Оазиси в Сахара

Единствената река, пресичаща Сахара, е Нил, която извира от екваториалните области на Африка. В пустинята има голямо количество подпочвена вода, която лесно може да се използва чрез артезиански кладенци и помпи. Около тях, както и около постоянните извори, са разположени зелените острови на Сахара, известни с името оазиси – единствените населени места в пустинята. Обширната територия, която заема най-голямата пустиня на Земята, попада в границите на няколко африкански държави. В западната си част, към бреговете на Атлантическия океан, Сахара влиза в пределите на Кралство Мароко и Мавритания. Средните области се намират в Алжир, Либия и републиките на север Тунис, на юг Мали, Нигер, Чад. Навсякъде оазисите са интересни и оживени.
Най-очарователните оазиси на Северна Африка се намират в Западната пустиня на Египет. Най-големите от тях - Сива, Бахария, Фарафра, Дакхла, Кхарга следват от север на юг разположени паралелно на реката Нил.
Оазисът Сива е дълъг 82 км , широк до 28 км и се намира средно на 18 м под морското равнище. На територията на оазиса има няколко големи солени езера, в които се излива прясната вода на оазиса. Има легенда, която твърди, че в едно от пресъхналите езера са погребани сабята и печата на Мохамед, според друга – там са владетелските символи на Соломон.

Местните жители са предимно бербери, а наречието, на което говорят е „сиви”.
През 2007 г. наблизо е открит най-стария отпечатък от човешки крак, който според предварителните изследвания датира от 2 милиона години. Ако предположенията на учените се затвърдят, това ще бъде едно от най-старите свидетелства за човешко присъствие в Африка.
Оазисът Бахария се намира на 300 километра югозападно от Кайро. Той е известен с археологичните находки. През 1999 г. археолози случайно се натъкват на над 200 мумии, някои със златни маски, в четири гробници, всички от гърко-римската епоха. В него има няколко малко села, като централното населено място е Баути.
Интересен обект са топлите извори на територията на оазиса.

Езерата Убари в Либия са част от оазиса Erg Awbari в пустиня Сахара. В езерото Ум Алма, (името означава „майка на водата”) е солена и по солеността си достига тази на Мъртво море. През оазиса преминава основна търговска артерия за много местни хора.
Много големият оазис Тинерхир е разположен в подножието на северно африканските Атласки планини в Мароко, в края на пустинята Сахара. Оазисът е недалеч от друг оазис до пролома Тодра, който включва и езеро с прозрачно чисти води. Районът е населен с бербери.

Много интересен е гр. Гдамес, истински оазис сред пустинята, който се намира на около 600 км югозападно от Триполи, 14 км от Алжир и на 7 км от Тунис. Градът се състои от над 1 600 „сгради” в най-причудвиви форми, заобиколени от 225 хектара оазис и ръчно прокопани канали, бликащи от вода - солена, сладка и минерална – изключително рядко нещо за пустинята. Климатът е типичен за тези географски ширини и се характеризира с много високи температурни стойности: през лятото – над 55 ° и около 5-9° през зимата.
В алжирската част на Сахара са известни няколко големи оазиса, като оазисът Бискра с 16 хиляди. жители. Израсналият тук град е планиран, улиците са дълги и широки с декоративни дръвчета, които образуват сводести тунели. Впечатление правят многото градини с пъстроцветни килими от цветя, поддържани грижливо от специалисти. Къщите са едноетажни, с плоски покриви, оградени с високи и дебели зидове. Входните врати имат форма на арка. В дворовете има вода, цветни градини и дръвчета с едри портокали и лимони.
Оазисът Тургут има 60 хиляди жители. Сред пясъчната пустиня той е нещо, което привлича туристи и местни, които се заселват тук непрекъснато. В града бликат много артезиански кладенци. Грамадните му жилищни квартали са потънали в зеленина. Преобладават едноетажни къщи с плоски покриви. Дворовете са озеленени.
Главният поминък на населението е отглеждането на финикова палма и на много камили и овце. Във фабриките се изработват килими от мека камилска вълна с изящни фигури и цветове.
Оазисът Уаргла е заобиколен с пръстен от богати на соли падини. Населен е от араби и бербери. Снабден е с вода посредством артезиански кладенци. Обширните горички от финикови палми образуват грамадни зелени площи, които радват окото и носят прохлада и свежест.
В Тунис гр. Габес е разположен до едноименен оазис, обкръжен отвсякъде с пустинни пясъчни полета, където почти няма живот. Сред тази пустиня се разпростира оазисът, покрит с финикови палми, банани и обширни лозя. Отглеждат се още картофи, фъстъци, люцерна и детелина.
Могат да се изброят още много такива големи оазиси, пръснати из различни части на Сахара около постоянни извори или кладенци.
Освен големите градове-оазиси срещат се и малки единични оазиси, пръснати като зелени острови в океана на пустинята. Около изворите и под благодатните финикови палми живеят по 2-3 семейства. Прехраната си изкарват чрез отглеждане на камили. Тези животни се отглеждат за добиване на мляко, вълна и месо, което е много вкусно. Освен камили се отглеждат още овце, кози, коне и магарета.

Източници: Уикипедия, /egipet.patuvane.info/, kakvo.org, okolosveta.com и др.