Белият дом

Белият дом е официална резиденция на президента на Съединените американски щати, признат в цял свят като символ на авторитета на президентството. Построен между 1792 и 1800 година. Имението е било използвано като дом от всеки президент след Джон Адамс. Източното крило на Белия дом главно служи като офиси за първата дама и нейния екип. В Западното крило е кабинетът на президента и най-добрите му служители.
За сградата
В продължение на двеста години Белият дом е смятан за символ на правителството на САЩ и американския народ. Историята на сградата започва, когато президентът Джордж Вашингтон подписва акт на Конгреса през декември 1790 год. и обявява, че федералното правителство ще пребивават в квартал "не по-дълъг от десет квадратни мили ... на река Потомак". Президентът на Вашингтон, заедно с архитект Пиер Лефант, избра място за новата резиденция. Като започва изготвянето на плановете за строежа за новата федерална сграда, се провежда и конкурс за архитект. Явяват се девет кандидата като конкурса печели архитекта от ирландски произход Джеймс Хован. Неговият проект е отличен със златен медал за своя практичен и красив дизайн.
Строителството започва, като първата копка е направена през октомври 1792 година. Въпреки че президентът Вашингтон ръководи изграждането на сградата, той никога не е живял в него. През 1800 година Белият дом е почти завършен и първите „обитатели” са президента Джон Адамс и съпругата му Абигейл. От този момент всеки президент е направил своите промени и допълнения в Белият дом. Това е единствената частна резиденция на държавен глава, която е отворена за обществеността.
Белият дом има една уникална и интересна история. Той оцелява след пожар през 1814 г. (по време на войната от 1812 г.) и друг пожар в Западното крило през 1929 г., докато Хърбърт Хувър е бил президент. През голяма част от президентството на Хари Труман, интериора на дома, с изключение на третия етаж е напълно унищожен.
Президентите са допринасяли със своя индивидуален стил в начина, по който те украсяват някои части на къщата по време на престоя си там. Томас Джеферсън произнася първата си встъпителна реч през 1805 година. Много от тези, които присъствали на полагане на клетва в церемонията в Капитолия на САЩ, просто го последвали като у дома, където ги приел в Синята стая. В допълнение, той приветства гостите на тържества като Нова година и Четвърти юли.
Белият дом има:
Има 132 стаи; 35 бани; 6 етажа в резиденцията; 412 врати; 147 прозореца; 28 камини, 8 стълбища, и 3 асансьора.
В различни периоди в историята е бил известен като "Дворецът на президента в Белия дом", "Президентската къща". Президентът Теодор Рузвелт официално дава сегашното име Белия дом през 1901 г..
Интересни факти за президентите:
Президентът Джеймс Полк (1845-49) е първият президент със собствена снимка .
Президентът Теодор Рузвелт (1901-09) е първият президент, който се вози с автомобил, но също така и първият президент, който пътуват извън страната –Панама.
Президентът Франклин Рузвелт (1933-45) е първият президент, който се вози в самолет.
С пет готвачи кухнята на Белия дом е в състояние да посрещне за вечеря 140 гости и ордьоври за повече от 1000 души.
Белият дом изисква 570 галона боя за покриване на външните стени . За отдих Белият дом разполага с разнообразие от съоръжения, които са на разположение на своите обитатели, включително тенис корт, писта за джогинг, басейн, киносалон, и пистов боулинг.

Овалния кабинет
Овалния кабинет е официален офис на президента на САЩ.
Офисът е проектиран от архитект Нейтън C. Wyeth по нареждане на президента Уилям Хауърд Тафт през 1909 година. Кръстен е на своята характерна овална форма. Овалният кабинет е част от комплекс от офиси, които съставят Западното крило на Белия дом. Сериозно повреден от пожар през 1929 г.,той е възстановен от президента Хърбърт C. Хувър. През 1934 г. президентът Франклин Делано Рузвелт разширява Западното крило и добавя Овалния кабинет.
Архитектурните особености на Овалния кабинет са смесица от барок, неокласическа, и грузинските традиции, които са се превърнали в символ на мощта и престижа на президентството в съзнанието на американците и хората по целия свят. Има три големи южно изложение прозорци зад бюрото на президента, както и четири врати в различни части на западното крило. Таванът е украсен с ефектно формоване около ръба, както и елементи на герба на президента.
Промените представят президентите като обикновени хора със свой личен вкус - избор на нови мебели, нова драперия и проектиране на собствената си овална форма за килим и др. Картините са подбрани в колекцията на Белия дом или са взети назаем от музеи за мандата на президента в длъжност. Президентът използва Овалния кабинет, като основно работно място. Той е разположен, за да осигури лесен достъп на персонала в Западното крило и да му позволи на президента лесно да се оттегли за почивка в края на деня. Президентите често си избират Овалния кабинет като фон за телевизионни обръщения към нацията и многобройни срещи с чуждестранни делегации.

Синята стая
Синята стая е обичайното място за официален прием на важни гости. Цветята са традиционна декорацията за стаята,чиито таван е декориран с мрамор, закупен от Джеймс Монро през 1817 година. В тази стая на 2 юни 1886 г., президент Гроувър Кливланд става първият и единствен президент, който се жени в Белия дом. Жена му - Франсис Фолсъм, не е само 27 години по-млада, но също така, на 21-годишна възраст, най-младата първа дама в историята.

Секция и кръст Зали
Антре води гостите в Белия дом от входа към Източното крило на сградата. През 1806 г., президентът Томас Джеферсън е превърнал чакалнята в неформална изложбена зала за артефакти от експедиция до западните територии. При встъпването си в длъжност, президентът Юлисис Грант продължава традицията, която е и до днес-с поставянето на президентски портрети.

Източна стая
Тази просторна стая има най-разнообразно приложение през двата века от построяването на Белия дом. Първата дама Абигейл Адамс го използвала като перално помещение. Президентът Томас Джеферсън, разделил южната половина на все още незавършената стая в офис и спалня за неговия адютант, Мериуедър Люис. Наследник на Джеферсън, президент Джеймс Мадисън използвал предназначението на стаята като кабинет. Тя не е напълно украсена до 1829 година по време на администрацията на президента Андрю Джаксън. През 1902 г. президентът Теодор Рузвелт поръчва реставрация, че да изглежда както преди пожара през 1814 година.
През годините това мястото се използва за сватби, погребения, пресконференции и приеми. При президента Удроу Уилсън тя е превърната в киносалон, а Жаклин Кенеди я използва като театрална зала за сценичните изкуства.

Дипломатическата стая
Намира се на долния етаж. Стаята е място за събиране на гости. Дипломатическата приемна се използва за първи път за приемане на дипломати на 8 януари 1903 г., когато президент Теодор Рузвелт и първата дама Едит Рузвелт организират прием .

Зелената стая
Зелената стая се намира на първия етаж на Белия дом. Служи главно като салон и е любимо място на президентите и техните семейства. По време на мандата му в длъжност, президентът Джон Куинси Адамс име на "Зелена гостна" въпреки че името може да идва от президента Джеферсън, когато той покрива пода със зелено платно. Сред най-значимите исторически събития тук са обявяване на Първата световна война.

Червената стая
Червената стая е получила името си през 1840 година. Много скоро след встъпването в длъжност на съпруга си първата дама Елинор Рузвелт е домакин на първата от много пресконференции за жени репортери в Червената стая. Въпреки че първоначално г-жа Рузвелт обсъжда теми за готвене, както участието си в социалните въпроси –темите на тези пресконференции се превръщат актуални за обсъждане на вътрешната политика на страната.

Официална трапезария
Когато Томас Джеферсън става президент през 1801 година, той я превръща от трапезарията в кабинет и използва съседната Червена стая, за да посреща своите гости и да отговаря на посетителите. През 1902 година се ремонтира трапезарията на Белия дом. Преди реконструкцията в нея са могли да се хранят само 40 гости за вечеря. С премахването на стълбището, архитектите значително разширяват трапезарията до сегашния капацитет 140 души.

Кабинетът стая
Кабинетът стая се отваря директно от Овалния кабинет и с изглед към известната градина с розите. Тя служи едновременно като публично и частно пространство за президентите, за да представят своите приоритети и да получават съвети и обратна връзка от кабинета чрез секретари и съветници. В центъра на стаята има голяма овална маса, подарък от президента Ричард Никсън през 1970 г., заобиколена от кожени столове. Всеки посетител има малка месингова табела, гравирана на гърба,където се посочва позицията на лицето. Президентът е седнал в центъра на източната страна на масата.

Залата за пресконференции
Тя е централно разположен в рамките на Западното крило и включва врати към градината с розите, които позволяват бърз достъп на медиите до събития на открито.
Първоначално построена през 1933 г. като терапевтичен басейн за полиомиелит за нуждите на президента Франклин Рузвелт. Президентът Ричард Никсън преустройва пространството като зала за пресконференция - 1970 година. Залата носи името на Джеймс С. Брейди - прессекретарят на Белия дом прострелян и тежко ранени след атентата срещу президента Роналд Рейгън през 1981 г.. Плувният басейн под пода на залата остава непокътнат.

Стаята на Рузвелт
Построена е през 1902 г. по време на разширяването на Белия дом от президента Теодор Рузвелт. Седем години по-късно, когато Западното крило е разширено и е построен в Овалния кабинет, стаята става част от две чакални. Вторият президент Рузвелт използва тази стая за своите риболовни трофеи. Президентът Кенеди продължава тази традиция като поставя своя трофей - риба меч хванат в Акапулко, Мексико. Днес помещението се използва като конферентна зала и разполага с мултимедиен център за презентации.



Източници: http://www.whitehouse.gov/about/history - ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА БЕЛИЯ ДОМ
Изготнила:Полина Стоянова Vа клас