2 февруари 2013 г.

Левски и Плевен

Името и дейността на Васил Левски са тясно свързани с Плевенския край. Още при първата си обиколка из страната, която има осведомителен характер, през  1869г.,  Левски посещава Плевен.
Снабден с пълномощно и прокламации, на 1 май 1869г. той преминава Дунава при Никопол и се отправя към Плевен. Предварително Левски е установена връзка с Данаил Попов, търговец в Турно Мъгуреле, родом от Плевен, който с рядка преданост служи за връзка между Влашко и България. По негова препоръка Дякона търси сътрудничеството на брат му Анастас Попхинов. Той от своя страна му помага да се свърже с верни за освободителното дело хора в близките до Плевен селища.
Тук Апостола намира сърдечен прием и сигурно убежище. Пред първите доверени хора, събрани от Попхинов, той разкрива своята цел.
С любов и доверие го посрещат плевенчани. Комитетската идея намира благодатна почва в тяхното съзнание.
В Плевен Левски в първите дни на май 1869 г. основава първия в страната частен революционен комитет. Той се състои от 11 души.
Първоначално комитетът развива слаба дейност. От една страна причината можем да търсим в голямата предпазливост на гражданите , поради многото турско население в града, от друга в отдалечеността от Балкана. Привличането на нови членове е трудно. Материалните средства на създадените комитети са  недостатъчни, а нуждите растат от ден на ден; трябва да се доставя оръжие на изцяло обреклите се на дело; трябва да се плаща за храна, дрехи, коне и пр. Ето защо Левски насочва вниманието си главно към търсене на средства и достига до убеждението, че такива трябва да се искат от по-заможните /чорбаджиите/, отчасти чрез убеждение, отчасти чрез заплашване. Затова щом пристигна в Плевен и се запознава с тогавашното състояние на комитета, Левски пожелава да се срещне с първенците – Маринчо Петров /който е начело в Общината/ и Костаки хаджи Костов /тогава ковчежник/. От тях той иска пари, но също така и да влязат в комитета.
Краят на 1871 г. и началото на 1872г. е  най- активното време в развитието на Плевенския местен комитет. В него е привлечен и Ангел Кънчев.
В редица писма до Плевенския революционен комитет Левски дава практически съвети за неговата работа. А в писмо до Атанас Попхинов той пише: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 1861, да му служа до смърт и да работя за народната воля.” Между двамата обаче има ред несъгласия.
След гибелта на Васил Левски Плевенският комитет престава да действа.
Едва към 1875 г., когато в страната отново закипява трескава революционна дейност, комитетът е отново активизиран.
 
Паметници на Апостола в Плевен
 
 
 
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар