Футболът в Испания

Решихме, че ще завършим месеца със статия за футбола в Испания, но пък се оказа, че имаме проблем - ние сме в пети клас и все още много-много не разбираме от футбол. Една от нашите консултантки помоли момчетата от футболната паралелка да ни помогнат, но УВИ...
И все пак един батко, макар че не е футболист, ни помогна и ни изпрати статия, за което ние много му благодарим!

Примера Дивисион, също така позната като Ла Лига (La Liga) , е професионалната футболна лига на Испания, основана през 1929 година.
Досега 9 отбора са ставали шампиони в Примера. От петдесетте години на двадесети век Реал Мадрид (30 титли) и ФК Барселона (20 титли) доминират в това първенство. Ла Лига се смята за едно от най-силните първенства в Европа заедно със Серия А и английската Премиършип.
Сегунда е втората дивизия на испанската лига, тя съществува от създанието на испанската футболна лига. Преди се е състояла от различен брой тимове. В началото е имало две групи по 10 отбора всяка една. В днешни дни тя се състои от 22 отбора, като последните 4 изпадат за Сегунда Б. Създава се през сезон 1977-78 и се състои от 4 групи, в които първите 4 от всяка група играят тип play-off да се качат за Сегунда, а последните 4 които се намират от 16 място до 20 изпадат за Терцера Дивизион, като тези от 16 място играят два мача, за да останат в Сегунда Б.
Терцера Дивизион е четвъртото ниво на футбола в Испания. Състои се от 18 групи на регионален принцип. Участват повече от 600 аматьорски футболни клубове.
Най-голямото дерби в Испания е между отборите на Реал Мадрид и ФК Барселона и се нарича Ell Clasico.



Може и да не разбираме много от футбол, но за този голям наш футболист знаем всички...

Източници: wikipedia.org
Статията е съставена от: Йордан 8 кл.

Ана Мария Матуте

Писателката Ана Мария Матуте е родена на 26 юли 1926 година в Барселона. Още като дете започва да се интересува от музика, театър и изкуство.
На 18 години тя публикува първия си разказ „Марионетен театър”. Сама измисля сценки от подарения и от баща й куклен театър. След две години издава нов роман наречен „Авели”, който й донася първата награда.
Ана Мария Матуте е носителка на най-престижните литературни награди за творбите си, между които са романите „Фиеста на северозапад” (Наградата „Кафе Хихон” 1952), „Малък театър” (Наградата „Планета” 1954), „Мъртвите синове” (Наградата на критиката 1958), „Войниците плачат нощем” (Наградата „Фастенрат” на Испанската Кралска Академия 1962). През 2007 г. е удостоена с Националната награда за литература за цялостно творчество.


Ана Мария Матуте е една от трите жени, член на Испанската Кралска Академия.

Преведените й книги на български език са: „Аргамилски историйки”, „Пътник без билет на Одисей”, „Реката” и „С едно босо краче”.









Източници: Уикипедия
Статията е създадена от: Ванеса Ангелова

Федерико Гарсия Лорка

Федерико Гарсия Лорка е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г.
Роден е в заможно селско семейство и е будно дете, макар че не се представя добре в училище според тогавашните изисквания. През 1909 семейството се премества в Гранада, където с времето Лорка се включва в местните артистични кръгове.
Първата му стихосбирка „Impresiones y paisajes“ е публикувана през 1918 и е приета добре на местно ниво, но няма голям успех в национален план.
През 1919 Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали, както и с много други, които по-късно оказват влияние върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на театъра Театро Еслава, по чиято покана пише и поставя през 1919-1920 първата си пиеса „El maleficio de la mariposa“. По-късно той твърди, че първата му пиеса е поставената седем години по-късно „Mariana Pineda”.
Семейството му решава да го изпрати в САЩ, където той учи до 1930 година. Връща се в Испания през 1930 г. Със започването на Гражданската война през 1936, Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Там той и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Разстреляни са на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.
Оттогава смъртта му е отбелязвана в цяла Испания. За съжаление творбите му не са достъпни в Испания и дори цензурираните версии били пазени далеч от общественото внимание до 1953 поради упражнявания контрол от страна на диктатора Франциско Франко, който не харесвал творчеството му. Едва след смъртта на Франко през 1975 г. творчеството на Лорка вече е достъпно за испанските му почитатели.
Днес статуя с неговия силует има в Мадрид на площад Santa Ana.

Източници: Уикипедия
Статията е съставена от: Цецко 5 а

Мигел де Сервантес

Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет, който получава световна популярност с творчеството си. През 1605 год. излиза първа част на романът му „Дон Кихот”, а втора част е публикувана през 1615 год. Заради своеобразния си стил е сравняван с Омир, Данте и Шекспир.
Сервантес е роден през 1547 г. в гр. Алкала де Енарес в семейство на хирург. Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. През 1568 год. като студент са отпечатани няколко негови стихотворения, публикувани в Мадрид, по повод смъртта на кралица Елизабет. Три години по-късно той заминава за Рим, където се запознава с италианското ренесансово изкуство, което по-късно оказва влияние върху творчеството му. Започва работа при кардинал Джулио Акуавива. По-късно постъпва на военна служба в Неапол. През 1571 година воюва срещу Османската империя в битката при Лепанто. По време на боя Сервантес получава три огнестрелни рани и остава с почти неподвижна лява ръка. Следващите години прекарва като войник в Неапол, като участва в експедициите до Корфу и Наварино в боевете, при които османците завладяват Тунис и Ла Голета.
През септември 1575 година Сервантес отплава от Неапол за Барселона с галерата „Сол”. На 26 септември, когато корабът доближава каталонския бряг, той е нападнат от алжирски пирати. В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир. Прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. През 1580 година е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид. Престоят на Сервантес в плен е отразен и в произведенията му.
В Испания той се завръща на 33 години.
През 1585 година, той издава романът си ,,Ла Галатя’’, който му донася популярност. Поради липса на средства, постъпва в държавната администрация като доставчик на флота. Заради злоупотреби правителството го вкарва в затвора. Там възниква идеята за историята на мъж, който се мисли за Странстващ рицар, извършващ чудни подвизи.

