17 февруари 2013 г.

Васил Левски в изобразителното изкуство


                                          
Георги Данчов е единственият художник, който е познавал Левски и по-късно е материализирал своите спомени от образа му – оставил е три маслени портрета /единият незавършен/ и още толкова литографии на Апостола.

                                       
                                         Васил Левски пред турския съд

                                                    Худoжник:  Калина Тасев
                                          
                                          Обесването на Васил Левски

                                                Художник: Борис Ангелушев


                                        
Статията подготви Мирела Георгиева - VI "а" клас
Източници:http://www.abritvs.com/, http://www. nauka.bg/,  http://vlevski.eu/



16 февруари 2013 г.

Паметници на Апостола в чужбина

Извън България има 21 паметника на Дякона. Част от тях се намират в българските посолства, но има и такива, които са поставени в централните паркове на градове, в училища, културни домове и хотели. Последните два се намират съответно в посолствата ни в Япония и Кипър. Тя бяха открити през 2.
Един от най-старите паметници на Левски се намира в Куба. Той е дело на български работници, който успяват да го вдигнат със собствени сили в двора на завода, в който работят. Бронзовият бюст е открит през 1981 г. и 2012 г., съответно на 10 април и 4 декември.
1. Буенос Айрес - Аржентина, - бюст-паметник.
2. Аржентина - паметник.
3. Брюксел - Белгия - барелеф на входа на консулската служба на българското посолство.
4. Солун - Гърция, - пред българското генерално консулство, бюст-паметник, открит на 24.09.2004 г.
5. Канада,Торонто - българско генерално консулство, барелеф.
6. Куба, Сиенфуегос - паметник пред завод “Васил Левски”.


7. Република Македония, Скопие - барелеф на сградата на Българския културен център към посолството.
8. Молдова, Кишинев - барелеф на сградата на българския лицей “Васил Левски”.
9. Молдова, Приднестровие, с. Паркани - бюст-паметник.
10. Молдова, Твърдица, барелеф-паметник пред двореца на културата;
11. Румъния, Букурещ, парк „Херастрау“ - бюст-паметник; Първият бюст-паметник на Васил Левски в Румъния е открит официално на 12 май 2001 г.. Той се намира в парка "Херастръу" в Букурещ до паметника на Христо Ботев.
12. Румъния, с. Еникьой, Тулчанско - открит на 6 юли 2011 г. барелеф-паметник в центъра на селото, на стената на старото училище, днес в двора на новата църква; Паметната плоча, която е висока 1,20 метра, а на ширина достига 0,60 метра, е дело на добричкия скулптор Христо Илиев. Под лика на Апостола е изписано на български и на румънски език "Тук през 1866-1867 година е бил учител Апостола на българската свобода Васил Левски. От признателните потомци".
13. Румъния, Турну Мъгуреле - паметна плоча, до централния хотел на главната улица.
14. САЩ, Вашингтон, окръг Колумбия - бюст-паметник пред Посолството на България.
15 Сърбия, Белград, парк “Ташмайдан” в центъра на града - барелефи-паметници на Васил Левски и Георги С. Раковски върху морена, масивна, докарана от Витоша.
16. Сърбия, Западни покрайнини, Босилеград - бюст-паметник в центъра на града.
Паметник на Васил Левски, открит в центъра на града на 4 март, 2005 г. Паметникът е издигнат изцяло със средства на български фирми и граждани.
17. Украйна, Запорожка област, Бердянск-бюст-паметник, открит на 15.09.2007 г.


18. Украйна, Одеса, Всеукраински център на българската култура - бюст в сградата.


19. Франция, Париж - барелеф на Левски на сградата на българското посолство.


