Къкринското ханче

Въпреки забраната на Левски на 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира нападение и обир на турската поща в Арабаконак. Всички участници в обира са заловени и съдени.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не не е наясно, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче.

От съществуващите писмени документи е известно, че по поръчение на Българския революционен централен комитет ханчето е наето от Христо  Цонев - Латинеца. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора. След залавянето на Левски и двамата му последни придружители до София – Никола   Цвятков и Христо Цонев, то е изоставено. Благодарение достойното държане на Апостола пред специалния съд двамата са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч, но Христо Цонев не отваря вече хана. След Освобождението никой не се интересува от него и то е обречено на забрава. Постройката се руши, а в  края на 19 век пожар я доунищожава, като остават само основите.
През лятото на 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава развалините. Проф. Стоянов прави снимка на основите и запазва за историята разположението и размерите на сградата.
На 26 декември 1901 г. родолюбиви ловчанлии и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен безсмъртният син на България- Васил Левски. На 5 юни 1924 г. по инициатива на. д-р Никола Сяров е основан граждански комитет "Васил Левски". Неговата цел е възстановяването на ханчето.
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.

Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.

Стаята, в която е нощувал Апостола

На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.
В двора е надигнат плет по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи в онази злокобна утрин. До стария бряст, в непосредствена близост до плета, е издигнат скромен паметник.

Източници: Уикипедия
Статията е подготвена от Татяна Стоянова VІ „а” клас