През 1605 година първата част от неговият роман е издадена под името ,,Изобретателният идалго Дон Кихот от Ла Манча’’. Книгата има невероятен успех. Тя първо е преведена на английски език през 1612 година. Втората част от „Дон Кихот” е публикувана през 1615 и преведена на английски през 1620 година.
Сервантес умира на 23 април 1616 година.
Романът „Дон Кихот” надживява много кратно автора си. Творбата е преведена на 68 езика и се появява в 2300 издания (нарежда се на второ място по разпространение след Библията). Тя става тема и в другите видове изкуства – опера, балет, мюзикъл, изобразително изкуство и други.

На български е преведена Тодор Нейков и Стоян Бакарджиев.






Днес съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400-годишнина от създаването си.

Великият Коста Цонев в ролята на Дон Кихот


Паметник на Дон Кихот и Санчо Панса пред Дома на хумора и сатирата в Габрово

Източници: Уикипедия. zapiski.info и др.
Статията е съставена от: Татяна 5 а

Лопе де Вега

Лопе де Вега (Феликс Лопе де Вега Карпио) е роден на 25 ноември 1562 г. в Мадрид, в средно заможно семейство. Бащата е шивач-занаятчия от селски произход, който успява да получи дворянско звание.
Цялата творческа дейност на Лопе де Вега се причислява към „златния век” на испанската литература. На 10 години той превежда „Похищението на Прозерпина” от Клавдиан (римски писател), на 11 създава първата си пиеса, на 20 вече става популярен като поет и драматург. Изучава латински и кастилски език, а през 1574 г. постъпва в Имперския йезуитски колеж. През 1577 г., вече е в университета в Алкала, но скоро го напуска. Изпратен е в изгнание за осем години от мадридския съд.
Около 1598 се установява в Мадрид – секретар е на маркиз де Малпик, маркиз де Сариа, после на граф де Лемос.
От 1605 до смъртта си е на служба при херцог Луис де Сеса – негов близък приятел и покровител. През 1609 г. Лопе де Вега получава званието familiar del Santo oficio de la Inquisicio’n („приближен на инквизицията”). През 1614 г. приема духовен сан.
През 1627 г. за стихотворната епична трагедия за Мария Стюарт ”La corona tragica”, посветена на папа Урбан VIII, Лопе де Вега е удостоен от него с почетната титла доктор по богословие – международен знак за признание.
Известно е, че Лопе де Вега е пишел необикновено бързо – понякога създавал пиесите си за един ден. По собственото му признания е написал 1500 пиеси, но първият му биограф посочва цифрата 1800, а някои други изследователи на творчеството му – 2000. Известни са заглавията на около 800 негови пиеси, до нас са стигнали 470.
Сервантес го нарича „чудо на природата”.
Създател на така наречената „нова комедия”.
Недраматичните му произведения, при първата им публикация са в 21 тома.
Лириката му го поставя сред най-известните испански поети, а пиесите му и в днешни дни се играят по цял свят. Те са класически образец на испанската национална драма и са оказали огромно влияние на развитието на цялата европейска драматургия. Определяща в творчеството му е дълбоката народност, която руският поет Пушкин нарича „велика”.
Умира на 27 август 1635 г. в Мадрид, Испания.

Източници: Уикипедия, literaturensviat.com и др.
Статията е създадена от: Виктор

Покажете вашите домашни любимци

В една от първите статии ви казахме, че създаваме блога с цел да се забавляваме. Е забавляваме се – пътуваме виртуално. Бяхме на континента Азия в държавата Турция, попътувахме малко в Испания (Европа) и след няколко дни ще се отправим за Америка. Засега ще премълчим какво сме планирали за този континент.
Но ако ще е забавление, да е забавление!
Обещахме си, че няма да пропуснем и интересните неща в нашето училище, а наближава станала вече традиционна изложба на домашни любимци. Вместо много да говорим за миналите години, ще ви покажем някои интересни снимки.

Бях единствена.....

А да се разберем кой кого ще води....

Аз пък бях най-малкият....

Пипнете ме, ако ви стиска....

Смятаме, че и тази година, макар че г-жа Шишкова, която е инициатор на изложбата, е вече в заслужена пенсия, ще се забавляваме заедно. Ще ви съобщим допълнително кога точно ще имаме възможност се съберем за трети път заедно и да се поперчим с красивите си любимци.
Сега ви каним да участвате във виртуалната изложба, която ние – блогърите от ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ви предлагаме. Ще има и награди, макар и малки. Със сигурност обаче ще е интересно и забавно да видите любимата муцунка на страниците на блога ни.
И така – регламент:
I. Всеки ученик, учител и служител от ОУ „Васил Левски” , Ловеч може да участва със снимка на домашния си любимец – 2 броя за всяко представено животно.
Ако някой от съотборниците ни от другите училища иска - да заповяда и той.

II. Снимката трябва да е придружена със следните данни:
1. Име, презиме, фамилия на ученика:
2. Училище:
3. Клас: (за учители и служители не се попълва)
4. Име на домашния любимец:
5. Порода:

III. Снимките се изпращат до 10. 04. 2012 година на адрес pate6estvenik@abv.bg

IV. Класирането на снимките ще бъде в следните категории:
1. Едри кучета
2. Средни и дребни кучета
3. Котки
4. Птици
5. Други
6. Най-екзотична снимка

V. Класирането ще се извърши от блогърите по следния начин:
1. Номиниране на първите 10 най-интересни снимки във всяка категория.
2. Определяне на победителите: първо, второ и трето място.

Чакаме вашите любимци, а защо и вие да не сте на снимката!

Ел Греко

Доменикос Теотокопулос, по-известен като Ел Греко, е испански художник от гръцки произход, който е роден през 1541 г. на о. Крит, по онова време част от Венецианската република. На 26 години заминава за Венеция да учи. През 1570 г. пътува за Рим и отваря свое ателие. През 1577 г. имигрира в Толедо, Испания, където работи и живее до края на живота си.
Ел Греко е смятан за предшественик на кубизма и експресионизма. Той е определян от учените като индивидуалист художник, което не позволява причисляването му към която и да е школа. Неговият стил се характеризира със сливане на византийската традиция със западната цивилизация.
Първоначалното образование на художника включва иконопис, древногръцки език и латински език. Смята се, че е бил кръстен в православната вяра, въпреки неговото признание в завещанието му, че счита себе си за ревностен католик. По времето, когато Ел Греко пристига в Рим, Микеланджело и Рафаел са вече мъртви, но тяхното въздействие върху младите таланти продължава да е силно. Все пак Ел Греко се опитва да наложи свой индивидуален стил и дори критикува изображенията на Микеланджело в Сикстинската капела. И това е парадоксът, тъй като по мнение на критиците той се е учел в стила си предимно от него. Заради своите крайни изказвания Греко предизвиква вражда към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е принуден да напусне Рим.
Годините 1597-1607, когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко големи поръчки и работи със своя помощник - италианския художник Франсиско Пребосте. Те изографисват олтара на параклиса „Сан Хосе” в Толедо. Известни са и три картини за Августинския манастир в Мадрид, олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата „Свети Йоан Кръстител” в Толедо.
Когато отпада една поръчка за болница „Тавера”, Ел Греко се разболява сериозно, прави сина си наследник на неговата воля и на 7 април 1614 г. умира. Погребан е в църквата „Санто Доминго ел Антигуа”.

