През месец април ни предстои много работа.Виртуално трябва да пътуваме в континента Америка. Избрахме да посетим САЩ, но този път ще направим едно пътешествие по маршрута на Алеко Константинов. Известно е, че той обича да пътува и след като през 1889 г. посещава Всемирното изложение в Париж, а през 1891 г. отива да види Земското индустриално изложение в Прага, през 1893 г. е на Колумбовото изложение в Чикаго, САЩ.
За мига, когато напускат Париж, за да се отправят към Хавър, откъдето българите ще се сбогуват с Европа, Алеко Константинов пише: "Половин час до тръгванието почнаха да капят един по един, а сетне потекоха цели групи пътници за Новия свят. Какви не щеш нации и езици: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, та и наша милост. Тук една група младички, хубавички калугерици-полячки отива в Чикаго; там тълпа мъже и жени се качат по широката каменна стълба и с всевъзможни смешни и печални жестикулации изчезват в отделенията на гарата, без да се чуе един звук от тях: това са роднините и приятелите на една компания глухонеми, които отиват да посетят изложението и да участвуват в конгреса на глухонемите. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси, с по четворица valet и femmes de chambre, тьрговци-спекуланти,обикновени туристи, патери и сестрици, художници и занаятчии, които не Чикаго, а нуждата за късче хляб ги тласка отвъд океана; ергени по професия, моми по професия и най-сетне чиста проба парижки камелии, пред очите на които се мержеят несметните американски долари. И както по-сетне узнах, по-голямата част от пътниците отива просто така, на риск, като че със затворени очи: Америка е богата, в Америка лесно се печелят пари, тичайте да тичаме в Америка."
Алеко разкрива и личните си вълнения: "Ние сме вече в парахода "LaTouraine". Настанихме се троица българи в една каюта и излязохме на кувертата. Едно параходче хвана нашия колос за носа и почна да го отцепва от европейския материк. Туй беше в събота, 8 юлий н. с., в 4 часа след пладне. Тържествена минута! Аз и сега, като пиша тези редове, усещам как трептят и се подигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше осеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото. Туй нещо като огнена струя се издигна с усилие нагоре, достигна до очите ми, които помътняха, премрежиха се и... има хас! Наистина капнаха няколко горещи капки в хладните вълни на Ламанш. С кого се прощавах аз? Нямах ни едно близко до сърцето си същество на този свят... Насреща ми, на брега, стояха хиляди французи, но какви ми са мене французите, какъв съм аз на тях! И все пак аз ги гледах, аз ги поглъщах с очите си, като че ми се искаше да протегна ръце към тях; да ги прегърна и между сълзите и цалувката да им изшепна със сдавен от вълнение глас: "Сбогом, сбогом, прощавайте!" Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят и като че отивах не в Новия, ами на онзи свят, като че се отделях от земята, от хората. Какво чудно нервозно състояние! Като че буря се е готвила в моите нерви в течение на няколко години и е очаквала само силно потресение, за да се разрази. Таквози потресение нервите ми не изпитаха ни при една от многобройните ми временни и вечни раздели: те го изпитаха тука, сега, при раздялата със Стария свят. И бурята се разрази в мене; разрази се буря и в океана и аз с приятеля - Атлантический океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени..."
След 7 денонощия Алеко Константинов и другите българи са в САЩ.И ние решихме да пътуваме виртуално по маршрута на твореца, който за пръв път разкрива за българския читател непознатата Америка след завръщането си от паметното пътешествие в непознатия свят.
Надяваме се, че когато станем в 7 клас и започнем да изучаваме пътеписа „До Чикаго и назад”, ще бъдем с повече знания за писателя и творчеството му.
Да не забравяме, че през април ще трябва и постоянно да се завръщаме в училище, тъй като не можем да пропуснем някои интересни събития, като виртуалната и реалната изложба на домашни любимци и др. А като се добави и фактът, че ще имаме Великденска ваканция и много от нас ще пътуват до баби и дядовци, до някое интересно място в страната, а защо не и в чужбина – голямо пътуване ще падне! Но един български поет – Пеньо Пенев – е казал: „Човекът е човек тогава, когато е на път!”. Съгласни сме и тръгваме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар