29 февруари 2012 г.

Настрадин Ходжа

29 февруари е. Това означава, че нашето виртуално пътешествие в Турция завършва.
Решихме последната статия да бъде за Настрадин Ходжа. Сигурно се сещате защо.



Ако не, ще ви подскажем. Предлагаме ви част от едно интервю на Агенция “Фокус” с Татяна Цанкова, старши научен сътрудник първа степен по етнология, директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Фокус: Разкажете нещо повече за Настрадин Ходжа, който е реален герой?
Татяна Цанкова: Спомням си, че 1997 година беше обявена от ЮНЕСКО за година на Настрадин Ходжа и това се случва за първи път – един анекдотичен герой да бъде честван от цялата световна културна общност. Това никак не е случайно. В Сиври хисар, вилает Коня, в Турция е чествана 790–годишнина от рождението му. Насър Еддин е оригиналното му име. Бил е съдия за специални, по–сложни дела и мюдерис – сиреч учител в училището в Кайсери. Основна причина за честването на Настрадин Ходжа е това, че от Гибралтар до Синдзян в Китай той е любим герой за приказки и анекдоти на много народи. За турците той е Настардин Ходжа, за гърците – Анастрадин, за азербаджайнците – Молла Насредин, узбеки, авари, афганистанци – Насредин Ефенди, чеченците го познават като Молла Насард, уйгури и ингуши като Насредин и т.н. и т.н. Когато през ХІV век османските орди навлизат на Балканите и ги покоряват с огън и меч, същите земи обхожда и един странен османец. Той не язди скъп арабски жребец, а най–обикновено магаре. Има ятаган, но никога не си служи с него. Той си служи със силата на смеха и на сатирата. Неговата чалма е килната леко. Той не плаши християните. Той е чужденец, но е весел и сърцето му е отворено, за да чуе унижените, бедните, оскърбените и да ги одобри със своите шеги. Този веселяк се усмихва на българите из Мизия и Тракия, из Македония и Беломорието, кръстосва Беломорието и албанските чукари, гостува на далматинци, на херцеговинци, обикаля кафенетата на Босна и Херцеговина, Шумадия... анекдоти за него разказват дори сицилийци, калабрийци, чак до Виена. Затова образът на Настрадин Ходжа е свеж и привлекателен.

В Укипедия пише: „Настрадин Ходжа е турски хуморист, роден през 1208 г. и е починал през 1284 г.”

За нас е важно, че името на Настрадин Ходжа е свързано с името на Хитър Петър, а и от двамата има какво да научим. Насладете се на ума и мъдростта.

Центърът на земята
Един ден на мегдана си седели една хубава мъжка компания да пият чай и да играят табла пред кафенето. И изведнъж някакъв любопитко запитал:
– Ходжа, а къде е центъра на земята?
Настрадин погладил брадата си и отсякъл:
– Ей там, където е левият заден крак на магарето ми.
Хората се зачудили:
– Но как, откъде знаеш?
А един го попитал:
– Добре де, Ходжа, докажи, че е там!
– Докажи ти, че не е там!– отвърнал Настрадин.


Защо да не може
Веднъж на жената на Настрадин Ходжа й дотрябвал по-голям казан. Попитали съседа – имал, дал им. Хубаво де, но жената като си свършила работата, днес да го върне, утре да го върне.....все забравяла.
Накрая съседката пратила мъжа си да го иска.
Отнесъл го Настрадин Ходжа, но понеже му било малко неудобно, решил да компенсира комшията и сложил вътре едно малко котле.
– А, – учудил се съседа – защо и това котле вътре, бе?
– Ами, докато ти го върна казана и той взе, че роди, затова – казал Ходжа.
Прибрал си съседът казана и котлето без повече коментари.
След време пак му поискали казана. Само че този път така и не му го върнали. По едно време съседът си потърсил казана, а Настрадин Ходжа му рекъл:
– Ами той, казана ти, взе, че умря.
– Ама как така ще умре казана, бе! – развикал се съседът.
– Е, щом може да ражда, защо да не може и да умре?– спокойно отвърнал Настрадин Ходжа.

Източници: Уикипедия, focus-news.net
Статията е създадена от: Стела

Църквата „Света София”

Църквата „Света София” в Истанбул, Турция е превърната днес в музей. Тя е служила дълго време за християнска катедрала, а по-късно за една от главните джамии на Константинопол. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. е катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София” е превърната в джамия.
Църквата е построена през 360 г., разрушавана е два пъти. Като съвременна сграда е изградена през 532-537 г. при император Юстиниан l. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София” в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата църква в света. Смятана е за най-яркият образец на византийската архитектура. В основата на купола има 40 прозореца. От османския период са съхранени - олтара, трон на султана, 2 огромни свещника и съдове, в които се съхранява светена вода.



Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София”, църквата не е посветена на римската мъченица София. Божествената страна на Исус Христос е изразена и в един от иконостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.
Източници: Уикипедия, www.kontinenti.com
Статията е създадена от: Гергана

28 февруари 2012 г.

Лични впечатления


В Алания

Алания е крайбрежен курорт и област в провинцията Анталия. Анталия е любимо място за туристите през лятото.
През деня е топло и приятно, особено на плажовете. Един от тях е плажът на Средиземно море. Там водата буквално блести. Също така във водата има малки рибки, които те заобикалят, но те са съвсем безобидни. Пясъкът е мек и топъл. По него има толкова мидички.
Вечер залезът е приказен!

По центъра, на който са наредени дюкянчета (малки магазини), а търговците те приканват да си купиш нещо, като те черпят с локум и други сладкиши, може да се разхождаш. В сладкарниците не можеш да си избереш сладкиш от толкова разнообразни вкусотии.

Една от атракциите е „Червената кула”, наречена е така , защото е построена от червени тухли.
Автор: Ванеса А.



Моето пътуване в Турция
Моето пътуване до Турция беше невероятно. Бях заобиколена от много исторически паметници. Ориентът ме завзе и аз се загубих в царството на цветовете и многообразните шумове.
Малката част от красотите на Турция, които видях, бяха в Истанбул- църквата „Света София”, Босфора , „Мини Турция”.
Турция също е известна с хубавите си сладкиши. Много от търговците са настоятелни, но и хитри. Доста от тях се правят на неразбрали и продължават да продават и да те питат дали ще си купиш нещо.

Аз останах с впечатление, че тук всички са гостоприемни и добри. Ще запомня този ден в живота си.
Автор: Мира

Турски художници

Несе Ердок е родена в Истанбул през 1940 г.
През 1959 – 1963 г. тя учи живопис при Нешет Гюнал в Държавната академия за изящни изкуства в Истанбул. През 1965-1966 г. Ердок учи испански език и литература, както и историята на Испанската цивилизация и изкуство в Мадрид. През 1967- 1972 г. е изпратена във Франция от Министерството на образованието да се обучава, за да се присъедини към факултета на Държавната академия за изящни изкуства. Ердок учи живопис, стенопис и стъклопис при проф. Минди и проф. Матей де Етанг.
През 1974 г. е нейната първа подробна изложба в Истанбул.
През 1981г. тя получава титлата „професор”.



Съвременната фигуративна художничка е известна с изкривените фигури и големи крака и ръце.



Севил Сойер е родена през 1950 година в Турция и се дипломира през 1979 в „Мимар Синан” - университет по изящни изкуства в Турция. През 1993 г. работи с Онай Созер по манифеста на „Интер-дисциплинарното изкуство” и през 1994 година участва в Интердисциплинарна арт изложба с още 40 турски художници.
В края на 1999 г. заминава за Мичиган, САЩ.
Тя продължава своята художествена работа във Финландския университет със скулптура.
През 2004 г. художничката основава арт галерия и работи с местни артисти.
Севил Сойер е член на ЮНЕСКО от 2003г.


Техниката на Сойер е с масло и акрил.



Бедри Байкам е роден в Анкара през 1957 г. Започва да рисува едва 2-годишен. До 6-годишна възраст има самостоятелни изложби в Берн, Женева, Ню Йорк, Вашингтон,
Рим, Стокхолм, Лондон. По тази причина го наричат „детето – чудо”.
От 1975 до 1980 година учи бизнес администрация в Сорбоната, а заедно с това и актьорско майсторство.
През 1980 г. заминава за САЩ, където живее седем години. Учи живопис и филмова режисура в Калифорнийския колеж по изкуствата. Прави изложби в Сан Франциско, Ню Йорк, Лондон и Париж. Там се изявява активно като графити артист.
През 1987 г. Бедри Байкам се връща в Турция. Живее в Истанбул и излага творбите си по цял свят. Има 110 самостоятелни изложби и много участия в групови експозиции.
В Турция се счита за един от пионерите на неоекспресионизма и на мултимедийното изкуство с политически характер. Творбите му често са смесица от живопис и колаж, в които присъства и фотографията. В наши дни излага 4D творби, за създаването на които използва и възможностите на компютъра. Алюзии с картички и билбордове, типични за поп арта, традициите в родината му, графити културата и собствените му фантазии се смесват в тези автентични творби, които представят един по-различен и непознат у нас съвременен автор.
Той е един от основателите на Международната асоциация на турските художници към ЮНЕСКО.
Снима късометражни филми, много от които засягат и социални и политически проблеми.
Пише и книги, издал е повече от 20.


Източници: Уикипедия, www.urban-mag.com
Автор: Радослава

26 февруари 2012 г.

Известни турски писатели

Назъм Хикмет Ран е роден на 20 ноември 1902 година. Той е турски поет, писател и обществен деец. Основоположник е на турската революционна поезия.
Роден е в аристократично семейство на държавен служител и дъщеря на османски генерал. Завършва лицей в Галата сарай, образцово училище в Нишанташи, Военно-флотска академия на Принцовите острови.
Седемнадесет години прекарва в турските затвори заради политическите си убеждения. Там превежда „Война и мир” на Толстой.
Напуска родината си през 1950 г. От 1951 живее в бившата СССР.
Издава сборниците със стихове: „Песен на пиещия слънце”, „835 реда”, „Град, изгубил гласа” и др., епопеята „Човешка панорама”, пиесите „Забравен от всички”, „Чудак” (1955), създава киносценарии.
През 1950 г. получава Международна награда за мир. Умира на 3. 06. 1963 година и е погребан в Москва на Новодевичето гробище.


Решат Нури Гюнтекин е роден на 25 ноември 1889 година в Истанбул. Син на военен лекар, в детството си той е живял в различни градове в Анадола. Баща му е изключително образован за онова време човек, който владее персийски, арабски и френски език. Той подтиква сина си да опознава хората и природата, да размишлява за тях.
След като завършва френско училище и литературен факултет към Истанбулския университет, Нури започва работа като учител. Преподава френски и турски език, литература и философия.
Литературната кариера на Решат Нури започва в края на Първата световна война. Темите на творбите си той черпи от реалния живот. Прави задълбочен анализ на провинциалното турско общество, но чрез личните съдби на обикновените хора. Написва голям брой романи и новели, но става световноизвестен с „Чучулигата”.
Други негови романи са: „Скрита ръка” , „Дамга” , „От устните до сърцето” , „Листопад” и др.
Първият му роман "Чучулигата" излиза през 1922 година и веднага печели признанието на читателите , както и на критиката. Авторът признава, че романът е в голяма степен автобиографичен и в него той използва собствения си опит от детството си, както и от учителстването в затънтените азиатски провинции.
Романът „Листопад” излиза през 1930 година. С него Нури започва нов етап в творчеството си. Провинциалната тематика отстъпва на живота в големите градове, където по-ясно са изразени проблемите в процеса на модернизацията на държавата на Ататюрк.
Филмът „Листопад” трогват сърцата на милиони. Действието на сериала „Листопад” се развива в наши дни, но основните герои са същите като в литературния първоизточник. Те са осъвременени, добавени са и нови. Запазени са най-вече идеите, посланията, естетическата мисия на романа. Повече от 70 години след написването, книгата на Решат Нури е все така актуална с проблематиката си.
Решат Нури се смята за един от основателите на съвременната турска литература. Освен с приноса си в литературата, той става известен и с борбата си за утвърждаване на съвременния турски език и за изчистването му от влиянието на арабския и персийския. От 1933 година Нури е депутат, а след това - културно аташе на Турция в Париж, като едновременно с това е и представител на страната си в ЮНЕСКО.
След като разбира, че е болен от рак на белите дробове, Нури се пенсионира и заминава със семейството си в Лондон на лечение. Там и умира през 1956 година. Погребан е в Истанбул.
Днес романите му „Чучулигата” и „Листопад” са част от задължителната програма по литература в турските училища.


Ферит Орхан Памук е турски писател, придобил международна популярност през 90-те години на 20 век.
Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Университета Колумбия в Ню Йорк и Университета на Айова.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 е награден с Нобеловата награда за литература.

Източници: Уикипедия, literaturensviat.com
Статията е създадена от: Поли

24 февруари 2012 г.

Турски народни танци

Турция е голяма държава на границата между Европа и Близкия изток. Тя се разпростира на три морета и през нея преминават важни търговски пътища. Турция има древна и интересна култура, отразена в разнообразието и на нейните танци. Всеки регион има своя отличителен танцов стил. Едни от най-известните турски танци са: Халай, Зайбек, Виторон или Хорон и Бар.



Халай е турски народен танц , символ на духа и аветентичността на турския народ. Танцът е разпространен в Източен, Югоизточен и Централен Анадол, като в различните области се изпълнява по различен начин – променя се музиката и особеностите на танца. Халай е богат на ритмични елементи и се състои от два или три епизода. Танцува се на фона на музика от барабани и зурни, а в някои региони се включва и кавал. Характерно за този вид танц е, че танцьорите едновременно пеят и танцуват. За халай са характерни всички типични тактове, срещащи се в турската народна музика.


Зейбек е широко разпространен танц в цялата страна, но най-вече в Западен Анадол. Тактът на Зейбек е 9/8 , но темпото може да бъде различно: много бавно, бавно , бързо или много бързо. Танцът може да се изпълнява от един човек, два души или групово под съпровода на традиционните турски инстументи: два тъпана, две зурни и две баглами. Дублирането позволява да звучат две мелодии едновременно. Зейбек има обща характерна форма за изпълнение на танца, но позиционирането на ръцете и тялото се различават в различните региони. Бавният зейбек (Agir) започва с въведение в свободен стил, където танцьорите се движат свободно, преди да започнат да танцуват в ритъма на мелодията. Много бързият Зейбек е характерен за Бурдур-Фетие и го наричат Теке (Кози) танц. Характерно за него е използването на инструмента тръстика.



Турският танц Веторон или Хорон е типичен фолклорен танц на за региона на Черноморското крайбрежие и вътрешните региони около него. Той олицетворява изцяло темперамента на населението живеещо в тези региони. Ритъмът на Хорон е коренно различен от останалите турски народни танци. Той е групов танц в размер 7/16 във вид на кръг, наподобяващ българското хоро. Музиката е много бърза и се играе на фона на инструмента кеменче, тъй като е много трудно да се играе на друг инструмент. В някои региони се танцува под звуците на тъпан и зурна или гайда. Характерно за танца веторон са бързите движения на раменете и горната част на тялото подобно на риба цаца (турски: Hamsi), намираща се масово в Черно море.

Бар е форма на народни танци от Източна Турция. Те се изпълняват от групи на открито, рамо до рамо, ръка, рамо и ръка в ръка. Мъжките и женските движения се различават едни от други. Танцува се под съпровода на давул, зурна и кларинет.
Източници: Уикипедия,/muzikdinle-portalturkey.blogspot.com/,/zeleka.com/

Статията е създадена от: Мила

23 февруари 2012 г.

Турска музика

Популярната от древността до наши дни турска музика арабеск е повлияна от арабската популярна музика и народния ислям. Характерните за арабеска теми са теми за любовта, предателството и нечестността в живота.
Със своята тематика арабеската е много по-близка до гръцките рембетика от 20-те години, отколкото до традициите на анадолските ашък. Текстовете на ашък отстояват определени искания, докато, думите в арабеската са изтъкани от отчаяние, примирение и копнеж за бягство. В началото тази нова музика шокира застъпниците на старата градска култура; тя бива окачествена като реакционна, понеже е лишена от структурната прецизност и хармоничност за турската класическа и народна музика.
Най-известните изпълнители са Ибрахим Татлъсес, Орхан Генджебай и Махсун Кармазъгюл.
Днес най-слушана музика в заведения, таверни, ТВ канали и радиа е турската разновидност поптюрк. Авторитетът на тази сфера без съмнение е Сезен Аксу, която не само пее, но и пише стихове за други изпълнители. В началото поптюркът излиза на улицата, за да заплени народните маси благодарение на Таркан и Мустафа Сандал. И двамата не пропускат да вмъкнат в изпълненията си звуците на лютнята и дарбуката с цел да напомнят за ориенталските си пристрастия.
В музиката, може би повече от която и да е друга турска артистична форма, съществува разделение между елита и популярните жанрове. Културният елит на Турция набляга на западната класическа музика и от части на традиционната османска дворцова музика.
Източници: Уикипедия, /muzikdinle-portalturkey.blogspot.com/
Статията е изготвена от: Стоянчо



Традиционна турска кухня

Турската кухня се отличава с богато разнообразие от десерти, но начело стои баклавата (baklava). Тя представлява много сладки кори с орехова плънка, обилно напоени със сироп, поръсена с настърган шам-фъстък. Турският локум, турският кадаиф – смес от орехи и зърнени култури в мед; турската халва и турският марципан също са известни в цял свят с уникалния си вкус.
Баклавата в миналото е била истински деликатес. Процеса на приготвяне е доста скъп и трудоемък поради факта, че в сладкиша има скъп мед и ядки. Даже самите турци имат такава поговорка, която гласи: "Не съм достатъчно богат, за да ям баклава всеки ден".




Локумът е изобретение на гениалния сладкар Бекир Ефенди през XVIII век. Търговската му рецепта била толкова добра, че пред къщата му се тълпели хора, за да опитат това кулинарно чудо. Когато локумът завладява Европа през XIX век, той става известен под името „Турско наслаждение”. Днес, сладкарите са обогатили вкуса му с добавяне на шам-фъстъци, бадеми, орехи, сушени плодове, мед и шоколад.





Най - популярното месно ястие в турската кухня е кебапът. Той представлява агнешко или пилешко месо, приготвено на шиш (подобен на меч) по различни начини. Съгласно легендата, турските войници, когато били извън къщи, пекли месото на собствените си мечове и оттам идва и начинът за приготвянето на кебапа. Има много видове турски кебап, най - популярните от които са “дюнер кебап”, “адана кебап”, “урфа кебап”.




Kahve, традиционно турско кафе, се запарва в специални джезвета, смляното кафе се бърка заедно със захарта. Когато то е достатъчно силно, се изсипва в миниатюрни чашки без дръжки. Кафето се сервира по три начина: sekrali (много сладко), orte (минимум захар) и sade (горчиво).
Въпреки голямата популярност на кафето, напитка номер едно е чаят. Казват даже, че когато турчинът не е зает с нищо – ще отиде да пие чай. Запарват го 10 минути. След това в силно запарения чай се долива гореща вода и силно се подслажда. Чаят се сервира в малки чаши под формата на лале.
Статията е създадена от: Дани

22 февруари 2012 г.

Турция - празници и обичаи

Официални празници са: 1 януари; Курбан Байрам; 23 април (Ден на националната независимост); 19 май (Ден на Ататюрк); 30 август (Ден на победата); 29 октомври (Ден на Републиката, Шекер Байрам.
Турците имат два големи религиозни празника - "Шекер байрам" и "Курбан байрам".
Празникът "Шекер" се подготвя със специални молитви през трите преходни месеца с религиозни названия: Реджеп, Шабан и Рамазан. Рамазан, през който мюсюлманите стават преди изгрев, закусват и до залез слънце не се хранят, и не поемат течности, включително и вода. През последния месец, т.е. Рамазан, се пости. Часът, в който се прекратява постенето, се известява с топовни гърмежи и огньове по минаретата, след което се сяда на трапеза, наречена "Ифтар". На масата "Ифтар" непременно трябва да има вода, сирене и маслини. Последният ден от Рамазан се нарича "Арифе", като за него и започващия на следващия ден тридневен празник "Шекер байрам" се приготвят много ястия. Въздържанието се налага, за да може всеки мюсюлманин да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащите хора. Рамазан е месец на опрощението, покаянието и милосърдието. Поверието разказва, че през свещения месец Рамазан, Мохамед е получил от Аллах свещените писания на Корана чрез главния ангел Джебраил.

"Курбан байрам" се празнува четири дни. Тези, които нямат дългове и са достатъчно заможни, един ден преди празника принасят курбан - заколват крава, теле, камила и др., като 2/3 от месото задължително се раздава на бедните. Накратко казано, мюсюлманският празник Байрам е повод за преклонение пред Аллах, радост и подобряване на взаимоотношенията между хората.
Турската баня (хамам) се нарича тази процедура на къпане, която е предимно социално преживяване. Традициите при турската баня могат да бъдат проследени назад във времето, когато Тюрките пристигнали в Анатолия, където се сблъскали с традициите на къпане на римляните и византийците. Смесването на всички тези традиции с парна баня (Манчу) комбинирано с римската и византийската култура на къпане се е получила Турската баня (хамам). Имайки предвид огромната важност, която мюсюлманите поставят на чистотата, Турската баня става важен социален център, който се асоциирал с множество церемонии.
Автор: Дани

20 февруари 2012 г.

Синята джамия (Джамията на султан Ахмед)


Синята Джамия
се намират срещу църквата „Св. София” и близо до султанския дворец Топ Капъ. Джамията е облицована със сини големи плочи, поради което е назована с името „Синята джамия”.
Строителството започва 1609 г. и приключва за 7 години. Синята Джамия е издигната по поръчка на султан Ахмед I. Легендата разказва, че той е заповядал на прочутия архитект Мехмед Ага да започне строеж, като е настоявал това да е грандиозна за онези времена постройка.
В архитектурно отношение Джамията се придържа към традиционния план на ислямската култура. Централният купол е с височина 43 метра. В Джамията има 260 прозореца. Тя е особено внушителна с красивите си куполи, градини и извисените 6 необичайни минарета. И около изграждането на 6-те минарета се носят легенди, според които султан Ахмед I искал минаретата да бъдат направени от злато, за да се демонстрира богатство и власт, а постройката да бъде невероятно красива. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче чул „алтъ“, което значи „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4. На султана това му харесало и не разпоредил да бъдат съборени 2 от минаретата.
В градините на Синята джамия са изградени огромен брой с фонтани, които не са за красота, а за очистване. Преди да влезе вътре човек е длъжен да се измие. Така поне е било разпоредено преди, а някои молещи се го спазват и днес.
Дверите са фина дървена изработка в турски стил.
Стъклописът е от 17 век.
Застлана е с килими и специални постелки.
Автор: Деница

17 февруари 2012 г.

Патронен празник – 2012 година

Ще прекратим за малко виртуалното пътуване из Турция, за да разкажем за нашия Патронен празник. Нашата група има поводи за гордост, но да не бързаме с хвалбите.
На 19-ти февруари училището ни ще се включи във възпоменателното общинско тържество, посветено на 139-годишнината от гибелта на патрона ни Васил Левски. Както всяка година ще преклоним глави пред подвига на Апостола, заставайки пред неговия паметник мълчаливо.
Днес имахме училищно тържество. Вълненията за нашата група започнаха още с откриването в 10.00 часа на изложбата от рисунки, спечелили награди в конкурса „Моята България”.

Е, няма как – ще се похвалим – 2 трети места и една поощрителна награда. Няма да казваме от колко голям брой великолепни рисунки са излъчени, за да не заприличаме на самохвалковци.

Това е Татяна, която спечели III място с картината, до която е застанала.

А това е Полина, която също е с III място.

Това пък е Йордан, който има поощрителна награда.

Част от групата ни.

Започна тържественият концерт и хоп – нова награда – първо място в състезание по ИТ, на Татяна. И четирите награди са на ученици от V „a” клас, няма да е лошо класната да почерпи☺☺☺
Първо премина тържествената част, по време на която слово изнесе г-жа Илица Петрова – Директор на училището ни, четоха ни поздравителен адрес от кмета на Ловеч г-н Минчо Казанджиев, поздрави ни г-жа Корнелия Маринова, нашата бивша директорка, която сега е на друга работа.
Последва кратка програма с участие на ученици от училището ни, които я подготвяха дълго под ръководството на г-н Стоян Георгиев. Той всяка година ни помага за тържеството.
Връчиха и много награди от математическото състезание, от литературния конкурс под надслов „Да сторим поклон!”, от изложбата, за която вече споменахме.
И започна най-интересното - „Забравени” - спектакълът на Нешка Робева!
От месеци наред знаем, че ще гледаме този спектакъл. Знаем коя е г-жа Робева. Знаем за нейните момичета в миналото. Знаем за спектакъла, защото сме гледали видео клипове в youtube.com и vbox7.com.
Но наистина някои неща стават с виждане и слушане!
Представяте ли си, че един пълен с деца салон мълчи!
Всички погледи са вперени в сцената.
Стиховете на Ботев и Вазов в изпълнение на Джуни Александрова покоряват, карат те да преживяваш миналото. А музиката и танците са омагьосващи.
И да си признаем – не изпълнихме молбата на екипа. Не изключихме телефоните в нещастни опити да заснемем нещо от ставащото на сцената и да покажем на близките си. Искахме да ви покажем нашите снимки, но тъмнината малко ни попречи, за което можем само да съжаляваме. В паметта ни обаче всичко е съхранено.

Троя

Троя (Troy) е древен и легендарен град, за който се говори в поемата „Илиада” на Омир. Днес Троя е забележителност, разположена до брега на сегашната провинция Чанаккале в Северозападна Турция. Този исторически паметник е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
През 1870г. Хайнрих Шлиман започва археологически разкопки в областта. Намерени са останки на града от различни епохи. Така до нас стигат останки от град Троя през вековете. Смята се, че е имало 9 града Троя. Първият град е основан през III в.пр.Хр.

А ето какво разказват легендите за Троя VII – тогава градът е център на епичните събития в Троянската война, отразена в Омировата „Илиада”.
В онези дни хората използвали стени около града си, за да им помагат в защита на селището.
Стените около Троя били много високи и много здрави. Според легендата за Троянския кон десет дълги години гърците се опитвали да нахлуят в Троя много пъти, но не успявали. Година след година те водели изтощителни битки.
Един ден Одисей предложил хитра идея - „Нека да се преструваме, че отплаваме. Ще оставим подарък за Троя, подарък, с който да обявим края на войната, дървен кон, с 30 мъже, скрити във вътрешността. През нощта, тези хора могат да се промъкнат и да отворят вратата на Троя!”
Гърците приели идеята за превъзходна. Когато конят бил готов, гърците го оставили в близост до портите на Троя и се престорили, че заминават.
Троянците изтикали коня вътре в града си и затворили портите.
Същата вечер, докато жителите на Троя спели дълбоко, изтощени от своите тържества, 30 гръцките мъже, скрити във вътрешността на дървения кон, излезли и отворили вратите на Троя за гръцката армия .
Това бил краят на Троя.