20. Япония, Токио - барелеф-паметник в българското посолство, открит на 8 април 2012.
21. На 04.12.2012 г. Открит паметник в Българското посолство в Никозия

Статията е подготвена от Деница Маринова VI "а" клас

Източници: http://www.desant.net/, http://www.kafene.bg/, http://www.mont-press.com/, http://bg.wikipedia.org/, http://левски.com/

Паметници на Апостола в България

 
 
Васил Левски многократно печели различни допитвания за най – обичания, най – великия, най – почитания българин. По тази причина не бива да ни учудва огромният брой паметници на Апостола из цялата страна. Неговото име носят множество образователни институции, спортни отбори, улици и т.н.
На територията на страната са известни над 135 паметници, монументи и бюстове на Апостола и около 20 в чужбина.
Ето няколко любопитни факта за паметниците на Левски.
Най-малкият е скулптура на Левски в цял ръст в училището във Вълчедръм – висока е около 1 метър.

 
 

Най-старият е първият паметник на Левски на мястото на неговото обесване – в центъра на София.   Виж: Вечната памет на една столица
 
Най-новият – сега тече организация за изграждане и поставяне на барелеф на Левски в Консулството на България в Брюксел.
 
Засега градът с най-много преброени паметници е София - 7, следват: Варна - 4, Враца - 3, а в чужбина Молдова - 3, Сърбия и Украйна – 2.
 
Много от паметниците на Апостола могат да се видят на сайта: http://www.kafene.bg/, тъй като на 3 март 2009 г. Kafene.bg и Българско генеалогично дружество "Родознание" започнаха инициативата "Да преброим паметниците на Левски".
Те изготвиха и Карта на родолюбието, на която са отбелязани местата в страната ни, където има паметен знак в почит на Апостола.



Статията подготвиха Илина Пелова и Стоян Илиев от VI „а” клас

 

15 февруари 2013 г.

Вечната памет на една столица


Паметникът на  Левски, който се намира в сърцето на столицата ни София, е поставен близо до мястото, на което се предполага, че е обесен от турските власти на 6 февруари 1873 година. Паметникът е изработен по проект на чешкия архитект Антонин Колар и представлява висока 13 метра гранитна колона. Основната част от колоната е изработена от италианеца Абрамо Перукели. В най – широката част на колоната е поставен бронзов барелефен портрет на Васил Левски, който е изработен или от Йозеф Страховски или от Рудолф Вайр. Под барелефа стои надпис: „На великия бълг. Апостолъ на свободата – Василь Левски – Признателното Отечество”.
Паметникът официално е открит на 22 октомври 1895 година. Днес мнозина българи показват почитта си към Апостола, като на годишнината от неговото обесване поднасят венци или цветя на паметника. Този монумент е може би най – важният и най – знаковият от всички посветени на Левски, тъй като е поставен на мястото, където насилствено е прекъснат неговия жизнен път, за да поеме Апостола по пътя към безсмъртието.


Гробът на Васил Левски
В периода 1873-1956 година публична тайна сред софийската общественост е бил разказът за местоположението гроба на Васил Левски. Ето какво разказва баба Мария поп Павлова (вестник "Мир" от 06.03.1937г.):
"Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашня клисар при днешната църква "Света Парашкева" ("Света Петка Самарджийска") на ул. Мария Луиза и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет." Подобни са разказите и на други възрастни софиянци от онова време.
Въпросът с гроба на Левски е предизвиквал през годините бурни полемики, кулминация, на които е публичен диспут в БАН през 1986 година. Тогава поддръжниците на идеята (начело с писателя Николай Хайтов), чеЛевски е препогребан тайно през нощта на 18 срещу 19 февруари 1873 г. вляво от олтара на "Св. Петка Самарджийска" успяват убедително да надделеят над противниците си.
С аргументи и факти в течение на тридневната дискусия те разобличават опонентите си, че умишлено са фалшифицирали данните от разкопките при укрепването на църквата през 1956 г., когато е открит скелет точно на мястото, където според народната памет е погребан Левски. Това е било във времето, когато се строи ЦУМ и се оформя т.н. ларго, в което е предвидено изграждането на паметник на Ленин. Тази е най-вероятната причина, поради която са унищожени всички следи от това погребение.
До ден днешен няма официално становище по този извънредно важен за нас Българите въпрос - къде се намират костите на Апостола на Свободата - Левски.

Статията е подготвена от Стоян Илиев VI „а” клас
 
Източници :




13 февруари 2013 г.

Левски и София

МИНАЛОТО

B 1870 г. Васил Левски основава революционни комитети не само в град София, но и в околните села. На софийския революционен комитет Апостолът възлага стратегическата задача да бъде ръководен център за Югозападна България и Македония. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович, Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, Никола Вардев, Георги Абаджията йеромонах Генадий Скитник - игумен на драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, съратниците на Апостола Никола Стефанов Крушкин - Чолака, Киро Геошев (Кафеджи) и др.
 
След залавянето на Васил Левски на 27 декември 1872 година в Къкринското ханче той е отведен в София, където е предаден на съд.
За да се покаже пред западните страни като цивилизована държава, основана върху ред и законност, Османската империя издава присъди при строго спазване на наказателния кодекс.
На 5 януари 1873 год. съдийската комисия се събира в конака да реши съдбата на Апостола.
„Първото напомняне за неговото присъствие било дрънкането на оковите, което го съпровождало, докато той бавно пристъпил в залата, леко накуцвайки. Русата му коса била покрита с превръзки, но главата била гордо вдигната. Тлеещите сини очи били помрачени от болка и безсъние, но в тях нямало нито страх, нито молба. Посивялото лице имало следи от напрежение и душевни терзания, но било спокойно и изразявало ведростта на примирението. Един войнишки шинел, наметнат върху плещите му, прикривал стройната му фигура, но нито раздърпаното облекло, нито оковите на ръцете са могли да накърнят вроденото му човешко достойнство. Той влязъл не като пленник, а като владетел – горд, спокоен, сдържан – и изгледал своите съдници с презрително безразличие.
Съдът позволил на своята жертва да седне и започнал разпита с надежда за едно бързо сломяване.
Скоро обаче съдиите разбрали, че не ще могат нито да уплашат, нито за унижат този смущаващ ги човек, който се намирал изцяло в тяхна власт и в чието присъствие въпреки това те чувствали неловкост и смущение.”

Изпълнявайки своята клетва, Левски не издава никого от своите съратници, за да могат те да продължат общото дело - борбата за освобождение. Той се постарава да създаде у турците впечатление, че комитетите са относително безобидна организация, чийто главен двигател представлява комитета в Румъния.
След дълги разпити на заподозрените и свидетелите специалната комисия обявява Васил Левски за виновен за подбуждане на народа към въоръжен бунт срещу държавата, главатар на престъпна група, извършване на убийство и разпространяване на подстрекателска литература.
На 22 януари султанът подписва фермана, потвърждаващ присъдата смърт чрез обесване, която била изпълнена чак на 6 февруари (19 февруари нов стил) 1873 година. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
 
 

„Той се бе посветил на своя народ със съзнанието, че рано или късно животът му ще бъде поискан, и сега, когато този миг е вече дошъл, той не търси милост от хората, нито опрощение от бога. Дори пред лицето на смъртта не пожелал да коленичи пред поробителя, нито да приеме утехата на религията, ако това би изисквало от него макар и частица политическо отричане. Той не вярва в задгробния живот, нито в страшния съд според църковната догма. Той има свои идеи за съд и безсмъртие. Той ще се прероди в онези, които ще продължат борбата, той отново ще живее чрез децата на бъдещето, когато българите и турците ще вървят ръка за ръка и не ще има нито паши, нито чорбаджии да грабят онова, което принадлежи на народа. Ще го съди потомството. Пред този съд Левски ще застане с чисти ръце и чисто сърце. Той вярва в един свят, чужд на омразата и тиранството, както някои вървят в рая. В душата си не храни никакво съмнение, че в края на краищата човечеството ще надвие варварството, че и онова, което той нарича „Храм на свободата”, ще бъде изградено както в България, така и във всички други страни. Ако според старото народно поверие е нужно да се вгради човешки живот, за да заякнат основите на сградата, тогава той е напълно готов да принесе своя в жертва. Той умира, както умират семената, за да оживеят отново в реколтата ...”
 
 

      
Статията е подготвена от: Мила Иванова VI „а” клас
Източници: Уикипедия, „Апостолът на свободата”от Мерсия Макдермот

11 февруари 2013 г.

Къкринското ханче

Въпреки забраната на Левски на 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира нападение и обир на турската поща в Арабаконак. Всички участници в обира са заловени и съдени.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не не е наясно, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче.


От съществуващите писмени документи е известно, че по поръчение на Българския революционен централен комитет ханчето е наето от Христо  Цонев - Латинеца. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора. След залавянето на Левски и двамата му последни придружители до София – Никола   Цвятков и Христо Цонев, то е изоставено. Благодарение достойното държане на Апостола пред специалния съд двамата са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч, но Христо Цонев не отваря вече хана. След Освобождението никой не се интересува от него и то е обречено на забрава. Постройката се руши, а в  края на 19 век пожар я доунищожава, като остават само основите.
През лятото на 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава развалините. Проф. Стоянов прави снимка на основите и запазва за историята разположението и размерите на сградата.
На 26 декември 1901 г. родолюбиви ловчанлии и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен безсмъртният син на България- Васил Левски. На 5 юни 1924 г. по инициатива на. д-р Никола Сяров е основан граждански комитет "Васил Левски". Неговата цел е възстановяването на ханчето.
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.
Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.

Стаята, в която е нощувал Апостола
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.
В двора е надигнат плет по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи в онази злокобна утрин. До стария бряст, в непосредствена близост до плета, е издигнат скромен паметник.



Източници: Уикипедия
Статията е подготвена от Татяна Стоянова VІ „а” клас

9 февруари 2013 г.

Левски в Тетевенско

През 1869 година, придружен от Васил Йонков и Сава Младенов, Левски посещава Тетевен и изгражда революционен комитет в къщата на Иван Кефалов. В комитета, освен Сава Младенов, влизат Хаджи Станьо Врабевски – председател на комитета, и членове: Петко Милев Страшния, Иван Фурнаджиев, Иван Петков, Станчо Иванов, Марко Йончев, Дончо Мръвков, Иван Ибришимов, дядо Лало Пеев и др. За по-голяма сигурност Левски нарича тетевенския революционен комитет с тайното име „Дервиш Оглу Мехмед Карджалъ”.
През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир.
 Един интересен момент от миналото:


 
 
 
Бобевската къща, в която се е укривал Васил Левски.
 
 
Хаджиивановата къща - построена през 1848 година. Васил Левски се е укривал и в нея.
 
 
 
Паметник на Апостола в Тетевен.
Източници: Уикипедия, http://teteventour.com/

7 февруари 2013 г.

Левски и Ловеч - признателността

Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1964 г. Един от символите на града e и е част от герба му. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша”.
През пролетта на 1959 г. началникът на отдел „Просвета и култура” на Градския народен съвет (Ловеч) Геновева Сиркова внася в Окръжния народен съвет (Ловеч) предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч”. Мотивът е„Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша” и „Дръстене” са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма”. В предложението е определена площадката за построяването на паметника „До историческата крепост Хисаря , която разделя „Вароша” и „Дръстене”... и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски”.
На 25 април 1959 г. ИК на ОНС (Ловеч) приема предложението и взема решение № 57 за построяване на паметника. Създадена е десетчленна комисия оглавявана от Никола Пелов, председател на ИК на ОНС (Ловеч). Обявен е конкурс за проект на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 г. като всички предложени проекти са отхвърлени. След десет дена ИК на ОНС (Ловеч) взема решение проектирането и изпълнението на паметника да се възложи на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представеният проект е приет.
На 5-метров гранитен постамент, извисява ръст скулптурно-архитектурен еднофигурен паметник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Под фигурата с месингови букви е изписано„Васил Левски (1837-1873). Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си”.
Към 15 ноември 1963 г. в бронзолеярната на Съюза на българските художници е завършено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части. След извършване на монтажните работи на 27 май 1964 г. паметникът официално е открит при участието на голямо множество граждани и официални лица. След вълнуващо тържество със слова и приветствия, лентата на откриването е прерязана от Министър-председателя Тодор Живков.
През 1994 г. месинговите букви са подменени от мраморна плоча със същият текст.
На 21 декември 2005 г. паметникът е осветен по програмата „Красива България”.
Изкачването до паметника става по 233 стъпала.


   На всеки 19 февруари жителите на нашия град свеждат глави пред делото на Апостола.



                                            Основно училище "Васил Левски"



 
Стаята на Васил Левски и част от блогерите
 
 
 
 
Портрет на Апостола в учителската стая
 
 
 


Източник: Уикипедия
Статията е подготвена от Йордан Василев - VI "а"

5 февруари 2013 г.

Левски и Ловеч - паметта на един град

 
Музей „Васил Левски“ в Ловеч се намира в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Включен е в Стоте национални туристически обекта.
Музеят „Васил Левски“ е създаден през 1954 г. Първоначално се намира в къщата на Иван Крачула, баща на известния български революционер Христо Иванов - Големия.
Първата експозиция отразява живота и дейността на Апостола през периода, когато е в Ловеч.
С извършването на активна събирателска дейност нарастват материалите в основния музеен фонд, както и непрекъснатият интерес към делото на Васил Левски. Това налага необходимостта от нова сграда за музей, която е построена до църквата „Света Богородица“, на мястото, където някога е била къщата на дееца на Ловчанския частен революционен комитет Марин Поплуканов. В новопостроената по проект на инж. Иван Николов сграда, през 1967 г. е уредена втората по ред експозиция.
На 17 юли 1982 г. в преустроената сграда е открита третата експозиция. Оформена е със своята специфика в една основна тема: „Революционната дейност на Васил Левски в Ловешкия край и издигането на Ловеч за център на Вътрешната революционна организация“.
През 2008 г. е открита изцяло обновена със съвременни информационни технологии експозиция . Разположена е на две нива и отразява борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Сред най-ценните предмети на експозицията е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г.
Други важни музейни единици са изложените вещи на съмишлениците и сподвижниците на Апостола в Ловеч, както и на участниците в Априлското въстание и Руско-турската война (1877-1878). Тук се пази пушката на Филип Тотю, револвера на Васил Йонков (Гложенеца), сабята на Христо Иванов-Големия и др..
В музея може да се види фотокопие от личното тефтерче на Левски. За първи път в новата експозиция са включени макет на Покрития мост в Ловеч, сребърни съдове от ХIХ век, които са принадлежали на семейството на Иван Драсов.

 


 

Източник: Уикипедия
Статията е подготвена от Йордан Василев - VI "а"

4 февруари 2013 г.

Левски и Ловеч

МИНАЛОТО
Ловешкият частен революционен комитет е част от структурата на Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.  Създаването на Ловешкия частен революционен комитет е свързано непосредствено с национално революционната дейност на Васил Левски. За пръв път той посещава гр. Ловеч през м. май 1869 г. Подновява връзката с хора от града, които са участвали в Българските легии в Белград. По време на последващите обиколки из страната създава първия комитет в Плевен, а вторият в Ловеч.
Първите сведения за Ловешкия частен революционен комитет са, че е създаден през 1869 г., а според съвременни изследвания през 1871 г.