Източници: Уикипедия
Изготвила: Деница 5 б

Пабло Пикасо

Пабло Руис Пикасо (на испански: Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso) е испански художник, чертожник, скулптор и дизайнер, роден на 25 октомври 1881 година в град Малага. Той е най-известният художник на ХХ век, създател е на стила кубизъм и оказва огромно влияние върху съвременното изкуство. Първите си уроци по рисуване младият Пикасо получава от баща си, който е художник и учител. Когато е на 8 години Пикасо рисува картината си „Пикадор”, с която не се разделя през целия си живот. През 1900 година Пабло Пикасо заминава за Париж, където се опитва да пробие в средите на хората на изкуството. Животът му през този период е свързан с големи финансови и лични трудности. В определени моменти той е принуден да гори свои картини, за да се отоплява, а близък негов приятел се самоубива. Това се отразява на творчеството му и Пикасо рисува преобладаващо в синята гама, като сюжетите на платната му са мрачни и потискащи.
Картината „Момиче върху топка', която е нарисувана през 1905 година, е считана от специалистите за край на синия и начало на розовия период в творчеството на Пикасо, който се характеризира предимно с циркови сюжети, като художникът се стреми да улови живота на артистите и емоциите, предизвикани от вечното им скиталчество. Обречеността и безнадеждността в картините на испанеца намалява чувствително в сравнение със синия период.
След 1907 година Пабло Пикасо обръща изключително внимание на раздробяването и уголемяването на фигурите и превръщането им в геометрични форми. Той продължава да рисува в новия стил, наречен „кубизъм” до средата на Първата световна война, макар и отделни елементи от него да се появяват в картините му и по-късно.
През 20-те години на 20 век Пикасо рисува едни от най-известните си картини. До известна степен те са вдъхновени от пътуването му в Италия. През това време той продължава да експериментира, намирайки близост със сюрреализма. От 1925 г. нататък, Пикасо създава изразителни произведения, маниерът му е характеризиран като „рязък и неистов”.
Силно впечатление прави най-известната му творба „Герника” (1937), която отразява ужаса и безсмислието на войната. Творбата разкрива шока, изживян от художника след страшната бомбардировка над селцето Герника по време на Испанската гражданска война.
Скулптурните произведения на Пикасо също доказват необикновената фантазия на твореца. Като график той е смятан за един от великите на 20-и век. Работите на Пикасо са емоционални, в тях безпощадно са показани и глупостта, и жестокостта, и силата на всепобеждаващия живот.
Пикасо е с леви политически убеждения, той участва в световното движение за мир, което превръща в свой символ нарисуваната от Пикасо бяла гълъбица.
Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 година в град Мужен в Южна Франция.



Източници: Уикипедия, prize.bg, hispanoperiodistas.com
Статията е подготвена от: Ванеса Т.

Салвадор Дали

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч (Salvador Felipe Jacinto Dali I Domenech) е испански художник, скулптор, режисьор, писател, график, бижутер, дизайнер. Той е един от най-известните представители на сюрреализма. Творческият талант на екстравагантния творец намира израз в много области, което налага сътрудничеството му с всякакъв вид творци.
Салвадор Дали е роден 11 май 1904 в град Фигерес, разположен в района на Алт Емпорда в Каталония, близо до френската граница. Син е на известен адвокат и нотариус. Имал е по-голям брат (роден на 12 октомври 1901), който също се наричал Салвадор, но той е починал . Сестра му Ана Мария е три години по-малка от него.
Салвадор започва да се занимава с изобразително изкуство още в училище. От 1914-1918 Салвадор Дали учи в Общинското художествено училище във Фигерес. През 1916 година по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пикот, открива съвременната живопис. Когато започва да създава първите си работи, много близки до кубизма, в действителност Дали не е запознат с движението „кубизъм“ (Кубизмът е авангардно течение в изкуството, което се характеризира с пълно отрицание на класическите разбирания за красотата. Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.) По това време в Мадрид вече има художници, които са се присъединили към движението, но единствената информация той получава от статиите във вестниците и от каталога на Рамон Пикот.
През 1922 година Салвадор Дали се премества в „Резиденцията” (Residencia de Estudiantes), студентско общежитие в Мадрид за надарени млади хора и постъпва в Академията Сан Фернандо. Среща се с Луис Бунюел, Федерико Гарсия Лорка, Педро Гарсия и с увлечение чете произведенията на Фройд. Запознава се с новите тенденции в живописта и се развива, експериментира с нови методи на рисуване. През 1926 е изгонен от Академията заради арогантното и пренебрежителното си отношение към преподавателите. Тогава посещава Париж, където се запознава с Пикасо. В края на 1920 създава много произведения, повлияни от Пикасо и Хуан Миро. Влияе се от различни художествени стилове, вариращи от класическата живопис до екстремни авангардни стилове. Сред влиянията много силни са тези на класическите художници като Рафаел, Бронцино, Франсиско де Зурбаран, Вермеер и Веласкес. Понякога той използва както традиционни, така и модерни техники в отделни работи или в една и съща картина. В Барселона изложбата на творбите му привлича вниманието на публиката, а критиците са разделени на такива, които го приемат с ентусиазъм и на такива, които са доста объркани.
Когато посещава Италия, е ентусиазиран от произведенията на Ренесанса. В работите му започват да доминират правилните човешки пропорции и други характеристики на академичното изкуство. Но Салвадор Дали не се отдалечава от сюрреализма и картините му остават пълни със сюрреалистични фантазии. По-късно Дали си приписва заслугите за спасението на изкуството от модернистката деградация, с което свързва собственото си име. (Салвадор на испански означава Спасител).

Източници: Уикипедия, salvador-dali.allpainters.info
Статията е изготвена от: Момчил

Испански танци

Испания е много голяма и интересна страна. В нея са привлекателни не само паметниците на културата, песните, великолепните пейзажи, а и испанските народни танци. Те са много интересни и са известни в много страни.



Прочутото Пасо Добле.

Салса е танц по двойки, който се изпълнява на салса музика. Понякога се танцува и самостоятелно. Името на испански означава сос, или в този случай вкус или стил. Салсата е смесица от от много стилове звуци и инструменти. Салса се танцува на музика с повтарящ се ритъм от осем удара, т.е. два такта по четири удара. Салса схемите обикновено имат по три стъпки на всеки четири удара, като един се пропуска. Пропуснатият удар често се маркира с потропване, ритване, свиване и т.н. Обикновено музиката включва сложни ударни ритми и е бърза, около 180 удара за минута.
Салса се танцува на ограничено пространство. В салса двойката не сменя много мястото си на дансинга, а заема само ограничена част от него. В някои случи танцьорите изпълняват самостоятелни стъпки.
Основното движение в танцовите схеми на различните стилове салса е стъпването в синхрон с ударите на музиката. При всички фигури и стилове, кавалерът започва с ляв крак, а дамата започва с десен крак.



Фламенко е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц. Обособява се в края на XVlll век сред циганите в Андалусия, като изследователите откриват в него и берберски, и еврейски влияния. През втората половина на ХlX век жанрът придобива популярност в цяла Испания и дори извън страната. На 16 ноември 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за световно наследство. Традиционно фламенкото има акомпанимент на акустична китара, ударни инструменти и кастанети.
Фламенкото има в себе си три елемента - песен, музикален акомпанимент (поне китара) и танц. По време на изпълнение всеки един елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него. Пеенето е на куплети, наречени летрас. Моментът на китарата се нарича фалсета, а този на танцьора – ескобия. Танцьорът в случая изпълнява ролята на ударните музикални инструменти. За всяка част има определен начин на танцуване. По начало фламенкото идва от пеенето. Има фламенко, което не може да се танцува, и такова, което не може да се свири.
Танцуването във фламенкото е много колоритно и разнообразно, защото взима елементи освен от циганската и андалуската култура, също и от ориенталската, африканската, латиноамериканската, египетската и други култури. Във фламенкото има повече от 50 различни palos (видове фламенко танц). Всеки един танц носи определено настроение, ритъм и маниер на танцуване и се танцува по различни поводи. Някои танци са весели и празнични. Те са по-бързи от другите и движенията са по-освободени. Други танц изразяват болка, тъга, агония и се танцуват с по-голямо напрежение и отсеченост, а трети олицетворяват срещата между мъжа и жената и имат определени части — на опознаване, на контакт и на изразяване на индивидуалността.



Меренге е име на традиционен домакински музикален и танцов стил. Меренге се танцува и по двойки, в затворена позиция. Кавалерът обгръща талията на дамата с дясната си ръка, а лявата поддържа дясната ръка на партньорката на нивото на очите й. Ритъмът на меренге се състои от две стъпки, като и двамата партньори присвиват леко колене вляво и вдясно, а движението се продължава и от бедрата. Когато танцът се изпълнява правилно, бедрата и на дамата, и на кавалера трябва да се движат в една и съща посока по време на цялото изпълнение. Двойката се движи с малки стъпки, странично или в кръг. Партньорите могат да променят позицията си като се държат за две ръце и изпълняват завъртания, без обаче нито за миг да пускат ръцете си. Фигурите, които се получават при подобни движения, са изящни и сложни. Възможни са и други хореографски вариации.
Въпреки френетичното темпо, в което се изпълнява музиката, горната част на тялото на танцьорите трябва да се движи достолепно, с бавни обръщания, всяко от които обикновено се извършва в продължение на четири стъпки.



Болеро е един от най-старите и традиционни танци в Испания. Това е бърз испански танц, за който са присъщи внезапни паузи и бързи завъртания.

Фанданго е весел танц за двама танцьори и в определен период е бил изключително популярен в страната.



Източници:Уикипедия, enforex.com

Статията е създадена от: Гергана

Кралски манастир Санта Мария де Гуадалупе

Манастирът Санта Мария де Гуадалупе е един от най-интересните паметници на културата в Испания. Той е символ на две важни събития от световната история, които се случват през 1492 г. - Реконкистата (завладяване отново) на Иберийския полуостров, извършена от католическите крале, и откритията на Христофор Колумб.
Този манастир е уникална смесица от архитектурни стилове. Златисто каменната фасада се откроява сред назъбени кули.
Манастирът е изключително хранилище на испанската религиозна архитектура. Ето и част от историята му:
През XIII век, до река Гуадалупе е намерена статуята на Черноликата Дева. На мястото на откритието му е бил построен параклис, посветен под името на Дева Мария от Гуадалупе. Той се разраства в манастир през XIV век. Именно около него се полагат основите на селище, което днес е познато на света като Гуадалупе. Разбира се Черноликата Дева се превръща в покровителка на града.
Крал Алфонсо XI, който посетил параклиса, повече от веднъж, се позова на Санта Мария де Гуадалупе в битката на Рио Саладо. Когато печели победата, той приписва това на закрилата на Мадоната.
Манастирът днес е управляван днес от францискански монаси.
Статуята на Девата се намира в богато украсения параклис Камарин, а в съседния параклис Реликарио се съхраняват колекции, използвани по време на процесиите.
През 1993 г. ЮНЕСКО включва манастира в паметниците на световното наследство.

Източници:ispania.patuvane.info, Уикипедия и др.
Статията е подготвена от: Радослава

Национален парк Донана

Донана е (Donana National Park) най-големият национален парк в Испания и един от най-известните в Европа. Разположен на около 130 000 декара защитени земи. Донана се намира в южната част на Испания, голямата част от която принадлежи на провинция Уелва и Севиля.

През 1989 г. в околностите на националния парк е отредена територия, която е обявена за природен парк под ръководството на регионалното правителство. През 1994 г. ЮНЕСКО определя парка за част от световното наследство и за биосферен резерват.
Паркът е дом на много важни видове растения и изобилие от диви животни. Много редки птици мигрират в парка. Донана всъщност са бившите ловни земи на испанското кралско семейство. Тук има голямо разнообразие от екосистеми, срещат десетки видове европейски и африкански прелетни птици. Приблизително около 365 вида птици го обитават, много от които са застрашени от изчезване. Освен това живеят 21 вида влечуги, 11 вида земноводни, 20 вида сладководни риби, 37 вида сухоземни бозайници, около 900 вида растения. Срещат се елен лопатар, западноевропейски благороден елен, дива свиня, язовец, египетска мангуста и застрашени видове като Орел на Адалберт и испански рис, който е едно уникално животно. Около половината от популацията на иберийския рис, обитаващ природен парк Донанa, е съсредоточена на 20 % от неговата площ, точно там, където се намират най-многобройните популации на зайци – неговата основна храна.
През 1998 г. паркът претърпява екологична катастрофа в резултат на масивен разлив на метални отпадъци от резервоар на мина, намираща се нагоре по течението на Гуадалкивир.
През 2007 г. Световния фонд за дивата природа предупреждава, че ягодовите ферми, разположени около парка, в които се произвеждат 95% от испанските ягоди, заплашват да причинят катастрофални щети в резултат на изпомпването на подпочвените води и замърсяване на почвата и водите с пестициди.
Испанското правителство полага големи грижи за опазването на това чудесно място, на което се радват и много туристи.

Източници : pochivka.com , Wikipedia.com
Изготвила: Ванеса Тодорова

Паметник на Колумб - Барселона

Паметникът на Христофор Колумб в Барселона е изграден през 1888 година, в чест на великия мореплавател и неговата експедиция. За мястото, където да се издига тази седем метрова статуя, сочеща морето, е избрано именно мястото, където Христофор Колумб е акостирал през 1943 година – всеизвестната улица Ла Рамба, и близо до крайбрежието на града, както и до Аквариума.
Паметникът на Колумб по идея е трябвало да сочи към Америка, но всъщност сочи към Европа. Целият монумент е висок 60 метра.
Рафаел Атче е избран за творец на този паметник
От този паметник Барселона може да бъде видяна от високо, тъй като в колоната има вграден асансьор, който издига туристите на височина, за да се полюбуват на великолепните гледки. Сам по себе си този монумент е много вълнуваш, обсипан с орнаменти и много красиво изработени детайли.

Статията е създадена от: Деница 5а

Саграда Фамилия - Барселона

В област Каталония е разположен град Барселона.
Невероятната архитектура в този град се дължи на гениалния архитект Антонио Гауди. Най-внушителната катедрала е Саграда Фамилия – символ на града. Наименованието на божествената постройка е „Изумителният храм на светото семейство”, което представлява масивна католическа църква. Основите на катедралата се поставят 1882 г.
Първоначалният проект е коренно променен. Първият проект на Гауди бил Саграда Фамилия да се издигне във форма на латински кръст. Гауди влага повече от 40 години в построяването на катедралата. През цялото време на строежа той непрекъснато променял първоначалния проект.

Сградата е в стил модернизъм. Гауди имал слабост към природните мотиви, в резултат на което в постройката намерили отражение множество мотиви като глухарчета, слънчогледи, палми, охлюви, цветя и лилии.
Саграда Фамилия е посветена на най-важните моменти от живота на Исус - Рождество, Страстите Христови и Възкресение.
Фасадите на храма са сиво-кафяви, с цвят на камък.
Тя има общо 18 кули, които символизират дванадесетте апостола, четирите евангелията, Дева Мария, като най-високата кула е Исус Христос. Трите основни фасади са Рождество - на изток, Слава - на юг и Страст - на запад.
Най-общо казано Сагарада Фамилия изобразява раждането, живота и смъртта на Христос.
В западната част на храма е отворен музей, където се съхраняват скици и макети на катедралата. Там е и бюстът на Антонио Гауди.
Съществува легенда, че ако мъж и жена пият вода от чешмата до храма, ще бъдат заедно завинаги.

Източници: Уикипедия, Испания - паметници на културата и др.
Статията е подготвена от: Ивалена

ЮЖНА ИСПАНИЯ

Андалусия-страната на контрастите
Най-южната и най-веселата област на Испания. Разположена е в най-югозападния край на Европа. На юг бреговете и мият Гибралтарски проток и Средиземно море, на запад граничи с Португалия и Атлантически океан, на север с Естрамадура и Кастилия – Ла Манча, на изток с Мурсия.
Притежава изключително разнообразен релеф. Планините, се редуват с плодородни равнини. Това е единственият регион, в който горещият климат на граничи с планински студ.
Седемте провинции Андалусия се различават от големите контрасти в своите пейзажи и основните забележителности. Природна красота Андалусия е уникална. Голямото разнообразие на пейзажи се изразява в подобните на пустиня околности на Алмерия, покритата със сняг Сиера Невада, фините пясъчни брегове на Коста дел Сол и блатата на националния парк Доняна.

Родното място на художниците Пикасо и Велазкез е Андалусия. Арабското наследство в архитектурата на района създава неповторима магия, която привлича хора от цял свят и вдъхновява художници и писатели от всякакви епохи.
Родината на фламенкото е Андалусия. То е смесица от пеене, китара и танц. Освен от арабите то е повлияно много силно от ромите, които през XV век са дошли в Андалусия. Фламенкото олицетворява жизнерадостта на обикновеното население. Пляскането с ръце определя най-добре неговия ритъм.

Има множество различни форми на пеене и танцуване: носталгични и тъжни форми като сегирия или солеа, но и ведри и дори необуздани като булерия и алегрия. Музика по принцип се предава устно, само една малка част е запазена в писмен вид. Парчетата за солокитара се появяват поради необходимостта да се даде почивка на танцьорите. Едни от най-известните китаристи са Пако Пеня, Пако де Лусия и Хуан Муньос. Най-известните танцьори на фламенко са Антонио Гадес, Хуакин Кортес и Исак де лос Рейес, известна изпълнителка на фламенко е Аурора Варгас.

В друга статия ще разкажем повече за танците на Испания.
Източници: Уикипедия, Атлас, Flamenco и др.
Статията е създадена от: Полина

ИЗТОЧНА ИСПАНИЯ

На североизток Пиринеите са идеални за туризъм, тъй като са една от последните непокътнати планински области в Европа. Уединените селца на фона на живописните подножия придават на високата планина много специфичен характер. Каталонското крайбрежие на север е диво, а на юг преобладават обширни пясъчни брегове.