Науката все още спори дали всичко това е истина, но в това е и очарованието на легендите.
Автор: Момчил

16 февруари 2012 г.

Долмабахче Сарай

Долмабахче означава „запълнена градина” и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи великолепния дворец. По-късно Султан Абдулмесит I, който смятал двореца Топкапъ за старомоден, издигнал Долмабахче Сарай. Дворецът е строен между 1843 и 1856 г. Служи за официална резиденция на Султаните до 1876г. През 1877г.
Султан Абдулхамид II открива тук първия турски парламент, който е разпуснат 2 месеца по-късно.
Дворецът е посрещал в залите си френската императрица Евгения, съпруга на Наполеон III, австрийския император Франц Йозеф, германския император Вилхелм II, британския принц Едуард VII, персийския Шах Реза Пахлеви, кралят на Ирак – Файсал, кралят на Афганистан – Еманула.
Фасадата е по западен образец и включва елементи от барок, рококо и неокласицизъм, преплетени с традиционно османско изкуство и култура.
Той е най-големият дворец в Турция - 150000 кв.м. В него има 285 стаи, 44 зали, 68 бани. Между двете крила се намира голяма приемна сграда, пред която има огромна зелена площ.


За обзавеждането и украсата на стаите са използвани 14 тона злато и 40 тона сребро. В централната зала е най-големият полилей в света - 750 крушки.
Дворецът представлява най-голямата сбирка в света от кристални свещници.


Автор: Ванеса Т.

14 февруари 2012 г.

Топкапъ Сарай


Топкапъ Сарай или „Дворецът на портите топове” e резиденцията на Османската империя. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепна гледка към Босфора. Може да се сравнява с други кралски резиденции като виенския дворец Шьонбрун и френския Версай. Сараят се състои от изящни, а не високи сгради. Интериорът е много интересен, някои вътрешни стени са стъклени или с решетки.
Построен е през 1460 г. от султан Мехмет II (Фатих султан Мехмет) и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява първо „Чиниената резиденция”, а впоследствие дворецът и го нарича „Сарай-и Джедит” (Нов дворец). Чак през XIX в. дворецът е наречен „Топкапъ”.
Дворецът притежава голяма колекция от порцелан, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ръкописи и стенни украшения. Има и колекция от скъпоценни камъни. Тук е и диаманта- Кашъкчъ с форма на круша с 86 карата и е един от най-едрите в света.


Тук е и кинжалът Топкапъ, който е символ на двореца и хазната. В дръжката му има прочутите 4 смарагда. Под най-горния смарагд е скрит часовник.
Дворецът съдържа и стар султански монетен двор.
Днес Топкапъ Сарай служи като музей на султанската ера и е една от най-големите атракции на Истанбул.
Статията е създадена от Ванеса Т.

13 февруари 2012 г.

Истанбул в снимки

Сдобихме се с няколко снимки, направени от българи, посетили Истанбул. С радост ще ви ги покажем.


Последни минути преди старта на Формула 1, на която Турция е домакин вече няколко години.

Официалното откриване на състезанието става от популярен в Турция състав за народна музика, който изпълнява специален марш.


Погледи от автобуса

Истанбул

Много мислихме как да ви представим Истанбул. Все пак това е един огромен град, който се е разпрострял на два континента, което е уникално по своята същност. В него можеш да видиш минало, настояще; романтика, лукс и не толкова лукс. Наясно сме, че няма да можем да покажем всичко, но и който е посетил този мегаполис, едва ли е обходил всички паметници на културата, чаршии, улици и паркове.

Малко сведения за града
Истанбул е основан от Константин Велики на 26 ноември 326 г. Разположен на седем хълма над Босфора и Златния рог, бил е престолен град на три империи - Римската, Византийската и Османската. Дълъг е 190 км и е широк 50 км, но расте с всеки изминат ден. В него живеят над 12 милиона жители.
За основател на древния град се счита Визант - вожд от Мегара, който е дошъл тук през VII в. пр. Хр. Легендите разказват, че жителите на гръцкия полис попитали Делфийския оракул къде да направят колонията си, а той им отвърнал: „в страната на слепите”. След дълги страдания те решили да се установят на прекрасно място, заобиколено от Босфора, Златния рог и Мраморно море, което трябвало да се огради само от една страна. В далечината забелязали селище и си казали, че жителите му трябва да са слепи, за да не видят това чудесно местоположение, а да се установят навътре в сушата.
Основните забележителности на Истанбул са в „Историческия полуостров” на града, където са най-старите му части Сарайбурун и Султанахмед. Тук е дворецът Топкапъ - старата резиденция на османските султани, от където повече от 400 години са вземани важни решения и изпращани мощни армии срещу Европа. Днес тук могат да се видят безценни съкровища и изключително скъпи 65 000 произведения на изкуствата.
Наблизо е джамията Ахмедие - единствената в света с шест минарета. Заради облицовката й със син и зелен фаянс я наричат Синята джамия.
Особено пленяваща вечерно време, заради красивото златисто осветление, е атмосферата на древния площад с втория по големина хиподрум след римския. Строителството му е започнал римският император Септимий Север, а го завършил на 11 май 330 г. византийският Константин Велики. Тук се издига Дикилиташ - гигантски обелиск, донесен от храма на бог Амон в египетския град Карнак. Тежи 300 т и е висок 32,5 м. За да го пренесат дотук, го срязали почти наполовина. Успял е да издържи всичките големи земетресения, които ставали в града през почти 100 г. На Хиподрума е и Змийската колона, която Константин Велики донесъл през 326 г. от светилището на бог Аполон в Делфи, Гърция. Третата знаменита колона е Порфирогенната. Някога тя имала ковано медно покритие, което било смъкнато по време на Латинското нашествие, за да секат от метала монети.
На километър и половина от Хиподрума е един от най-старите и най-големи в света покрити пазари „Капалъ чарши”. На 30 хектара в него са разположени над 5000 магазина и 13 джамии.
Сред безбройните джамии на Истанбул са останали запазени и няколко църкви с уникални мозайки - едни от най-ценните от византийско време. Те могат да се видят в „Света София”, в църквите „Света Ирина”, в манастира Пантократор.
Между трите забележителни исторически сгради на града е българската църква „Свети Стефан” или Булгар Килези, издигната на западния бряг на Златния рог през 1896 г. в неоготически стил. Цялата е сглобена от железни части с общо тегло 500 т. По проект на арменеца Ховсеп Азнавур я изработили в Австрия и дотук била пренесена с кораб по Дунав и Черно море.
Дворецът „Долма бахче” е една интересна забележителност. Строен е като имитация на европейските дворци през ХIХ в. от султан Абдулмеджит I, за когото Топкапъ се оказал старомоден. Тук в 285 стаи и 43 зали се намират 280 вази, 156 часовника, 58 свещника от венециански и бохемски кристал, китайски и севърски порцелан, слонова кост. Само златото и среброто, употребени като строителен материал, са съответно 14 и 40 т. Построяването на този дворец струвало 5 милиона златни монети, което днес е равно на 50 милиона щатски долара. В него се пази най-големият полилей в света, с тегло 5 т, дар от британската кралица Виктория II.
Източници: Укипедия и сайта: ide.li
Автор: Групата

Двете лица на един град





11 февруари 2012 г.

Кападокия


Долината е оформена от вулкана Ерджиес и поредица негови изригвания. С течение на времето ерозията създала тези уникални форми и цветове.
Първите сведения за царство на хитите са от 1200 г преди н. е. След разпада на това царство остават отделни княжества и 800 г преди н. е. фригийците създават силна държава тук. Те идват през Босфора от Европа според Херодот. После Кападокия минава в ръцете на медите и към 547 г преди н. е. районът се намира вече под властта на персите. В 333 г преди н.ера Александър Македонски завладява част от Кападокия. Цар на Кападокия става Ариарефес Първи, който разширява границите на Кападокия от Черно море до Ефрат, а след това го наследява един от приемните синове на Александър Македонски — Пердикас. Идват и римляните и Кападокия става римска провинция с център Кайзери. Римляните дават това име на града, който до тогава се е казвал Мезек. През 310 година Константин мести столицата на империята от Рим в Константинопол (сега Истанбул) и започва бурното развитие на Кападокия, като център на християнството. През 843 год император Теодор снема забраната да се зографисват църкви и манастири. Количеството църкви и манастири в Кападокия достига повече от 400. В 1071 година В Анатолия идват селчукските турци. След тях идват османците. Християнска общност е имало в Кападокия до 1924 година.
Красотата на Кападокия е уникална и неповторима. Но както казват любителите на природната красота: „Става с виждане.”
Автор: групата



8 февруари 2012 г.

Памуккале и Хиераполис


Памуккале в буквален превод се казва „Памучна крепост”. Около това великолепно място, включено в списъка на ЮНЕСКО като природен феномен, от древността се носят легенди.
Самото име се свързва със стара легенда, разказваща, че титаните разстилали по тези места прибрания от тях памук, за да съхне по скалите.
Една от най-романтичните легенди е за некрасива девойка, която била и много бедна. Никой не искал да я вземе за жена и от отчаяние тя решила да сложи край на живота си, като се хвърли от една от терасите на Памуккале. Момичето се качило на най-високата тераса и се хвърлило надолу, но попаднало в средата на един от басейните. Девицата не се удавила, но се превърнала в чудна красавица благодарение на лечебната сила на водата. Лежала в безсъзнание, когато синът на покровителя на Денизли се връщал от лов. Видял бездиханното момиче. Поразен от красотата на девойката, той я взел със себе си в палата на баща си и по-късно се оженил за нея.
От далечното минало идват разказите, че в древността близо до горещите извори били издигнати храмове. Заради лечебните свойства на водата древните хора от Памуккале се прекланяли пред боговете Аполон, Асклепий и Хигиена.
Твърди се, че самата Клеопатра се е къпела често във водите на Памуккале.
Е, днес знаем повече за лечебната сила на водата в тази местност.
Горещата около 37º вода, богата на калциеви соли, извира от земята в четири извора. Когато се охлажда, калциевите соли се отлагат и така са се формирали белите варовикови тераси. Водата изтича от изворите по планинските склонове, минавайки през естествени и създадени от хората канали, като следва естествените природни контури на терена на високото платото. Понеже този процес е продължавал с години, водата е образувала своеобразни стъпала при стичането си надолу. Всяко едно от тях прилича на малък водопад, зад който блести миниатюрен басейн. Заради високото съдържание на калций са се образували и множество сталактити, които също са част от изумителния декор на бялата каскада. Някои от терасите на Памуккале са плитки, други с дълбочина до 1,5 м.
Специалисти вече са изследвали водата и са открили редица ценни елементи в нея. Точният химически състав е сложен, но представлява уникална комбинация от магнезий, натрий, калий, желязо, алуминий, хлор, нитрати, сулфати, фосфати, бикарбонати и др. Водата на Памуккале има естествено рН 6 и е с радиоактивност 9,25, което не само че не е опасно за здравето, а именно на това се дължи лечебният ефект при някои заболявания.
Водата е използвана в миналото и във фабриките за боядисване на вълна и памук, тъй като в нея се съдържат вещества, служещи като фиксатори.
До природната забележителност е град Хиераполис, чиито древни останки са запазени в чудесно състояние. Такива са части от Некропола, от храмове и църкви, колони и арки. Изключително впечатляващ е Градският театър, който разполага с 15 000 места и е реставриран грижовно.
Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера (Нерон), Хиераполис е разтърсен от две огромни земетресения, които го разрушават, но той отново е възроден. Блестящият културен и икономически разцвет на града през столетията достига своя връх по византийско време, когато селището е провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия.
Автор: групата
Източници: Уикипедия


6 февруари 2012 г.

