Алеко Константинов пише: „Ние влизахме вече към пристанището на Ню Йорк. Първо, което жаждахме да видим, то е славната Статуя на свободата. Всякой фар, всякой фабричен комин ние считахме за самата статуя. Ето най-сетне и статуята, стъпила твърдо на широкия гранитен пиедестал, издигнат всред залива, държи величествено светилника на прогреса. Но, право да си кажа, тази статуя при това, което се представя пред очите на пътника, съвсем не прави очакваното впечатление. Който е видял и се е качил до върха на Айфеловата кула, него по-трудно ще го учудиш с каквато и да била сграда.”
Историческа справка
Статуята на Свободата, чието оригинално име е "Свободата озаряваща света", се издига в близост до пристанището на Ню Йорк, на остров Либърти в устието на река Хъдсън. Тя е един от най-популярните американски символи, олицетворяващ свободата и стремежа към нея. Статуята е първото нещо, което милиони емигранти виждат, когато пристигат в Америка. Тя е символът на стараната.
Статуята на Свободата, увековечаваща дружбата между Франция и САЩ, е изработена по модел на класическите скулптури от римския период на богинята Либертас и символизира свободата и края на подтисничеството. Общата височина на монумента е 93 метра, а на самата статуя - 46,5 метра. Медната статуя е подарена от френския народ на американския, в знак на приятелството между двете нации, по повод стогодишнината от обявяването на независимостта на Америка. Женската фигура е пресъздадена в момент, когато е вдигнала факла в дясната си ръка, олицетворяваща просветлението, а в лявата държи Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г. Под краката й са разкъсаните вериги на робството, а седемте лъча на главата й символизират необятността на седемте континента и седемте морета.
Възникването на идеята за изграждане на Статуята на Свободата идва от едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година, че ако трябва да се издигне паметник в чест на независимостта, то най-естествено е той да бъде построен с обединените усилия на френската и американската нации. Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати и още при пристигането си в Нюйоркския залив набелязва острова на Бедлоу като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. През 1876г. проектът за статуята е готов. Съществуват мнения, че скулпторът Бартолди е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. В проектирането на паметника се включва и инженерът Густав Айфел, който проектира вътрешната носеща конструкция.
Договорено било американците да построят пиедестала, а французите да направят статуята, но и двете страни се сблъскали с общ проблем – набирането на средства, поради което реализацията отнема почти десетилетие. Общата сума, необходима за изграждането на паметника възлизала на около 800 000 долара. Във Франция парите се набирали чрез дарения, а в САЩ – с приходи от театрални постановки, изложби и други културни мероприятия.
Статуята е завършена през юли 1884 г. в Париж, след което е разделена на 350 части и е опакована в 214 сандъка, за да бъде натоварена на кораб, който да я транспортира до САЩ. Тя пристига в пристанището на Ню Йорк на 17 юни 1885 г.
Пиедесталът е завършен през април 1886 г., а сглобяването на статуята върху него отнема 4 месеца.
Официалното откриване на Статуята на Свободата е извършено лично от тогавашния президент на САЩ Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.
На 15-ти октомври 1924 г. Статуята на Свободата е обявена за национален исторически паметник, а през май 1982 г. под патронажа на президента Роналд Рейгън е организирана кампания за набиране на средства за реконструирането й. През 1984 г., когато започва реконструкцията, ООН включва статуята в Списъка на световното историческо и културно наследство.
На 5 юли 1986г. статуята е отворена за посетители след реконструкцията, но непосредствено след 11 септември 2001г. е затворена заради поредицата заплахи за терористични актове срещу американския символ. От 3 август 2004г. отново може да се посещава от туристи, но остава забранено изкачването на 354-те стъпала до короната и факела.
Днес посетителите имат възможност да се любуват на панорамната гледка само от две площадки - едната в основата на пиедестала, а другата на височината на прасеца на фигурата.
Статуята на Свободата се посещава от 3 милиона души средно на година.
Статуята на Свободата, увековечаваща дружбата между Франция и САЩ, е изработена по модел на класическите скулптури от римския период на богинята Либертас и символизира свободата и края на подтисничеството. Общата височина на монумента е 93 метра, а на самата статуя - 46,5 метра. Медната статуя е подарена от френския народ на американския, в знак на приятелството между двете нации, по повод стогодишнината от обявяването на независимостта на Америка. Женската фигура е пресъздадена в момент, когато е вдигнала факла в дясната си ръка, олицетворяваща просветлението, а в лявата държи Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г. Под краката й са разкъсаните вериги на робството, а седемте лъча на главата й символизират необятността на седемте континента и седемте морета.
Възникването на идеята за изграждане на Статуята на Свободата идва от едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година, че ако трябва да се издигне паметник в чест на независимостта, то най-естествено е той да бъде построен с обединените усилия на френската и американската нации. Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати и още при пристигането си в Нюйоркския залив набелязва острова на Бедлоу като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. През 1876г. проектът за статуята е готов. Съществуват мнения, че скулпторът Бартолди е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. В проектирането на паметника се включва и инженерът Густав Айфел, който проектира вътрешната носеща конструкция.
Договорено било американците да построят пиедестала, а французите да направят статуята, но и двете страни се сблъскали с общ проблем – набирането на средства, поради което реализацията отнема почти десетилетие. Общата сума, необходима за изграждането на паметника възлизала на около 800 000 долара. Във Франция парите се набирали чрез дарения, а в САЩ – с приходи от театрални постановки, изложби и други културни мероприятия.
Статуята е завършена през юли 1884 г. в Париж, след което е разделена на 350 части и е опакована в 214 сандъка, за да бъде натоварена на кораб, който да я транспортира до САЩ. Тя пристига в пристанището на Ню Йорк на 17 юни 1885 г.
Пиедесталът е завършен през април 1886 г., а сглобяването на статуята върху него отнема 4 месеца.
Официалното откриване на Статуята на Свободата е извършено лично от тогавашния президент на САЩ Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.
На 15-ти октомври 1924 г. Статуята на Свободата е обявена за национален исторически паметник, а през май 1982 г. под патронажа на президента Роналд Рейгън е организирана кампания за набиране на средства за реконструирането й. През 1984 г., когато започва реконструкцията, ООН включва статуята в Списъка на световното историческо и културно наследство.
На 5 юли 1986г. статуята е отворена за посетители след реконструкцията, но непосредствено след 11 септември 2001г. е затворена заради поредицата заплахи за терористични актове срещу американския символ. От 3 август 2004г. отново може да се посещава от туристи, но остава забранено изкачването на 354-те стъпала до короната и факела.
Днес посетителите имат възможност да се любуват на панорамната гледка само от две площадки - едната в основата на пиедестала, а другата на височината на прасеца на фигурата.
Статуята на Свободата се посещава от 3 милиона души средно на година.
Източници: УикипедияСтатията е създадена от: Мила
Няма коментари:
Публикуване на коментар