Каталония (също Каталуня или Каталуния; испански Cataluña, каталонски Catalunya) е позната като областта с трите си официални езика и е една от седемнадесетте автономни области в Испания. Тя се състои от четири провинции- Барселона, за която ще разкажем по-подробно, Херона, Лерида и Тарагона. Релефът в провинцията е изключително разнообразен въпреки малката територия.
Културни и исторически забележителности, освен Барселона с неповторимите архитектурни произведения на Антонио Гауди и готическия старинен град, са и старите манастира – „Монтсерат”, „Поблет”, „Рипол”; римските руини на Тарагона, като и катедралите на Сарагоса, Валенсия и Мурсия.
На юг следват Коста дел Асахар и Коста Бланка.

Гледка към един от прочутите плажове в Коста Бланка.

Арагон
Автономна област в Североизточна Испания. Площта ѝ е 47719 км², а населението 1325272 души (2008). Разделена е на три провинции. Най-високите върхове на Пиренеите са разположени в провинция Уеска.

Валенсия

Валенсия се намира сред плодородната хуерта. Тази крайбрежна автономна област е известна като Изтокът на Испания. Портокалите и паелята са се превърнали в символ на Валенсия. Столицата на тази автономна област – Валенсия – е на трето място по икономическо значение в страната. Тук е създаденият от испанския архитект Сантяго Калатрава музеен комплекс „Градът на науката и изкуствата”.

Източници: Уикипедия, Атлас
Статията е създадена от: Полина

СЕВЕРНА ИСПАНИЯ

ГАЛИСИЯ
Тя е автономна част на Испания. Площта и е почти 30000кв.км, а населението около 2797000 души. Нейният главен град е Сантяго де Компостела. Официалните езици там са испански и галисийски и двата от групата на романските езици. Има разнообразен релеф -от ниски заоблени планини до назъбен крайбрежен релеф. Галисийското крайбрежие се характеризира и с множество архипелази, на които могат да се открият различни колонии от птици. В сравнение с останалите региони на страната Галисия запазва в най-значителна степен селскостопанския си облик. Има малки стопанства, чието управление е все още твърде традиционно. Много галисийци се прехранват и с риболов.
В продължение на столетия Галисия е обречена да бъде своеобразен „приют за бедни” на Испания. Бедната земя, слабата реколта и гладът принуждава много от жителите на провинцията да емигрират, предимно в Латинска Америка.
В наши дни мнозина се преселват в крайбрежните градове.

АСТУРИЯ
Автономна област в Испания и се намира в северната част на страната. Това е планински регион. Овиедо е културната и търговската столица на Астурия: в нея се намира и един от университетите в областта.

СТРАНАТА НА БАСКИТЕ
Автономна област в Испания от 1979 г. На север граничи с Франция. В миналото е била позната с имена като Басконгадас или провинция Басконгадас, а днес обединява териториите на провинциите Алава, Гипускоа и Биская.
Населението на областта е 2155546 души.
Столица на страната е гр. Витория, а най-голямият град е Билбао.
На герба на баските са изписани думите Zazpiak Bat) – „Седем за един”, които изразяват тясната връзка на седемте баски провинции.
Страната на баските в наши дни има високо ниво на автономност, със своите собствени правителство, полиция, данъчно дело, език и култура.
В икономическо отношение регионът е много динамичен и богат, минното дело и индустрията са много силно застъпени. Страната на баските е един от най-производителните индустриални региони на Испания.
През 1960 г. възниква движението ЕТА /Еускади Та Аскатасуна – Свобода за страната на баските/, което от тогава води въоръжена борба за независима държава на баските. Въпреки частичната автономия конфликтите продължават. Но само около една пета от баските подкрепят исканията за изцяло независима държава

Музеят Гугенхайм в Билбао излага в залите си колекции на модерното изкуство. Канадско-американският архитект Франк Гери получава работата по проектирането на Guggenheim през 1993 г. и шедьовърът от 24000 кв.м титаниум, е отворен за посетители през 1997 г.

Източници: Уикипедия, Атлас
Статията е създадена от: Полина

КАСТИЛИЯ – сърцето на Испания

Историческата област Кастилия води името си от думата castello - замък. Крал Филип II (1527–1598 г.) построил Ескориал, строг манастирски дворец от епохата на класицизма с великолепно обзаведени помещения и множество произведения на изкуството. От тук управлява огромната империя. Той е господар на една десета от човечеството, както и на обширни части от Южна Америка, а Филипините носят и до днес неговото име.
Кастилия е най-голямата по площ в Испания автономна област, която се намира в северната част на страната. Административният ѝ център е град Валядолид. На територията на днешната област са съществували кралствата Кастилия и Леон .
Днес в областта преобладават две етнически групи: кастилци и леонци. Почти три четвърти от жителите на Испания са кастилски испанци, смесен народ, произлязъл от древното иберийско население, върху който са оставили отпечатъка си едни след други келтите, римляните, вестготите и арабите. Преобладаващото мнозинство изповядва римокатолическата вяра, която до 1978 г. е била официална религия за страната.
В Кастилия има много забележителности. Някои от тях са: Ла Манча, дворецът Еl Palacio Real, мемориала Аrco de Santa Maria.
Популярни градове в Кастилия са: Куенка, Гуадалахара, Tomelloso и др.
В Кастилия има също така и много известни църкви: Катедрала Primada, Катедралата „Санта Мария”, Catedral de Siguenza, Iglesia de San IIdelfonso.

Catedrala de Siguenza

Arco de Santa Maria

Източници: Уикипедия, Атлас и Trivago.
Статията е създадена от: Стела

Мадрид - паметници на културата

Кралският дворец в Мадрид (Royal Palace of Madrid) е най-големият замък и без съмнение един от най-красивите и внушителни на територията на цяла Европа. Той е разположен в западната част на центъра на испанската столица Мадрид, на изток от историческия център на града и на съвсем близо до Площад Испания.
Кралският дворец в Мадрид е официалната резиденция на испанския крал в столицата. Испанското кралско семейство използва за своя резиденция по-малкия дворец Ла Зарзуела, който се намира в покрайнините на града. Кралският дворец в Мадрид се използва най-вече за официални държавни мероприятия. Той е държавна собственост и се стопанисва от Агенцията за национално наследство.
Едва ли има достатъчно думи, които да опишат красотата и пищността на Кралския дворец в Мадрид. С общата си площ от 135 000 кв. м той е най-големият дворцов комплекс в западната част на Стария континент. В него има общо 2800 стаи и зали, 50 от които могат да бъдат посетени.
Днес посетителите на Кралския дворец в столицата на Испания влизат в него през големия площад Пласа де ла Армериа. Сред стаите, които са отворени за обществени посещения, са голямата трапезария, която достига до 400 кв. м. Изключително атрактивна е и Китайската зала, както и внушителната тронна зала, чиито стени са покрити с червено кадифе.
Кралският дворец в Мадрид включва също и градините Сабатини и Кралския музей на армията. В него е изложена красива колекция от бойни принадлежности и оръжия, включително и бойните доспехи на крал Чарлс V. Тук е и кралският боен арсенал с интересни оръжия от 18 век. Из целия дворец са изложени произведения на изкуството и невероятни картини на велики художници като Веласкес, Караваджо, Гоя и др. Кралският дворец в Мадрид разполага и с богата колекция от гоблени, старинни мебели и порцелан. Тук е изложен също и единственият завършен струнен квинтет Страдивариус.
Градините Сабатини са направени по проект на италианския архитект Франческо Сабатини, който ги аранжира в неоготически стил. Прекрасните паркове, зелени и цветни лехи, езера, фонтани и статуи на крале са подредени с изключителна симетрия.

Друга интересна забележителност в Мадрид е Фонтанът Сибелес (El Fuente de la Cibeles), като популярното му название сред мадридчани e La Cibeles. Заедно с още два фонтана „Нептун“ и „Аполон“ и мраморни скулптури образуват великолепен ансамбъл в неокласически стил. Фонтанът Сибелес и площадът със същото име са се превърнали в символ на Мадрид Фонтанът Сибелес е построен по време на управлението на Чарлз III в периода 1777 – 1782г. и е по проект на испанския архитект Вентура Родригес. При построяването му са участвали и трима испански архитекти. Фонтанът представлява статуя на Сибелес - богинята на земята, земеделието и плодородието изправена в колесница, теглена от два лъва. Богинята и лъвовете са изсечени от бял мрамор, пренесен от град Толедо, а останалата част - от камък. Вече е традиция около този фонтан, да се честват футболни победи. Фонтанът се намира в центъра на четири забележителни сгради, измежду които е Централната Испанска банка. Интерен факт е, че ако някой се опита да влезе с взлом в Златния трезор на банката, при включване на алармата, целият трезор се покрива с вода от Фонтана Сибелес.

Интересен паметник на културата в Мадрид е Puerta de Alcala – Вратата на цитаделата. Тя е една от петте древни врати, през които се е влизало в града. Специално през нея се е влизало от Франция, Арагон и Каталуня, като последните две сега са провинции на днешна Испания. Puerta de Alcala се намира в центъра на Мадрид на площада на независимостта (Plaza de la Independencia). Построена по проект на италианския архитект Франческо Сабатини в неокласически стил по времето на крал Карлос III на мястото на по-старата врата. Тя е първата триумфална арка построена в Европа след падането на Римската империя. В рамките на два века е реставрирана повече от 5 пъти, последно през 20 век.

Катедралата Алмудена (Santa María la Real de La Almudena) е католическа катедрала в Мадрид, построена в периода 1879 - 1993г. Изработката й е доста впечатляваща – съчетава неокласика с модернистични елементи. В неоримската крипта на катедралата се съхранява облика на девицата от Алмудена, на която всъщност е посветено зданието. Когато била завършена, самият папа Йоан Павел II я освещава. Около Алмудена има разкопки на средновековни и мавритански градски стени.

Друг интересен паметник в центъра на Мадрид е монументът „Мечката и ягодовото дърво“, който на испански е „El oso y el madroño“ . Знае се, че старото наименование на Мадрид е Ursa, което означава мечка. Мечка изправена върху дървото с муцуна към плодовете му е гербът на Мадрид. Паметникът е построен от Антонио Наваро Сантафе през 1967 година. Използваните материали са камък и бронз. Тежи 20 тона и е с височина 4м. Намира се на западната страна на Puerta del Sol ( вратата на слънцето), между улиците Alcala – една от най-дългите улица в Мадрид и Carrera de San Jeronimo. Идеята за мечка върху герба на Мадрид идва от съзвездието Голямата мечка.

Източници: Уикипедия, Българи в Испания, trivago.bg
Статията е подготвена от: Мила

МАДРИД - географски и политически център

Мадрид е столицата на Испания. Той също така е и най-големия град в страната. Територията му е 607 км². Разположен е на 667 м средна надморска височина. Тук царува континентален климат със студени зими и горещи лета. Населението на града е около 3273047 души, което го нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин.
През 1570 г. един немски пътешественик описва града като малко селище. Филип II премества тук кралския двор през 1561 г. Братът на Наполеон – Жозеф – става крал на Испания през 1808 г. Той е голям любител на обградените от яворови дървета площади и построява много такива в Мадрид. Същата година в града избухва въстание срещу френските окупатори, което бележи начало на Войната за независимост в Испания.
От 1910 г. Мадрид се превръща в метрополис от световен мащаб. Огромни сгради заобикалят стария средновековен град. Построено е метро. Жителите на града се гордеят с факта, че той е обявен за европейска културна столица.
До ранния ХХ век модерни фабрики в града не се виждат. Той е резиденция на властта и парите, на големите банки и благородниците, които издигат част от красивите дворци в града. Едва през годините след 1920 г. започва колебливо индустриално развитие.
Днес Мадрид е най-важното място по отношение на сферата на услугите и най-значимото финансово средище в Испания. Градът е седалище на големи индустриални концерни.
В продължение на дълъг период от време Мадрид е смятан за скучен, консервативен и спокоен град. Днес той е една изключително оживена столица. Като кипящ от живот може да се определи преди всичко кварталът Латина.

Любопитни факти за Мадрид
1. Мадрид е най-слънчевата столица в Европа и се намира на най-голяма надморска височина.
2. От края на май да края на юли в мадридския парк „Ретиро” се организира „Фериа дел либро” – най-прочутият книжен пазар в Испания.
3. „Ел Корте Инглес” е търговски център на Мадрид. Това е частно дружество с доходи, надвишаващи тези на авиокомпания „Иберия”.