Видео разходка в Турция



Много се радваме, че вече имаме помощници. Беше ни предложен този видео материал на Discovery Channel, който бързаме да споделим с всички, които четат блога ни. На английски е, но нали вече се разбрахме – всяко зло за добро. Имаме възможност да проверим знанията си по английски. А е достатъчно и само да се гледа ☺

5 февруари 2012 г.

Население

Населението на Турция е почти 75 млн. души. 86% от тях са турци. В страната живеят представители и на други народи, като: кюрди, араби, арменци, гърци и др. Над 90% от хората изповядват ислям.
Турците са представители на алтайското /тюркското/ езиково семейство. Официален език е турският.
Турция е светска парламентарна република, основана на принципа на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Конституцията е върховният закон на страната. Президент е Абдула Гюл, а премиер на страната е Реджеп Тайип Ердоган.

Страната е високо урбанизирана - 3/4 от населението живее в градовете.
В административно отношение е поделена на 7 региона, 81 провинции и окръзи. Столицата е Анкара с около 4 млн. жители. Най-голям град е Истанбул, чиято агломерация надхвърля 12 млн. души. Други големи градове са Измир, Адана, Бурса, Коня др.

* Статията е създадена от Цецко



4 февруари 2012 г.

Турция - стопанско развитие

Турция е бързо развиваща се държава. Това се дължи на природните й богатства, на човешките ресурси /работна ръка и пазари/, чуждестранните инвестиции и др. Развити са металургията, машиностроенето – автомобили, локомотиви, кораби, военни самолети, трактори, електрониката; хранителната и леката промишленост. Традициите са в основата на текстилната промишленост, производството на килими и кожени изделия, както и хранително- вкусовата промишленост.
В земеделието важно място заема растениевъдството. Отглеждат се пшеница, ечемик, памук, тютюн, грозде, цитрусови култури, а по производство на лешници заема първо място в света.
Животновъдството е свързано с отглеждането на овце, кози, говеда и коне.
Риболовът е важен отрасъл.
Изградена е добра транспортна мрежа от шосета и жп линии. Големи пристанища са: Мерсин, Измир, Измит, Искендерун, Самсун. В страната има и няколко международни летища: Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия.

Най-голямо и важно международно пристанище е Истанбул, част от което се вижда на фотоса.
Важно значение има търговията. Страната изнася машини, съоръжения, изделия на леката и хранително-вкусовата промишленост, а внася нефт, хранителни продукти и др.
В Турция бързо се развива туризмът, особено по средиземноморското крайбрежие. Тук са курортите Анталия, Мармарис, Бодрум, Кушадасъ и др. Благоприятните климатични условия, природните и културните забележителности, доброто обсужване са привлекателни за туристи от много страни.

* Автор: Виктор
* Източници: Уикипедия

3 февруари 2012 г.

Турция - природа


Природата на Турция е много разнообразна, представена от различни форми на релефа като низини, равнини, плата, планини, както и вулкани. В Турция се включват Анадолското плато, Арменските и Понтийските планини. В тях има разнообразни полезни изкопаеми, които са важни за промишлеността. Богати са находищата на въглища, медни и хромови руди, алуминиеви и волфрамови руди, сяра, сол и др.
Климатът е субтропичен с мека зима и сухо лято, планински и континентален, а по крайбрежията е морски.
През територията на страната преминават реките Тигър и Ефрат.
Тук са и големите и солени езера Ван и Туз.
С най–голямо значение за развитието на стопанството е Средиземноморското крайбрежие. Там са възникнали древните градове–държави Троя, Ефес и др., чиито руини са туристическа атракция.

* Статията е създадена от Виктор
*За различните природни забележителности ще разкажем подробно в следващи статии.

1 февруари 2012 г.

Турция - географско положение

Република Турция е държава, която се разпростира на двата континента Азия и Европа. По-голямата част от територията й е разположена в Азия, като обхваща полуостров Мала Азия, а малка част е разположена на Балканския полуостров в Европа. Нейната площ е над 780 хил. кв. км., от които 23700 кв. км. са на територията на Европа. Граничи с Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно море. По суша граничи в Азия с държавите Грузия, Армения, Иран, Ирак, Сирия, а на северозапад - с България и Гърция. На Черно море има широк излаз на север, а на Средиземно - на юг и запад.
Европейска и Азиатска Турция са отделени посредством протоците Босфора и Дарданелите, както и чрез Мраморно море. Бреговата линия на Черно море и на юг на Средиземно море е умерено до слабо разчленена. Силно разчленени са бреговете на Егейска Турция на запад. Там има множество заливи и полуострови, които са се превърнали в голяма туристическа атракция. Страната притежава малко на брой острови, главно около западното крайбрежие.
Турция има важно стратегическо географско положение.

*Статията е създадена от Ивалена
*Източници: Уикипедия