30 април 2012 г.

Справихме се все пак!

Малко трудно, но се справихме с голямото препускане! Естествено, че не можахме да разкажем всичко за САЩ, но и Алеко Константинов не е видял всичко в тази страна. Времето е пред нас, клавиатурите на компютрите - също. Сега е лесно - едно "Цък" и гледаш.
Пробвайте:



А ние вече мислим за следващия континент - Африка. И понеже ни омръзнаха градовете, мислим да се превъплътим на бедуини, да яхнем по един "кораб на пустинята" и да се помотаем из пясъците, например в Сахара. Но това ще е от утре!
Въобще ни чака едни напрегнат месец май: то ще бъдат мини, миди и макси матури, то ще бъде почистване за един ден, изложба на домашни любимци, Празник на града, Ден на славянската писменост, няма да липсва и някое класно... Пък после - мързеливи били учениците! Хайде де!

Бостън



Бостън се счита за един от най-старите градове в Съединените американски щати. Останал завинаги в историята на страната като лоно на на американската революция, Бостън днес е столицата и най-голямото населено място на щата Масачузетс. Съвременното лице на Бостън като модерен и оживен център се дължи най-вече на факта, че той е световноизвестен студентски център. Освен това Бостън е невероятно красив град благодарение на своята архитектура, съставена от исторически тухлени сгради, датиращи от 19 век. Културното лице на Бостън е оформено от множеството галерии и най-разнообразни експозиции и изложби, които могат да се разгледат в тях, а също така Бостън има и вековни традиции в театралното изкуство.
Навярно заради спецификите на архитектурата Бостън се счита за американския град с най-европейско излъчване, което е резултат от смесения дух на двете култури. Географски Бостън се намира на източното крайбрежие на САЩ. Цялата агломерация е разположена на площ от 232 кв. километра, като в нея живеят повече от 6 000 000 души. Заедно с хората, които населяват предградията, общият брой на жителите само на Бостън достига до около 4 500 000 души. Гъстотата на населението е 4 815 човека на квадратен километър.
Историята на Бостън започва през 1630 година, като първоначалното селище е основано от заселници – пуритани. В следващия век Бостън е един от основните елементи по време на борбата за независимост на САЩ. Множество решаващи хода на историята битки са се провели в земите на Бостън, когато тук се сражават армиите на заселниците и тези на английската кралицата. В пристанището на Бостън се разиграва т. нар. Бостънско чаено парти. Така се нарича протеста срещу политиката на Обединеното кралство и монопола на Британската източно-индийска компания, която контролира доставките на чай от и за колониите и непосилните британски данъци. В пристанището на Бостън се изхвърля голямо количество пресован британски чай. Това събитие се случва на 16 декември 1773 год. Бостънското чаено парти става емблематично в американската история и допринася за започването на войната за независимост на САЩ. След тази война Бостън става един от главните пристанищни и производствени центрове на страната.
Днес модерният град Бостън привлича над 16 милиона туристи от всички краища на света. Важно е да се отбележи, че Бостън е един от световните университетски центрове. Тук е открито първото американско обществено училище и първият колеж –Харвард. Това се случва през 1636 година. Сред другите основни образователни центрове на Бостън са Масачузетският технологически институт (Massachusetts Institute of Technology), Бостънският университет (Boston University), Масачузетският колеж по фармация и здравни науки (Massachusetts College of Pharmacy and Health Sciences), Бостънският колеж (Boston College), Бостънският институт по изкуство (Art Institute of Boston) и мн. др. В над стоте колежа, университета и научни институции в Бостън се обучават около 250 хиляди млади хора от целия свят.
Бостън може и да се похвали със своята Обществена библиотека, която е една от най-големите на територията на САЩ. Тя е забележителна, както с фасадата си, така и с интериора си, като всяка една от залите в нея притежава уникален дух и стил. Точно срещу сградата на Библиотеката в Бостън се намира и един от религиозните му символи – църквата „СВ. Троица, която е забележителна със своите стъклописи и красиви фрески. Непосредствено до храма се извисява и най-високата постройка в Бостън – небостъргачът The John Hancock Tower. Известен още с наименованието „дружелюбния небостъргач”. Този гигант в Бостън има изцяло стъклената огледална фасада.
Един любопитен факт – гордост за Бостън е, че тук е прекарано и първото метро на територията на САЩ. Сред музеите, които очертават културното лице на града са Музеят на науката, в който може да се разгледа богата колекция от материали, в областта на техниката, биологията и астрономията. В Музея на изкуството пък се намира една от най-големите колекции от картини на Моне, а също така могат да се види голяма колекция от египетски мумии. Доста атрактивен е и Куинси Маркет, който е старият градски пазар. Тук е обичайното място на бостънските артисти и художници.

Филаделфия

Филаделфия е градът на свободата, адвокатите и телешките стекове със сирене.
Бившата втора столица на Америка е богата на революционна история, култура и символи, паметни за днешния облик на цялата страна. Наред с Вашингтон, Бостън и Ню Йорк, Филаделфия е един от градовете по източното крайбрежие, който привлича вниманието. Именно тук се съпреживяват важни моменти от създаването и развитието на Съединените американски щати.
Във Филаделфия се намира превърналата се в икона за САЩ – Камбана на независимостта. С нея през 1776 година символично е разгласена свободата. Деветметровата камбана, тежаща почти един тон, днес стои гордо пред Пенсилванската щатска служба, която вече се нарича „Сградата на свободата” (Independence Hall). На това забележително място, разположено в Националния исторически парк на независимостта, е приета Декларацията за независимостта на 4 юли 1776 г., а през 1787 г. е начертана и американската конституция. Историческите реликви обаче не са единственото нещо, което прави впечатление във Филаделфия. Съвременният пъстър американски град е богата смесица от традиции, раси, привнесени имигрантски култури. Архитектурата на американския град е интересна смесица от няколко стила.
Кметството на града е сред запомнящите се места във Филаделфия. Сградата е висока 167 метра. Кметството във Филаделфия е втората най-висока каменоделна сграда в света след Моле Антонелиана вТорино(Mole Antonelliana in Turin).
Други исторически забележителности във Филаделфия са къщите на писателите Едгар Алан По и Бетси Рос.
Интерес за туристите представляват и постройките на Първата и Втората банка на Америка, църквата Глория Дей (Gloria Dei Church), както и укреплението Мъфлин (Fort Mifflin). Градът разказва историята си и чрез няколко ценни музея, сред които този на Бенджамин Франклин, Музеят Мютер (Mütter), Музеят за Археология и антропология, Историческият музей (National Constitution Center), както и много други.
Река Делауеър (Delaware River), преминаваща през Филаделфия, придава на града още по-привлекателен вид. На юг от Филаделфия, близо до летището е разположена историческата крепост Мъфлин, известна с епичната битка срещу британците през 1777 година. Форт Мъфлин се счита за най-старата и дълго използвана бойна крепост - експлоатира се от 1771 до 1954 г.
През годините Филаделфия си е спечелила няколко прякора, които и до днес са широко използвани. Сред тях са „Градът на братската любов” (какъвто е и древногръцкия прочит на „филаделфия”), както и популярното „Фили”. Много от местните и гостите на града са на мнение, че Филаделфия е сред най-добрите места в Америка, що се отнася до кулинарна култура и традиции. Тя е резултат от синтез от етнически различия и богат кулинарен талант, които превръщат Фили в топ дестинация за почитателите на вкусните изкушения.
Сред най-добрите ресторанти в града са Лакроа (Lacroix), Верти (Vetri), Лю Бек Фин (Le Bec-Fin), Алма де Куба (Alma de Cuba), както и кафене Бялото куче.
Филаделфия е най-големият град в щата Пенсилвания и петият по големина в САЩ. Населението му е около 1,5 милиона души. Заедно с околните места, съставляващи метрополиса, населението на Филаделфия достига 6,1 милиона. Градът се намира само на 130 километра югозападно от друга топ дестинация - Ню Йорк.



Източници: Уикипедия, Атлас
Статията е създадена от: Цецко

29 април 2012 г.

Чикаго



Чикаго е най-големият град в американския щат Илинойс и третия по население град в САЩ, с около 2,7 милиона жители и е третият по големина в САЩ на градска агломерация с около 9,8 милиона души.
През 1837 г. е обявен за град и се намира между Великите езера и делтата на река Мисисипи. Днес градът запазва статута си на основен център на промишлеността, телекомуникациите и инфраструктурата, неговото летище се смята за второто най-натоварено в света по отношение на промени в трафика.
През 2008 г. градът е домакин на 45.6 милиона местни и чуждестранни посетители.
Известността на града е намерила израз в множество форми на развлечения и култура, включително романи, пиеси, филми, песни, различни видове списания и медиите. Чикаго има много прякори, които отразяват впечатления и мнения за историческия и съвременния Чикаго. Най-известни са: "Чи град", "Вторият град" и "Град на широки рамене."
През средата на 18 век районът е обитаван от местно индианско племе, известен като Potawatomi. Първият пришалец – заселник в Чикаго, е Жан Батист Point Du Sable , който е построил ферма в устието на река Чикаго през 1780 г. Той напуска Чикаго през 1800 г.
След войните през 1795 година част от Чикаго е била предадена на индианците по договора от Грийнвил.
Градът се очертава като важен транспортен възел между източната и западната част на САЩ. Първата железница в Чикаго е открита през 1848 г., по същото време се откриват железниците в Илинойс и канала в Мичиган. Каналът позволява на параходи и ветроходни кораби да се свържат с река Мисисипи и Големите езера. Процъфтяващата икономика примамва жители от селските общности и имигрантите от чужбина. Производство и търговията на дребно става доминираща сред средния запад и влияе на американската икономика.
През 1850 Чикаго печели международна и националната политическа известност с речите на сенатор Стивън Дъглас по въпроса за разпространението на робството. Тези въпроси също са разглеждани и от Ейбрахам Линкълн. Чикаго преживява най-големия прираст на населението в света в този момент, затова градските власти започват инфраструктурни промени.
През 1871 г. по-голямата част от града изгаря в Големия пожар в Чикаго. Щетите от огъня е огромен, а 300 души са загинали, 18,000 сгради са били унищожени и почти 100,000 от 300,000 жители на града останали без дом. Един от факторите, които допринасят за разпространението на огъня е изобилието от дървен материал; улици, тротоари и много сгради са били построени от дърво. Огънят довежда до включването на строги мерки за противопожарна безопасност и правила за изграждане на новото строителство. По време на своето възстановяване в Чикаго се построява първият небостъргач през 1885 г., като се използва стоманена конструкция в строителството му.
Датски имигрант Йенс Йенсен, който пристига през 1886 г. скоро се превръща в един от най- успешения и знаменития архитехт. Работата на Йенсен се характеризира с демократичен подход за озеленяване и нов атрактивен поглед за модерно строителство. Сред творения Йенсен са четирите градски паркове: най-известният Колумб парк,Международното Световно изложение от 1893 год. построено върху блато, Джаксън Парк край езерото Мичиган и др. Експозицията привлича повече от 27,5 милиона посетители, и се смята за най-големия в света панаир. Процъфтяващата икономика на Чикаго привлича огромен брой нови имигранти от Европа и преселници от източните щати.
20-ти и 21-ви век
През 1920 г. се разширява значително в индустрията. Наличието на работни места привлича много чернокожи от Юг. Между 1910 и 1930, чернокожото население на Чикаго се увеличава от 44103 до 233903 души. Пристигащите имат огромно културно влияние. Чикаго се превръща в център за джаза. През 1933 г., кметът на Чикаго Антон Чермак е смъртоносно ранен в Маями по време на неуспешния опит за покушение на новоизбрания президент Франклин Делано Рузвелт.
През 1933 г. и 1934 г. градът чества своята стогодишнина и е домакин на международното световно изложение. Темата на панаира са технологичните иновации века от основаването на Чикаго.
На 2 декември 1942 г., физик Енрико Ферми провежда първата в света контролирана ядрена реакция в Чикагския университет, като част от свръх секретния проект "Манхатън".
През 1979 г. е избрана първата жена кмет на града-Джейн Бърн. Тя популяризира града като място за филмова и туристическа дестинация.

Езерото Мичиган
То е основният източник на прясна вода за града. Поради заплаха от замърсяване от бързо развиващите се индустрии в и около Чикаго се налага нов начин на снабдяване с чиста вода. През 1885 строителния инженер Лиман Едгар Кули предлага свое решение. То представлявало дълбок воден път, който ще се разрежда и отклоняване на канализация на града отводите на езерото Мичиган в един канал, който ще се вливат в река Мисисипи чрез река Илинойс. Освен представяне решение за канализацията – проблем на Чикаго, с предложението си Кули апелира към икономическата нужда, да се свържат Средния Запад с централните пътища на Америка с помощта на железопътни инфраструкторни решения. Силната регионална подкрепа за проекта в щата Илинойс и с помощта на федералното правителство проекта е завършен с държавно финансиране. Откриването е през януари 1900 година, то срещна и съпротива и противоречия. През 1929 г. Върховният съд на САЩ постановява, в подкрепа на използването на канала за насърчаване на търговия в Чикаго, но нарежда на града, за да се преустанови използването му за изхвърляне на отпадни води.

Милениум парк
Едно от най-новите чудеса на природата и на човешката дейност в Чикаго е прословутият парк Милениум. Паркът е създаден в края на миналия век, като неговото създаване е породено от желанието за възстановяване на природната красота и премахване на щетите от железопътните линии, които са минавали през тази част на Чикаго. Идеята е на един от бившите кметове на града, който решава, че Чикаго се нуждае от място, където жителите и гостите на града да могат да се насладят на красива природа и спокойна обстановка.
Определено изкуството в парка изпъква на изключително ниво. А гледката към град Чикаго е неописуемо красива. Оттук може да бъде видяна почти цялата част на града. Паркът е прекрасен и зиме и лете. Независимо дали е потънал в зеленина или под безкрайна бяла покривка, гледката в синхрон със сините води на езерото Мичиган, придава едно усещане за спокойствие и уют.
Милениум се разполага на почти 25 декара площ. Тази територия е едно от най-приятните „кътчета” в Чикаго. Паркът предлага архитектурни, скулптурни забележителности, чешми и зелени площи, напълно подходящи за един пикник в топлите летни дни. На територията на Милениум се разполагат доста представители на дървесните видове, които заедно с красивата природа и архитектура са чудесна „площадка” за любителите на фотографията.
Огромният стадион в парка често се използва за сцена за масивни концерти и изпълнения. Интересен е и Планетариумът. Първият планетариум в Америка - е основан през 1930 г. от бизнесмена Макс Адлер. Музеят е дом на три пълноразмерни театри, мащабни изложби космически науки и един от най-важните антични астрономически колекции. През 1977 г. е открита обсерватория . През март на 1991 г., музеят започва проект за обновяване на стойност 6,5 милиона долара. Новите допълнения включват Stairway на звездите специални ефекти ескалатор небето шоу, планетариум кафе, История на астрономията Research Center.
През 1990-те години се разширяват на образователните програми и разработване на над 12 постоянни и временни изложби.

Уилис Тауър
Намиращият се в Чикаго небостъргач Уилис Тауър (Willis Tower) е най-високата (и пета по височина в света) сграда в САЩ. До 2009 година съоръжението е носило наименованието Sears Tower. Височината на небостъргача е 443,2 м, а броят на етажите му – 110. Той е бил построен в периода август 1970 – май 1973 г. от екипи под ръководството на Брюс Греъм-главен архитект и Фазлур Хан -главен инженер и проектант. Към момента на построяването си Уилис Тауър е бил най-високото здание в света, надминаващо по размери кулата на Световния търговски център, държала дотогава рекорда в продължение на 25 години. Съоръжението се състои от девет квадратни тръби, образуващи в основата му голям квадрат. Те продължават до деветия етаж, след което сградата започва да се стеснява. Още седем тръби има до 66 етаж, пет до 90-я и само две образуват останалите двадесетина етажа. На самия покрив има две внушителни телевизионни антени.
Площта на Willis Tower е над 418000 кв. м., което се равнява по размер на 57 футболни игрища. В небостъргача функционират 104 асансьора, които помагат зданието да бъде разделено на три зони, за улеснение на посетителите му. Комплексът има над 16 прозорци от тъмно стъкло, като материалите около тях са огнеупорни и облицовани с черен алуминий. Шест автоматични машини чистят стъклата и цялата сграда осем пъти в годината. Други любопитни факти са, че най-високата точка на Уилис Тауър се счита едновременно и за най-високата точка в щата Илинойс и че самото здание е наклонено в западна посока с десет сантиметра, във връзка с известна асиметричност в дизайна на небостъргача, създаваща не равно пропорционално натоварване на фундамента.
В града на една от най-високите сгради в света Willis Tower, сред най-важните висши учебни заведения се нарежда Чикагският университет (The University of Chicago или UChicago). Той е основан в края на 19-ти век от известният петролен магнат Джон Рокфелер. Понастоящем в университета се обучават над 14 хиляди студенти от целия свят, като той е една от най-известните и престижни подобни академични институции не само в САЩ. В UChicago са се появили през годините много важни течения и школи в научноизследователската мисъл в областта на икономиката, правото и социологията. The University of Chicago притежава и най-голямото университетско издателство в Америка.



Източник: Уикипедия
Статията е изготвена от: Татяна

Емпайър Стейт Билдинг


Емпайър Стейт Билдинг (Empire State Building) се счита за едно от Седемте чудеса на модерния свят, в които влиза и мостът Голдън Гейт в Сан Франциско. Толкова величествен, грандиозен и сериозен, Емпайър Стейт Билдинг е разположен в Манхатън, в безсмъртния и вечен мегаполис Ню Йорк. Това емблематично за Ню Йорк постижение на инженерното строителство в САЩ е кръстено на едноименния щат, наричан в миналото „Имперски щат”. Сградата на Емпайър Стейт Билдинг е разположена на Пето авеню №350, между 33-та и 34-та улици.
Конструкцията на Емпайър Стейт Билдинг е проектирана от архитектурната фирма „Шрейв, Ламб и Хармън”. Емпйър Стейт Билдинг е втората по височина сграда в САЩ след Сиърс Тауър в Чикаго, Илинойс. Небостъргачът в Манхатън е издигнат в стил арт деко, като официално е завършен през 1931 година и открит на тържествена церемония от тогавашния президент на щатите – Хувър. Емпайър Стейт Билдинг е рекордьор, тъй като е първата сграда в света, която надминава 100 етажа. В продължение на цели 41 години гигантът няма равен по височина в Ню Йорк, докато най-накрая е изместен от почетното първо място от двете кули на Световния търговски център.
След удара срещу Двете кули на 11 септември 2001 година Емпайър Стейт Билдинг отново се счита за най-високата сграда в Ню Йорк, а сега е на трето място по височина сред небостъргачите в САЩ (след Уилис Тауър и Тръмп Интернешънъл Хотъл енд Тауър,и двете в Чикаго) и на 15-то място в света. Грандиозните размери на сградата включват цели 102 етажа, които достигат до височина от 381 метра. Като прибавим и радиоразпръскващата антена, височината на Емпайър Стейт Билдинг възлиза на 448 метра. За 102-та си етажа небостъргачът има цели 6500 стъклени прозореца. Точно 73 високоскоростни асансьора обслужват работещите и посетителите в небостъргача.
Небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг е построен за рекордно кратко време от 775 дни, като гигантът е резултат от съперничеството между автомобилните компании „Крайслер” и „Дженрал Мотърс” за издигането на най-високата сграда. През 30-те години на миналия век крайният резултата и появата на подобна постройка, невиждана никъде по света излиза около 41 милиона долара. По онова време било невероятно престижно и страшно скъпо за фирма да наеме офис в небостъргача. И до ден днешен конструкцията и вътрешните механизми на Емпайър Стейт Билдинг непрекъснато се обновяват.
В сградата днес се помещават офиси, банки, както и известните обсерватории, поместени на 86-ия и 102-ия етаж, откъдето се открива детайлна и спираща дъха гледка на целия Ню Йорк. Милиони туристи посещават всяка година Емпайър Стейт Билдинг. На 1 май 2011 година сградата чества 80 години от построяването си. На втория етаж на небостъргача е поместена една от основните му атракции, а именно симулатор, който е открит през 1994 година. В него за около 25 минути може да се потопите в почти реална въздушна обиколна на целия Ню Йорк.
Като една от емблемите на най-големия щатски град Емпайър Стейт Билдинг често е използван като фон на много снимки или пък мащабни кино продукции. Някои от известните филми, в които се появява величествената сграда са „Денят на независимостта”, „След утрешния ден”, както и „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”. Но навярно една от най-големите репрезентации на огромната кула е във филма Кинг Конг от 1933 година. Сцената, в която огромната маймуна се изкачва до върха, за да избяга от своите похитители е култова. По случай 50-годишния юбилей на лентата през 1983 година Емпайър Стейт Билдинг осъмва с огромна надуваема маймуна върху себе си.



Източници: pochivka.com, Уикипедия
Статията е създадена от: Дани

28 април 2012 г.

Белият дом

Белият дом е официална резиденция на президента на Съединените американски щати, признат в цял свят като символ на авторитета на президентството. Построен между 1792 и 1800 година. Имението е било използвано като дом от всеки президент след Джон Адамс. Източното крило на Белия дом главно служи като офиси за първата дама и нейния екип. В Западното крило е кабинетът на президента и най-добрите му служители.
За сградата
В продължение на двеста години Белият дом е смятан за символ на правителството на САЩ и американския народ. Историята на сградата започва, когато президентът Джордж Вашингтон подписва акт на Конгреса през декември 1790 год. и обявява, че федералното правителство ще пребивават в квартал "не по-дълъг от десет квадратни мили ... на река Потомак". Президентът на Вашингтон, заедно с архитект Пиер Лефант, избра място за новата резиденция. Като започва изготвянето на плановете за строежа за новата федерална сграда, се провежда и конкурс за архитект. Явяват се девет кандидата като конкурса печели архитекта от ирландски произход Джеймс Хован. Неговият проект е отличен със златен медал за своя практичен и красив дизайн.
Строителството започва, като първата копка е направена през октомври 1792 година. Въпреки че президентът Вашингтон ръководи изграждането на сградата, той никога не е живял в него. През 1800 година Белият дом е почти завършен и първите „обитатели” са президента Джон Адамс и съпругата му Абигейл. От този момент всеки президент е направил своите промени и допълнения в Белият дом. Това е единствената частна резиденция на държавен глава, която е отворена за обществеността.
Белият дом има една уникална и интересна история. Той оцелява след пожар през 1814 г. (по време на войната от 1812 г.) и друг пожар в Западното крило през 1929 г., докато Хърбърт Хувър е бил президент. През голяма част от президентството на Хари Труман, интериора на дома, с изключение на третия етаж е напълно унищожен.
Президентите са допринасяли със своя индивидуален стил в начина, по който те украсяват някои части на къщата по време на престоя си там. Томас Джеферсън произнася първата си встъпителна реч през 1805 година. Много от тези, които присъствали на полагане на клетва в церемонията в Капитолия на САЩ, просто го последвали като у дома, където ги приел в Синята стая. В допълнение, той приветства гостите на тържества като Нова година и Четвърти юли.
Белият дом има:
Има 132 стаи; 35 бани; 6 етажа в резиденцията; 412 врати; 147 прозореца; 28 камини, 8 стълбища, и 3 асансьора.
В различни периоди в историята е бил известен като "Дворецът на президента в Белия дом", "Президентската къща". Президентът Теодор Рузвелт официално дава сегашното име Белия дом през 1901 г..
Интересни факти за президентите:
Президентът Джеймс Полк (1845-49) е първият президент със собствена снимка .
Президентът Теодор Рузвелт (1901-09) е първият президент, който се вози с автомобил, но също така и първият президент, който пътуват извън страната –Панама.
Президентът Франклин Рузвелт (1933-45) е първият президент, който се вози в самолет.
С пет готвачи кухнята на Белия дом е в състояние да посрещне за вечеря 140 гости и ордьоври за повече от 1000 души.
Белият дом изисква 570 галона боя за покриване на външните стени . За отдих Белият дом разполага с разнообразие от съоръжения, които са на разположение на своите обитатели, включително тенис корт, писта за джогинг, басейн, киносалон, и пистов боулинг.

Овалния кабинет
Овалния кабинет е официален офис на президента на САЩ.
Офисът е проектиран от архитект Нейтън C. Wyeth по нареждане на президента Уилям Хауърд Тафт през 1909 година. Кръстен е на своята характерна овална форма. Овалният кабинет е част от комплекс от офиси, които съставят Западното крило на Белия дом. Сериозно повреден от пожар през 1929 г.,той е възстановен от президента Хърбърт C. Хувър. През 1934 г. президентът Франклин Делано Рузвелт разширява Западното крило и добавя Овалния кабинет.
Архитектурните особености на Овалния кабинет са смесица от барок, неокласическа, и грузинските традиции, които са се превърнали в символ на мощта и престижа на президентството в съзнанието на американците и хората по целия свят. Има три големи южно изложение прозорци зад бюрото на президента, както и четири врати в различни части на западното крило. Таванът е украсен с ефектно формоване около ръба, както и елементи на герба на президента.
Промените представят президентите като обикновени хора със свой личен вкус - избор на нови мебели, нова драперия и проектиране на собствената си овална форма за килим и др. Картините са подбрани в колекцията на Белия дом или са взети назаем от музеи за мандата на президента в длъжност. Президентът използва Овалния кабинет, като основно работно място. Той е разположен, за да осигури лесен достъп на персонала в Западното крило и да му позволи на президента лесно да се оттегли за почивка в края на деня. Президентите често си избират Овалния кабинет като фон за телевизионни обръщения към нацията и многобройни срещи с чуждестранни делегации.

Синята стая
Синята стая е обичайното място за официален прием на важни гости. Цветята са традиционна декорацията за стаята,чиито таван е декориран с мрамор, закупен от Джеймс Монро през 1817 година. В тази стая на 2 юни 1886 г., президент Гроувър Кливланд става първият и единствен президент, който се жени в Белия дом. Жена му - Франсис Фолсъм, не е само 27 години по-млада, но също така, на 21-годишна възраст, най-младата първа дама в историята.

Секция и кръст Зали
Антре води гостите в Белия дом от входа към Източното крило на сградата. През 1806 г., президентът Томас Джеферсън е превърнал чакалнята в неформална изложбена зала за артефакти от експедиция до западните територии. При встъпването си в длъжност, президентът Юлисис Грант продължава традицията, която е и до днес-с поставянето на президентски портрети.

Източна стая
Тази просторна стая има най-разнообразно приложение през двата века от построяването на Белия дом. Първата дама Абигейл Адамс го използвала като перално помещение. Президентът Томас Джеферсън, разделил южната половина на все още незавършената стая в офис и спалня за неговия адютант, Мериуедър Люис. Наследник на Джеферсън, президент Джеймс Мадисън използвал предназначението на стаята като кабинет. Тя не е напълно украсена до 1829 година по време на администрацията на президента Андрю Джаксън. През 1902 г. президентът Теодор Рузвелт поръчва реставрация, че да изглежда както преди пожара през 1814 година.
През годините това мястото се използва за сватби, погребения, пресконференции и приеми. При президента Удроу Уилсън тя е превърната в киносалон, а Жаклин Кенеди я използва като театрална зала за сценичните изкуства.

Дипломатическата стая
Намира се на долния етаж. Стаята е място за събиране на гости. Дипломатическата приемна се използва за първи път за приемане на дипломати на 8 януари 1903 г., когато президент Теодор Рузвелт и първата дама Едит Рузвелт организират прием .

Зелената стая
Зелената стая се намира на първия етаж на Белия дом. Служи главно като салон и е любимо място на президентите и техните семейства. По време на мандата му в длъжност, президентът Джон Куинси Адамс име на "Зелена гостна" въпреки че името може да идва от президента Джеферсън, когато той покрива пода със зелено платно. Сред най-значимите исторически събития тук са обявяване на Първата световна война.

Червената стая
Червената стая е получила името си през 1840 година. Много скоро след встъпването в длъжност на съпруга си първата дама Елинор Рузвелт е домакин на първата от много пресконференции за жени репортери в Червената стая. Въпреки че първоначално г-жа Рузвелт обсъжда теми за готвене, както участието си в социалните въпроси –темите на тези пресконференции се превръщат актуални за обсъждане на вътрешната политика на страната.

Официална трапезария
Когато Томас Джеферсън става президент през 1801 година, той я превръща от трапезарията в кабинет и използва съседната Червена стая, за да посреща своите гости и да отговаря на посетителите. През 1902 година се ремонтира трапезарията на Белия дом. Преди реконструкцията в нея са могли да се хранят само 40 гости за вечеря. С премахването на стълбището, архитектите значително разширяват трапезарията до сегашния капацитет 140 души.

Кабинетът стая
Кабинетът стая се отваря директно от Овалния кабинет и с изглед към известната градина с розите. Тя служи едновременно като публично и частно пространство за президентите, за да представят своите приоритети и да получават съвети и обратна връзка от кабинета чрез секретари и съветници. В центъра на стаята има голяма овална маса, подарък от президента Ричард Никсън през 1970 г., заобиколена от кожени столове. Всеки посетител има малка месингова табела, гравирана на гърба,където се посочва позицията на лицето. Президентът е седнал в центъра на източната страна на масата.

Залата за пресконференции
Тя е централно разположен в рамките на Западното крило и включва врати към градината с розите, които позволяват бърз достъп на медиите до събития на открито.
Първоначално построена през 1933 г. като терапевтичен басейн за полиомиелит за нуждите на президента Франклин Рузвелт. Президентът Ричард Никсън преустройва пространството като зала за пресконференция - 1970 година. Залата носи името на Джеймс С. Брейди - прессекретарят на Белия дом прострелян и тежко ранени след атентата срещу президента Роналд Рейгън през 1981 г.. Плувният басейн под пода на залата остава непокътнат.

Стаята на Рузвелт
Построена е през 1902 г. по време на разширяването на Белия дом от президента Теодор Рузвелт. Седем години по-късно, когато Западното крило е разширено и е построен в Овалния кабинет, стаята става част от две чакални. Вторият президент Рузвелт използва тази стая за своите риболовни трофеи. Президентът Кенеди продължава тази традиция като поставя своя трофей - риба меч хванат в Акапулко, Мексико. Днес помещението се използва като конферентна зала и разполага с мултимедиен център за презентации.



Източници: http://www.whitehouse.gov/about/history - ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА БЕЛИЯ ДОМ
Изготнила:Полина Стоянова Vа клас

Чудото на природата Ниагара

Един от най-популярните световни водопади е Ниагара, известен като Ниагарски водопад. Той привлича ежегодно стотици хиляди туристи от цял свят. Създадени са специални площадки, от които може да се наблюдава Ниагара. Организират се разходки с корабче в близост до падащите води. Под водопада минават пещери от американската и канадската му част, от където отново можете да се срещнете с неговото величие. Друга атракция, която се организира, е осветяването на пада на водата през нощта.

Името на водопада има индиански произход и означава “ревяща вода”.
Ниагара е съставен от група масивни водопади на река Ниагара в източната част на Северна Америка, на границата между САЩ и Канада. Водопадът се състои от три части: Horseshoe (подкова , понякога наричан Канадски водопад), Американски водопад по-малкия Брайдъл Вейл. Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в Северна Америка.
Ниагарският водопад е известен със своята красота, като в същото време е ценен източник на хидроелектрическа енергия и предизвикателен проект за опазване на околната среда. Популярна туристическа дестинация от повече от столетие, водопадът се намира между градовете близнаци Ниагара Фолс (САЩ) и Ниагара Фолс (Канада).
Историческите корени на Ниагарския водопад са в Уисконсинското заледяване, което завършва преди около 10 000 години. Както Северноамериканските Велики езера, така и река Ниагара, са резултат от тази последна континентална ледена кора, огромен ледник, пълзящ през региона от Източна Канада. Ледникът преминава през местността като огромен булдозер, смилайки скали и почва, премествайки ги и удълбочавайки някои речни легла, за да образува езера. Той затлачва други с наноси, принуждавайки тези реки да си проправят нови легла. Смята се, че приблизително на мястото на днешния канал Уеланд съществува древна долина, погребана под ледниковите наноси. След като ледът се разтапя, оттокът на горните Велики езера се превръща в днешната река Ниагара, която няма възможност да следва старата си, вече запълнена, долина, така че намира най-ниския изход в трансформираната топография. С времето реката прорязва пролом през Ниагарската стена, обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Първоначалният Ниагарски водопад се е намирал близо до днешния Люистън, но ерозията на кората е довела до изместването на водопада няколко километра на юг. Точно над днешното място на водопада остров Гоут разделя течението на реката и отделя водопада Хорсшу на запад от Американския водопад и Бридъл Вейл на изток. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, в крайна сметка водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Инженерите се опитват да намалят скоростта на ерозията и да забавят това събитие, доколкото е възможно. Водопадът пада от около 52 м., макар че Американският водопад има чист пад от 21 м. преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954. По-големият Канадски водопад е широк около 790 м, а Американският е широк около 320 м. Максималното количество вода преминаващо през водопада през върховия сезон е 5 700 м³/сек. За сравнение количеството вода при известния водопад Виктория на река Замбези е едва 1 100 м³/сек. През летните месеци, когато е максималното отклоняване на вода за производство на електричество, през водопада преминават около 2 800 м³/сек, 90% от която през водопада Хорсшу. Този обем намалява наполовина през нощта, когато е най-голямото отклонение към водноелектрическите централи.

През първите две столетия след заселването на европейците в района земята от двете страни на водопада Ниагара е частна собственост. Разработването и търговските начинания застрашават природната красота на местността и посетителите понякога трябва да плащат такси, за да видят водопада през отвори в ограда. През 1885 американските и канадските власти започват да изкупуват съседните земи с цел запазване на природната среда. В Ню Йорк художникът Фредерик Чърч и ландшафтния архитект Фредерик Лоу Олмстед оглавяват движението Свободна Ниагара, което убеждава щата Ню Йорк да изкупува земи за създаването на щатския парк Резерват Ниагара. През същата година канадската провинция Онтарио създава парка Кралица Виктория — Ниагара Фолс със същата цел. И двете организации развиват забележително успешна дейност, която ограничава развитието от двете страни на водопада и река Ниагара. От канадска страна Комисията за парковете Ниагара контролира експлоатацията на цялото течение на река Ниагара, от езерото Ери до езерото Онтарио.

Източници: Уикипедия, Атлас
Статията е съставена от: Стоян

26 април 2012 г.

НИАГАРА - МЕЖДУ ДВЕ СТРАНИ

Ниагарският водопад се намира между езерата Онтарио и Ери. Така наречената „Подкова” е най- често посещаваното място в Северна Америка. Водопадът е предпочитано място за млади и стари от цял свят. Той носи на САЩ и Канада огромни приходи от туризъм. Тук се намира и най- голямата водноелектрическа централа в Северна Америка.



ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ
1. Названието „Ниагара” идва от езика на американските индианци – „Ни - а ка - ра”, което означава „грохот от вода”.
2. Смелчаците, които се решават да скочат във водопада в дървено буре , се наричат от американците „смелите дяволи”.
3. През 1953 година на Ниагарския водопад е сниман известният филм на режисьора Хенри Хатауей „Ниагара”, главната роля се изпълнява от Мерилин Монро.
4. Откривателят на Канада Жак Картие е първият бял човек, който е имал възможност да се възхити на това световно чудо – Ниагарския водопад.

Регионът на Големите езера е най- обширната площ в континенталната част на света. В началото тук живеят американски индианци, а от 1806 година белите заселници започват да колонизират областта. През 1812 година жителите от американска страна започват да колонизират и другия бряг. Вследствие на това избухва война, основна причина за която е икономическото значение на този регион. Канада /по това време част от колониалната империя на Великобритания/ оказва голяма съпротива. След няколко серии от преговори се възстановява предвоенното положение.
През 1950 година САЩ и Канада подписват споразумение относно Ниагарския водопад. И двете страни построяват гигантски водни централи, електричеството от които задоволява напълно нуждите на региона около Големите езера. В споразумението е уточнен минималният воден дебит, който се насочва към река Ниагара /в туристическия сезон – над 2800куб. м./сек., а в останалите периоди на годината – 1400 куб.м./сек./, за да се гарантира максимална атракция за туристите. Почти целият регион живее само от туризма. Всяка година идват повече от 12 милиона посетители, за да се възхищават на това чудо на природата и да видят водите на „Подковата”
Ниагарският водопад е естествена граница между Съединените американски щати и Канада. Това чудо на природата, едно от най- известните места на планетата, е покорено от човека.

СТАТИСТИКА
Височина: 51м /Американски водопад/, 49м /Подковата/
Ширина: 300 и съответно 800м
Дебит: 11000 куб.м./сек.
Площ на езерата: Ери - 25,7 кв.км., Онтарио - 19,5 кв.км.
Дълбочина на езерата: Ери - 64м, Онтарио - 236м
Надморска височина: Ери - 174м, Онтарио - 75м
Дължина на река Ниагара - 56 км
Ниагарският водопад се намира на едноименната река. Появявя се през последния ледников период. Учените не са сигурни дали това става преди 9000 или 10000 години. Дебитът на водата е 11000 куб.м./сек.. По река Ниагара, на границата между САЩ и Канада, се намира Козият остров, който разделя водопада на две. Височината на водопада е 51 м и е с два метра по-голяма от височината от канадска страна, наречен „Подковата”. На канадска територия тече почти 90% от дебита на водата във водопада. Поради постоянната ерозия прагът на водопада се отдръпва на запад с 1,5 м на година. От река Ниагара водата се с дължина 11 км и дълбочина 100 м.
Падането на водата, което образува водни облаци, е очарователно. През 1885 година американците създават национален парк, но въпреки всички усилия екологичното замърсяване не може да бъде избегнато.
Ниагарският водопад не е само граница между двете държави. И американците и канадците са основали градове с едно и също име- Ниагарски водопад. Всеки от тези два едноименни града има по 70000 жители, като единият се намира в Канада, а другият – в щата Ню Йорк. Помежду си са свързани с мост над река Ниагара, който се нарича „Небесна дъга”.

НАКРАТКО
Опити за преплаване на Ниагарския водопад:
През 1829г-, Сам Пач оцелява след преплаване.
През 1901г.: Ани Едсън Тейлър /с дървен сал/ оцелява
През 1911г.: Боби Лийч /метален сал/ шест месеца в болница оцелява
През 1928 г.: Жан Лусиер от Квебек /с три метални тръби обвити с каучук/ оцелява
През 1930 г. Гъркът Георгиос Статакис /в буре от метал и дърво/ загива
През 1951 г.: Уилиам Ред Хил /в сандък с 13 отвора за дишане/ загива
През 1952 г. : Натан Бой /в същия сандък / оцелява.

24 април 2012 г.

НЮ ЙОРК - СВЕТОВНА СТОЛИЦА

Ню Йорк е истински конгломерат от народи- над 8000000 жители, които общуват помежду си на английски език. В различните етнически общности се говорят повече от 80 езика. Остров Манхатън в началото е обитаван от индианци от племето Алгонкин. По- късно е колонизиран от холандците и извоюван от англичаните. Днес той е домакин на всички етноси и култури. Тук Индия, Хаити и Китай „се намират” на разстояние от няколко алеи една от друга.
Ню Йорк е въплъщение на американската мечта, смята се за център на света, символ на свободата и на неограничените възможности.
В света не съществува друг град, който в продължение на няколко века да е свързан с толкова мечти, стремежи и надежди. Статуята на Свободата поздравява с „Добре дошли” десетки милиони емигранти, които пристигат в града по вода. Затова не е страшно, че в Ню Йорк се срещат всички култури на света и хора от всички народности.
Купен от американските индианци за около 60 гулдена, днес Ню Йорк е градът на доларите, на триумфа на капитала и на извисяващите се в небето небостъргачи.
В областта на културата Ню Йорк заема първо място в света. Също така е на първо място и в търговията с произведения на изкуството, като в града се намират музеи от световна величина /Музеят Гугенхайм, Музеят на съвременното изкуство, Столичният музей на изкуството/. Градът е и световен център на развлекателната и музикалната индустрия. Не една музикална кариера е започнала на Бродуей или в Манхатън. Джазът, дошъл от южните области на Съединените щати, е признат в световен мащаб тук. Ню Йорк е цял свят в един- единствен град.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО:
Ню Йорк изглежда като шахматна дъска, съставена от 12 булеварда /авенюта/ в посока север- юг, пресечени от стотици улици в посока изток- запад. Градът се разделя на две от пето авеню и от Централния парк.
Отличителна черта на града са жълтите таксита. Само в Манхатън те са около 11000.
В течение на много години двете кули на Световния търговски център са най- високите сгради в света. На 11 септември 2001 година, в резултат на терористична атака /срещу кулите са насочени пътнически самолети /, двете сгради се срутват. Всяка от сградите е била с по над 110 етажа и височина 411м. Загиват 2750 души.
Остров Манхатън /с площ от няколко десетки квадратни километра/, разположен на мястото, където се вливат една в друга реките Хъдсън и Ийст ривър, е главният квартал на Ню Йорк. На острова се отделя внимание още от появяването на града. Тук господстват небостъргачите, гъстотата на улиците е много голяма и единственият зелен участък е Сентръл парк.
Ню Йорк е порталът на новия свят. Той е най- големият град на територията на Съединените щати и е разположен на два острова- Манхатън и Лонг Айлънд. Има обща площ от 787 кв. км., от които една- пета представляват зелени площи. Населението наброява 8,1 мил. Жители /в зоната на метрополиса – 22,5 мил./. Гъстотата на населението е 17000 жит./кв.км.
През 1614 година холандците полагат основите на търговски пункт в Манхатън. С развитие на околностите му, през 1625 година му дават названието Ню Амстердам. През 1664 година англичаните завоюват Ню Амстердам и колонията Ню Нидърланд, която назовават Ню Йорк, в чест на принца на Йорк. В съответствие на Декларацията за независимост Ню Йорк е първата столица на конфедерацията на американските щати. В края на XVIII век започва реализирането на плана за създаване на градска улична мрежа, основно в Манхатън. Именно затова днес не можем да възприемем Ню Йорк без Манхатън. В момента Манхатън има четири зони – Ъптаун /жилищни сгради/, Харлем /кварталът на цветнокожите/, Мидтаун /междинният град/, Даунтаун /търговски център/.




Източник: сп."Атлас"

Бруклинският мост

Алеко Константинов пише: "Крайбрежието на Ню Йорк е буквално опасано по всичкото продължение на острова, от всички страни, със станциите на параходите и железнопътните компании и навсякъде, догдето ти стига окото, виждаш едно трескаво, бясно вавилонско движение. Погледнеш на Джерсей - там стотини фабрични комини стрелят към небото и разстилат димни пластове над целия град и вечно този дим се люлее лениво над грамадните фабрични постройки и ръси сажди по стрехите, по улиците и по дихателните органи на жадните янки. Обърнеш се надясно - отпреде ти колосалният Бруклински мост като че дреме, обгърнат в тънка прозрачна мъгла, и не се стряска нито от оглушителния писък на безбройните кораби, които сноват под гигантските му сводове, нито от ежеминутните тренове, които порят гьрдите му; а пък хилядите янки, които сноват по огромния му корпус, той и не забелязва даже - те са толкова безконечно малки в сравнение с този колос, произведение на същите тези микроскопически двуноги животинки, щото и пътникът, който стои под моста за пръв път, не забелязва никакво движение; трябва внимателно да се взреш, за да видиш как хвърчат треновете и как пълзят хората по моста от Ню Йорк към Бруклин и обратно."

Бруклинският мост (New York and Brooklyn Bridge) е един от най-старите висящи мостове в света. Той е изграден над Ийст Ривър (East River) и свързва районите на Ню Йорк Бруклин и Манхатън. При откриването му за експлоатация е бил сред най-дългите метални висящи мостове в света.
Строителството започва на 3 януари 1870 г., но мостът официално е открит на 24 май 1883 г. Бруклинския мост е дълъг 1834 м, най-широкият му проход над водата е 486 м, има ширина 26 м и максимална височина над водата 84 м.
Мостът е проектиран от фирмата на Джон Рьоблинг от Трентън, която по него време вече има опит в проектирането на няколко моста, но значително по-малки. Проектът не е бил тестван в аеродинамичен тунел, което дълги години поражда опасения, че няма да издържи на силните въздушни течения, подобно на други мостове от този тип. Само седмица след откриването му плъзва слух, че мостът ще се срути и в резултат на това 12 души загиват. Това, разбира се, не е вярно, но кара управата на града да потърси начини как да успокои населението.
На 17 май 1884 г. известният шоумен П. Т. Барнум решава да опровергае слуховете веднъж завинаги, като повежда шествие от 21 слона по моста. Конструкция на моста се оказва достатъчно мощна и мостът е в експлоатация над 120 години.
В началото мостът обслужва единствено движението на конни впрягове и трамваи. В момента има 6 ленти за автомобили и в краищата – пешеходни и велосипедни ленти. По моста е забранено движението на автобуси и камиони с тегло над 2,7 тона.
В съзнанието на хората най-големият американски град Ню Йорк винаги се олицетворява с някоя от своите забележителности. Статуята на Свободата, небостъргачът Емпайър стейт билдинг и до 2001 г , Кулите-близнаци… Но безусловно най-романтичната и най-запомнящата се визуално забележителност на мегаполиса е Бруклинският мост.
Бруклинският мост се превръща в исторически паметник. Той става официално национален паметник през 1964 година.
През 1977 г. мостът е включен в регистъра на САЩ на обектите с архитектурно историческо значение.

Източници: Уикипедия
Статията е съставена от: Полин

22 април 2012 г.

Статуята на Свободата

Алеко Константинов пише: „Ние влизахме вече към пристанището на Ню Йорк. Първо, което жаждахме да видим, то е славната Статуя на свободата. Всякой фар, всякой фабричен комин ние считахме за самата статуя. Ето най-сетне и статуята, стъпила твърдо на широкия гранитен пиедестал, издигнат всред залива, държи величествено светилника на прогреса. Но, право да си кажа, тази статуя при това, което се представя пред очите на пътника, съвсем не прави очакваното впечатление. Който е видял и се е качил до върха на Айфеловата кула, него по-трудно ще го учудиш с каквато и да била сграда.”

Историческа справка
Статуята на Свободата, чието оригинално име е "Свободата озаряваща света", се издига в близост до пристанището на Ню Йорк, на остров Либърти в устието на река Хъдсън. Тя е един от най-популярните американски символи, олицетворяващ свободата и стремежа към нея. Статуята е първото нещо, което милиони емигранти виждат, когато пристигат в Америка. Тя е символът на стараната.
Статуята на Свободата, увековечаваща дружбата между Франция и САЩ, е изработена по модел на класическите скулптури от римския период на богинята Либертас и символизира свободата и края на подтисничеството. Общата височина на монумента е 93 метра, а на самата статуя - 46,5 метра. Медната статуя е подарена от френския народ на американския, в знак на приятелството между двете нации, по повод стогодишнината от обявяването на независимостта на Америка. Женската фигура е пресъздадена в момент, когато е вдигнала факла в дясната си ръка, олицетворяваща просветлението, а в лявата държи Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г. Под краката й са разкъсаните вериги на робството, а седемте лъча на главата й символизират необятността на седемте континента и седемте морета.
Възникването на идеята за изграждане на Статуята на Свободата идва от едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година, че ако трябва да се издигне паметник в чест на независимостта, то най-естествено е той да бъде построен с обединените усилия на френската и американската нации. Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати и още при пристигането си в Нюйоркския залив набелязва острова на Бедлоу като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. През 1876г. проектът за статуята е готов. Съществуват мнения, че скулпторът Бартолди е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. В проектирането на паметника се включва и инженерът Густав Айфел, който проектира вътрешната носеща конструкция.
Договорено било американците да построят пиедестала, а французите да направят статуята, но и двете страни се сблъскали с общ проблем – набирането на средства, поради което реализацията отнема почти десетилетие. Общата сума, необходима за изграждането на паметника възлизала на около 800 000 долара. Във Франция парите се набирали чрез дарения, а в САЩ – с приходи от театрални постановки, изложби и други културни мероприятия.
Статуята е завършена през юли 1884 г. в Париж, след което е разделена на 350 части и е опакована в 214 сандъка, за да бъде натоварена на кораб, който да я транспортира до САЩ. Тя пристига в пристанището на Ню Йорк на 17 юни 1885 г.
Пиедесталът е завършен през април 1886 г., а сглобяването на статуята върху него отнема 4 месеца.
Официалното откриване на Статуята на Свободата е извършено лично от тогавашния президент на САЩ Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.
На 15-ти октомври 1924 г. Статуята на Свободата е обявена за национален исторически паметник, а през май 1982 г. под патронажа на президента Роналд Рейгън е организирана кампания за набиране на средства за реконструирането й. През 1984 г., когато започва реконструкцията, ООН включва статуята в Списъка на световното историческо и културно наследство.
На 5 юли 1986г. статуята е отворена за посетители след реконструкцията, но непосредствено след 11 септември 2001г. е затворена заради поредицата заплахи за терористични актове срещу американския символ. От 3 август 2004г. отново може да се посещава от туристи, но остава забранено изкачването на 354-те стъпала до короната и факела.
Днес посетителите имат възможност да се любуват на панорамната гледка само от две площадки - едната в основата на пиедестала, а другата на височината на прасеца на фигурата.
Статуята на Свободата се посещава от 3 милиона души средно на година.

Източници: Уикипедия
Статията е създадена от: Мила

История на пътеписа „До Чикаго и назад”.

В статията "Голямото априлско пътуване" вече обяснихме причините да изберем САЩ за виртуалното ни пътешествие на континента Америка. Продължаваме пътуването си, което следва маршрута на Алеко Константинов в Новия свят.

Първата зряла творба на Константинов е "До Чикаго и назад". В нея са предадени непосредствените впечатления на автора от пътуването му до Америка. Алеко вижда България в системата на съвременния свят, той пътува с любопитство и пътешественическа страст, но и със стремеж за съизмерване на българското с чуждото. Идеен център на творбата е отношението към западната цивилизация, което се движи между възторга от високото материално равнище и техническите завоевания и възмущението от антихуманните прояви в това добре подредено, богато общество. Авторът има селективно отношение към фактите, вижда ги от неочаквана страна и ги интерпретира най-често иронично. Отбелязва мимоходом впечатления, рисува образи с няколко щриха, готов винаги да избухне в смях. Сериозен остава единствено пред величието на природата, пред постиженията на техниката, пред тревожните социални явления. Пътеписът отразява онзи момент от българското духовно развитие, когато българинът започва да опознава света, за да намери в него своето място и мястото на родината. „До Чикаго и назад“ е принос в развитието на българския пътепис. Чрез тази творба пътеписният жанр излиза от сферата на географско-етнографското описателно четиво и се превръща в пълноценно художествено явление.
Причина за написването на пътеписа "До Чикаго и назад" са приятелите на Алеко Константинов, които го подтикват да оформи своите впечатления на "леки", "хвърчащи бележки" т.е. едно увлекателно за онова време четиво, провокиращо към размисли. Пътеписът е създаден през 1893 година след пътуването на Алеко в Новия Свят. Като самостоятелно издание излиза през 1894 година. "До Чикаго и назад" е първият пътепис, който пресъздава пътуване извън границите на България, и в който се заявява отношението на автора към българската и чуждата действителност. Това е произведение, което за първи път донася на автора литературна известност.

Източници: Уикипедия и zapiski.info
Статията е създадена от: Стела

21 април 2012 г.

Ден на Земята

Днес в нашето училище се проведоха няколко мероприятия, посветени на Деня на Земята, който е утре - 22 април. Решихме, че не можем да пропуснем всичко това. Едни играха народна топка, други бягаха, трети рисуваха.
Между нас има добри художници. Участвахме в състезанието за рисунка върху асфалт. Не взехме наградата, но мислим, че е важен олимпийският принцип. Пък и нали трябва да се забавляваме!

Малко ни е тесничко, но все пак се справихме.

Утре тръгваме пак на виртуалното си пътешествие из САЩ. Ще бързаме, няма време. Казахме ви вече, че през април ще падне голямо пътуване.
След това ни чака континентът Африка.

Журито реши

То беше гледане!

То беше мислене!

То беше гласуване!

РЕШЕНИЕТО:
По категории (кликни върху името)

Едри кучета – АРЧИ

Средни и малки кучета – ДАРА

Котки – РОКСАНА

Други – ДЕЙЗИ


Най-атрактивна снимка

Едри кучета – ТАЙРА

Средни и малки кучета – БЪДИ

Котки – РИЖКО

Други - ГУНИО

Дете и животно – ИВАЛЕНА и БАЛКАН

Всички останали участници са със среброто.

Все още коментираме резултатите. Все пак можеха малко да ни помогнат консултантките, но те си знаеха само едно: "Вие сте журито! Поемете си отговорността!".

Е, поемаме я!

Благодарим на всички, които изпратиха снимки с домашните си любимци. Ще ви очакваме на 12 май 2012 година, когато нашето училище ще проведе традиционната вече изложба за домашен любимец. Има награда за всеки един участник във Виртуалната изложба. Часа ще ви съобщим допълнително.
Елате и доведете или донесете нашите красавци! Ще ви чакаме!

18 април 2012 г.

Участниците

Изтече срокът за представяне на снимки с домашни любимци. Представяме ви участниците във Виртуалната изложба за домашни любимци по категории. Очаквайте решението на журито, което скоро ще го съобщи .

Едри кучета

GRAND - Доберман
РИЛА - смесена
САХАРА - Доберман
БАЛКАН - Каракачанска овчарка
МЕЧО - Ротвайлер
АРЧИ - Чау-чау
ЖАНА - Ротвайлер
ДЖЕСИКА - санбернар
ТАЙРА - Чау-чау
ДЖЕСИКА - Ротвайлер

Средни и малки кучета

КОРА - Болонка
ДАРА - Дакел
САРА - Кокершпаньол
СЕНИ - Мини пинчер
БЪДИ - смесена порода
ТИМИ - Пинчер

Котки

КОКО - котарак - порода не е посочена
РОКСАНА - баща - чисто бял персиец, майка - сиамка
РИЖКО - порода домашен красавец
ЛАНИ - европейска късокосместа
БОНБОН - европейска късокосместа
ПИСАН - европейска късокосместа
БЕА - баща сиамец, майка ангорка

Други

ДЕЙЗИ - хамстер
СУЗИ - декоративно зайче
ГУНИО - заек ЛЪВСКА ГЛАВА
МУСТАЧКО, ЖЪЛТУРКА, КРАСАВИЦА, ЛЕПЧО и др. - рибки
ЗЕЛКА и ШЕРИ - рибки
ЛИЛИ, ШРЕК и ТРОПЧО - костенурки
ИНГА - кобила
ФАЗАНИ - нямат имена
ЛОРИ и ЖАКИ - вълнисти папагали

17 април 2012 г.

Скука, а кака гушка дребния


Аз съм: Тими - пинчер


Никой ли няма да се появи? Поне да полая по някого ... голяма скука!

Аз съм ДЖЕСИКА - ротвайлер.
Изпратил: Йоанна Анатолиева, ОУ "В. Левски", 5 б клас

16 април 2012 г.

Движението е живот!



Бил футболът най-популярна игра, а няма никого сега!
Сама самичка се мотая, с тези зайци ли да си играя!
Там май нещо живо шава и Тайра ще се забавлява,
не мога мирно да седя, движението ми е във кръвта!

Аз съм ТАЙРА - Чау-чау.
Изпратил: Илица Петрова, Директор на ОУ "В. Левски", Ловеч

15 април 2012 г.

ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!


Здраве, мир и любов!
Да си избера бияча навреме!

Аз съм БЕА - баща сиамец, майка ангорка.
Изпратил: Р. Белева

14 април 2012 г.

Любов


Не ни пречете да си говорим, имаме толкова неща за казване...
Ние сме ЛОРИ и ЖАКИ - вълнисти папагали.
Изпратил: Северина Борисова, ОУ '' Васил Левски", 5 в клас

Смеете ли да се доближите?


Виждате ли зъбките ми? За ноктите да не говорим!
Аз съм ПИСАН -европейска късокосместа.
Изпратил: Радина Иванова ОУ "В. Левски" 7 а клас

12 април 2012 г.

Купон, купон!


Не обичам самотата, фен съм на играта!

Аз съм БЪДИ - смесена порода.
Изпратил: Радина Иванова ОУ "В. Левски" 7 а клас

Безименни



Даже зад телта се вижда голямата ни красота.

Ние сме ФАЗАНИ - още не са ни измислили имена.
Изпратил: Надежда Петрова, ОУ "Васил Левски" 5 в клас

Научи правилника!!!


Който не спазва правилата - влиза на коня в краката!

Аз съм ИНГА - обичана.
Изпратил: Р. Белева, ОУ "В. Левски", учител

Божествено е да те снимат!




Не всеки е роден пред камерата да позира
и публиката с поглед да хипнотизира.


Ние сме: ЛАНИ и БОНБОН - и двете сме порода европейска късокосместа.
Изпратил: Ивана Иванова, ОУ "Васил Левски", 4 г клас


Привързаност



Ние много се обичаме, по това на хората приличаме.

Ние сме: ЛИЛИ, ШРЕК и ТРОПЧО (най-малката) - костенурки.
Изпратил: Михаела Щрегарска, ОУ "В. Левски", 5 а клас

11 април 2012 г.

Далече от кака!!!


Само се доближете до кака!!! Сирените на пожарната ще ви се сторят "нищо работа"...

Аз съм СЕНИ - Мини пинчер
Изпратил: Северина Борисова, ОУ '' Васил Левски", 5 в клас