Иван Драсов
В дома на Иван Драсов е свикано първото събрание, на което присъстват: Иван Драсов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иванчо Колев, Анастас Хитров, Христо Йовков, Тодор и Диме Драсови, Денчо Хашнов, Христо Цонев Латинеца, Никола Сирков, Цвятко Павлов, Пано бояджи Драганов - Агопа, свещеноиконом Кръстьо Никифоров и др. За председател е избран Иван Драсов, а след него Марин Поплуканов.
Комитетът е обявен от Васил Левски за център на ВРО под името Привременно правителство (Вътрешен централен революционен комитет). Тук е неговото постоянно седалище, от което тръгва на революционните си обиколки.
Главна квартира на Васил Левски и място за съхранение на неговия архив е дома на Мария и Никола Сиркови. От тук започва разпространението на главния документ на организацията „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“. В работата на комитета активно се включват Ангел Кънчев, Димитър Общи, Лукан Лилов, Димитър Маринов-Панталонаджията, Христо Иванов-Големия, Никола Цвятков, Величка Хашнова, Илия Луканов, Иванчо Радиля и др.
 

 
 
Източници: Уикипедия
Статията е подготвена от Полин Петева - VI а

2 февруари 2013 г.

Левски и Плевен

Името и дейността на Васил Левски са тясно свързани с Плевенския край. Още при първата си обиколка из страната, която има осведомителен характер, през  1869г.,  Левски посещава Плевен.
Снабден с пълномощно и прокламации, на 1 май 1869г. той преминава Дунава при Никопол и се отправя към Плевен. Предварително Левски е установена връзка с Данаил Попов, търговец в Турно Мъгуреле, родом от Плевен, който с рядка преданост служи за връзка между Влашко и България. По негова препоръка Дякона търси сътрудничеството на брат му Анастас Попхинов. Той от своя страна му помага да се свърже с верни за освободителното дело хора в близките до Плевен селища.
Тук Апостола намира сърдечен прием и сигурно убежище. Пред първите доверени хора, събрани от Попхинов, той разкрива своята цел.
С любов и доверие го посрещат плевенчани. Комитетската идея намира благодатна почва в тяхното съзнание.
В Плевен Левски в първите дни на май 1869 г. основава първия в страната частен революционен комитет. Той се състои от 11 души.
Първоначално комитетът развива слаба дейност. От една страна причината можем да търсим в голямата предпазливост на гражданите , поради многото турско население в града, от друга в отдалечеността от Балкана. Привличането на нови членове е трудно. Материалните средства на създадените комитети са  недостатъчни, а нуждите растат от ден на ден; трябва да се доставя оръжие на изцяло обреклите се на дело; трябва да се плаща за храна, дрехи, коне и пр. Ето защо Левски насочва вниманието си главно към търсене на средства и достига до убеждението, че такива трябва да се искат от по-заможните /чорбаджиите/, отчасти чрез убеждение, отчасти чрез заплашване. Затова щом пристигна в Плевен и се запознава с тогавашното състояние на комитета, Левски пожелава да се срещне с първенците – Маринчо Петров /който е начело в Общината/ и Костаки хаджи Костов /тогава ковчежник/. От тях той иска пари, но също така и да влязат в комитета.
Краят на 1871 г. и началото на 1872г. е  най- активното време в развитието на Плевенския местен комитет. В него е привлечен и Ангел Кънчев.
В редица писма до Плевенския революционен комитет Левски дава практически съвети за неговата работа. А в писмо до Атанас Попхинов той пише: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 1861, да му служа до смърт и да работя за народната воля.” Между двамата обаче има ред несъгласия.
След гибелта на Васил Левски Плевенският комитет престава да действа.
Едва към 1875 г., когато в страната отново закипява трескава революционна дейност, комитетът е отново активизиран.
 
Паметници на Апостола в Плевен