съкровена мечта за всички зоолози и любители на животни. Привлекателни са не толкова богатството, разнообразието или оцветяването на австралийските животни, колкото разнообразието и музейната уникалност на животинския свят.



Особеното си положение австралийската фауна дължи на изолираното положение на континента, както и на островния животински свят, включен в същата област. Тук липсват много групи животни, но са се запазили такива групи, които са загинали в другите части на Земята, конкурирани от нови форми, недостигнали Австралия.
Безводни пустини, полупустини, степи, савани и непроходим гъсталак от евкалипти и акации заемат основната част от континента. На изток, югоизток и югозапад се срещат вечнозелени гори от евкалипти, достигащи 100 m височина, а на юг — акациеви гори. Около залива Карпентария са разположени влажни тропични гори, мангри, бамбук, кокосови и други видове палми. В планините освен евкалиптови гори има и масиви от южния бук нотофагус, по-високо от тях към върховете следват нискостъблени иглолистни гори (клек) и алпийски пасища. Климатът на континента е субтропичен, с изключение на северните тропични и южните умерени зони. Животните и растенията са привикнали към периодите на суша, които понякога отнемат живота на милиони домашни животни.
Австралия може да бъде наречена страна на торбестите бозайници, макар че ги има и в Америка. Тук, в Австралия, торбестите са заели повечето екологични ниши още преди проникването на плацентните бозайници на континента. В резултат на това висшите бозайници не успели да се „оправят на време” и водели не особено привлекателно съществуване. Ако не се смята динго, за което е установено, че е внесено от човека още в древността, те са почти напълно забравени. В много случаи торбестите бозайници (като например торбестите къртици, торбестите тушканчици, торбестите летящи катерици и торбестите вълци) са решили екологичните проблеми подобно на плацентните бозайници, а други – коренно различно (например кенгуру вместо копитни животни).
Способността за приспособяване на торбестите бозайници би била доказана още по-сигурно, ако редица видове не бяха измрели още преди появяването на хората, във всеки случай преди идването на европейците. За това вероятно са допринесли сушите, човешката дейност – изсичането на горите, изгарянето на храсталаците, а също дингото, зайците и котките. Известни са например останки от вомбат с големина на носорог и череп на кенгуру, дълъг 40 см, който трябва да е принадлежал на животно, високо 3 м. Имало е следователно големи животни, каквито днес в Австралия не се срещат.
Според Дарлингтон в Австралия има най-малко 229 местни бозайника.
Макар и не толкова своеобразен, птичият свят е също интересен, а влечугите и рибите не престават да удивляват хората с уникалността си.



Решихме всеки от нас да си избере животно, обитаващо Австралия, и да разкаже за него.

Австралийски съюз

Континентът Австралия е зает от една – единствена държава – Австралийски съюз, която няма сухоземни граници. Страната включва още по-големия остров Тасмания и редица други по-малки острови. След откриването на континента той се превръща в колония на Великобритания. На 26 януари 1788 година английският мореплавател Артър Флип докарва първите преселници – британски затворници – и поставя началото на първото селище – Сидни.
Богатите природни ресурси предизвикват поток от емигранти от Европа.
На 1 януари 1901 година съществуващите колонии на територията на Австралия се обединяват и така поставят началото на нова държава – Австралийски съюз. Тя се състои от шест щата: Нов Южен Уелс, Виктория, Куинсланд, Южна Австралия, Западна Австралия, Тасмания и две територии: Северна и Федерална столица. Държавата е парламентарна монархия, федерална държава в състава на Британската общност. Глава на държавата се явява кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. На 12 март 1913 година е поставена паметна плоча, с която започва изграждането на новата столица на страната – Канбера. На езика на местните аборигени самото име означава „място за събрания”. Едва през 1927 година правителството трайно се установява в Канбера и в новата столица започват заседания на австралийския парламент.
Страната има уникална природа: разнообразен релеф, полезни изкопаеми- големи запаси от злато, алуминиеви, оловно-цинкови и железни руди, въглища и диаманти. Климатът в крайбрежните части позволява много добро развитие на земеделието. Голяма част от територията е заета от пустини и полупустини. Водните ресурси са ограничени.
Населението на Австралийския съюз надминава 20 милиона души. Страната е слабо населена и населението е разпределено крайно неравномерно. Съвременното население се е формирало предимно от преселници от Европа, основно от Великобритания и Ирландия, както и от други райони на света. Тук живеят представители на повече от 80 народи, включително и българи. Местното населени – аборигените, са едва около 1-2% от населението. Преобладаваща религия е християнството, а официален език – английският. Населението е съсредоточено в големите градове. Градското население е около 85%. В столицата Канбера живеят близо 350 хил. души. По-големи градове в югоизточната част са Сидни, Мелбърн, Бризбейн, около които се оформят градски агломерации. Най- голям град на запад е Пърт.
Преди идването на европейските заселници в Австралия живеели повече от 1 милиона аборигени. Европейците донесли непознати заразни болести, срещу които аборигените нямали имунитет и хиляди от тях измрели от едра шарка, туберкулоза и грипни заболявания. Голяма част от аборигените били избити от белите заселници, тъй като ги смятали за кръвожадни диваци и искали да заграбят земите им. Сега аборигените живеят из цялата страна, но най- много са в Северната територия. Те имат своя самобитна култура. Смята се, че днес съществуват около 250 различни аборигенски езика и диалекта. Водят номадски или полуномадски начин на живот – събират семена, плодове, корени, занимават се с лов и риболов.
Аборигенската култура е много богата и включва традиционно изобразително изкуство, народни приказки, музика, танци. Голяма част от рисуваните картини и епически разкази от аборигените са посветени на произхода на Земята, на хората и техните прадеди, съчетани с вярвания, наричани сънища. Според традициите и вярванията на аборигените обитаваните от тях земи не могат да бъдат продавани или отдавани за ползване. Те смятат за свещени много места в земите си.
Австралийският съюз е развита промишлено–аграрна страна. Машиностроенето е водещ промишлен отрасъл. Произвеждат се автомобили, кораби, земеделски машини, електроуреди и др. Добре развити са производството на минерални торове, текстилна промишленост и хранително- вкусовата промишленост. Успехи бележи винопроизводството.
От земеделието водещо значение има животновъдството. Традиционен отрасъл е овцевъдството / над 170 млн. броя овце/, като по производство и износ на вълна страната е на първо място в света. Добре развит е и риболовът. Отглеждат се и пшеница, зеленчуци, цитрусови плодове, банани, захарна тръстика, памук, ябълки, праскови, грозде, тютюн, авокадо и други. Голяма част от промишлената и земеделска продукция се изнася за световните пазари.