5 май 2012 г.

Климатът на Сахара

В далечното геоложко минало Сахара е била земя със много зеленина и обилно напоявана от дъждовете. Днес пустинният изглед се дължи на сухите ветрове – пасати, а дъжд вали обикновено на няколко години един път. През деня температурата на въздуха достига над 50 градуса, а нощем рязко спада, като може да достигне и 0 градуса, а пясъкът се нагрява до 80 градуса. Най- високата температура на Земята е измерена в станция Ал Азизи / Либия/ +58 градуса през 1922 година. Рязката смяна на температурата предизвиква бързото и силно рушене на скалите.
Много често явление в пустинята са пясъчните бури. Тези бури наподобяват нашите снежни виелици, но вместо леки снежинки във въздуха се носят огромни количества пясък и нагорещен прах. От това слънцето придобива мрачен медночервен оттенък, въздухът е силно запрашен и върху земята се спуска мрак. Горещият пясък, който се носи със силен рев из въздуха, засипва всичко по пътя си. Той не пощадява нито цветущите оазиси, нито керваните. Очевидци разказват, че преди да се появи бурята /самумът/, небето се покрива с тежки облаци, спускащи се ниско над земята. Пустинният пясък се издига и завъртява във вихър, като се слива с облаците. Всеки, който е преживял самум в пустинята, го запомня за цял живот. В такъв момент всичко живо се изпокрива в пукнатините на камъните или под късите сенки на дюните, дори камилите, които дишат тежко, притаяват дъх. Само пясъците пеят и зовът вятъра. Вятърът долита изведнъж и … дюните тръгват движени от някаква свръхестествена сила. Небето и земята се сливат в едно. Този ад продължава около 20 минути. После всичко утихва и слънцето се показва.
Наред със самума често пътешествениците виждат миражи – чудни гледки, които са измамвали не едно око. Обикновено се виждат оазиси, палми, зеленина и вода, сянка и приятна отмора. Тези видения на пътниците през пустинята са резултат на много сухия въздух – в много сухи дни поради неравномерното нагряване на въздушните пластове се създават миражите. Неравномерно нагретите въздушни маси служат като огромно огледало, което отразява различни картини – оазиси, реки, езера. След няколко крачки всичко изчезва.



Източници: Уикипедия
Статията е създадена от: Ивалена

Няма коментари:

Публикуване на коментар