Източници: Уикипедия, Атлас и Trivago
Статията е създадена от: Стела

Испания - от аграрна страна към модерна индустриална държава

В продължение на дълъг период от време испанската икономика, сравнена с останалите европейски страни, е сред изоставащите. До 1960 г. Испания е чисто аграрна страна. Бързото промишлено развитие и информационните технологии и нарастващото значение на индустриалния дизайн променят остарелите и изоставащи отрасли.
Приемането на Испания в Европейския съюз предизвиква решаваща структурна промяна. Сега Испания вече се нарежда сред страните с модерна икономика.
Страната е богата на полезни изкопаеми, което е важен фактор за развитието й.
Днес около 60% от общата площ на страната се използват за селскостопански цели, при това немалка част от земята не се засява. Испания се превръща в „парник” на Западна Европа, от тук идват първите домати и първите плодове през пролетта.
Испания и в днешни дни е голям производител на ориз, маслини, тютюн.
Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене, автомобилостроене, електротехническа, химическа и текстилна промишленост.
Най-големите автомобилостроителни заводи се намират в Марторел, Виго, Сарагоса, Валенсия, Мадрид, Памплона, Барселона, Валядолид, Паленсия. Самолети се произвеждат в Севиля (два завода), Хетафе (близо до Мадрид) и Кадис, а хеликоптери – в новия завод в Албасете. Най-големите центрове на локомотиво- и вагоностроенето са Лас Матас (до Мадрид), Сан Андрео Комтал (до Барселона), Беасаин и Ирун (в Баския), Сарагоса, Валенсия и други. Там се произвеждат едни от най-бързите влакове в света.

Пристанището в Барселона

Най-старият завод за транспортиране на газ в Испания. Започва да функционира през 1969 година. Последната му реконструкция е направена през 2011 г.

Химически завод за край Марторел

Завод за хеликоптери в Албасете

Източници: Уикипедия, Атлас и Trivago
Статията е подготвена от: Стела

Население на Испания

Населението на Испания през 2010 година е 45 989 016 души.
Гъстотата на населението от 90 човека на кв. км. е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно.
Годишен прираст на населението (в %) – 0.096%, средната продължителност на живота (в години): при жените – 83 години, а при мъжете 76 години
Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната, а в последно време и от много чужди емигранти, най вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).
Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.
Испанският народ е смесица от местните народи от Иберийския полуостров и народите, които завладяват и окупират полуострова за много дълго време. Това прибавя етнологични елементи от римляните, средиземноморски народ, и от суевите, вандалите, вестготите.
Испания е силно урбанизирана и 77% от населението живее в градовете. Столица и най-голям град е Мадрид (с население през 2010 година 3 273 047 души), който също е столица и на Мадридския автономен регион, вторият по големина град, главно пристанище и търговски център е Барселона (1 605 602 души), който също е столица и на Барселонската провинция и Каталунския регион.

Етническият състав на испанското население е: кастилци – 65.9%, каталунци – 18.3%, галисийци – 8.1%, арагонци – 2.5%, баски – 2.4%, леонци – 2.3% и други – 0.6%.
Средният процент на неграмотност е под 5%.
Повечето от хората в Испания говорят кастилски испански. Освен това на североизток се
говори каталонският, галацийският се говори на северозапад, а баският – на север. Испанският език е четвъртият най-говорим език в света.

Основната религия е християнската – 97.6% от населението, като от тях католици са 97.4%, а протестанти – 2.6%.

Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх, Хуан Карлос I де Борбон – от 22 ноември 1975 г., и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт се осъществява от Генерални кортеси (Парламент), състоящ се от две палати – Сенат (Горна палата – 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт се осъществява от правителство начело с министър-председател, който на испански се нарича Президент. В момента длъжността се заема от Мариано Рахой.
Освен това страната е разделена на 17 автономни региона и два автономни града с различна степен на самостоятелност, които имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия: на север – Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток – Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част –Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия–Ла Манча и Естремадура; на юг – Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля.
Сегашните автономни области са определени през 1983. По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият – Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха.
Административно страната е разделена и на 50 провинции. Седем автономни региона се състоят от по една провинция – Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.
Най-ниската административна единица в Испания е общината, като техният брой е 8 111. Исторически някои региони са разделени на комарки, които имат различен произход и значение в отделните региони, като в Каталония представляват историческите графства.
Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области (Баския, Каталония,Галисия и Андалусия) от останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори.

Източници: Уикипедия, ispania.web.officelive.com
Статията е създадена от: Полин

Канарски острови

Знаме и герб на Канарските острови

Канарските острови - царството на хубавото време, са архипелаг в Атлантическия океан и една от автономните области на Испания. Разположени са на 100 км от брега на Африка и са испанско владение от 1405 г. Площта им е 7273 кв. км. Най-големият и най-населеният остров е Тенерифе. Най-голям град е Лас Палмас де Гран Канария. Канарските острови са изградени от базалт. Климатът там е тропически, а като растителни видове преобладават банани, цитрусови плодове, лозя и тютюн. Най-древните дървесни видове на Канарските острови е драконовото дърво и диви маслинови дръвчета. Важна транзитна база е пристанището на Санта Крус де Тенерифе и Пуерто де Лас Палмас.

Канарските острови са съставени от седем основни (и множество по-малки) острова, както следва:

Ел Йеро е най-западният остров от архипелага, със столица град Балберде(10 558 души). Площта му е 278 кв.км. Това е най-младият от островите (1.2 милиона години, но вулканът е сред най-старите на островите. Ел Йеро е вулканичен остров като останалите, но е изключително красив и зелен. Природата му е уникална и изключително богата. Животинският свят тук е доста ограничен. Срещат се зайци, гущери и много хлебарки с огромни размери. Името на острова идва от езика на корените жители на островите Гуанчи и се е наричал HERO или ECERO.

Ла Гомера е най-слабо населения, едва 22 000 души. Столицата е Сан Себастиян де Ла Гомера. Има вътрешно летище в южният град Сантяго. Това е единственият от Канарските острови, който не е бил и не е вулкан. Островът заема площ от 378 кв. км. и е известен преди всичко с девствената си природа.

Ла Палма е остров, който заедно с El Herro и La Gomera принадлежи към провинция Санта Крус де Тенерифе. Старото име на острова е San Migel De la Palma. През 2002 година островът е обявен за биосферен резерват на ЮНЕСКО.Това е най-зеленият остров от всички в групата. Площта му е 706 кв. км.

Тенерифе е най-големият по площ остров от архипелага на Канарските острови, а също и най-населеният остров в Испания (865 071 души). На територията на остров Тенерифе се намира и най-високият връх в Испания - връх Теиде (3 718 м.). На езика на местните жители – гуанчите, тенерифе означава снежна планина /връх/. Най- голямата атракция на острова е националният парк „ Ел Тайде”. При ясно време от върха на кратера на Тейде, може да се видят всичките острови от групата. Самият вулкан разделя острова на две климатични зони – северната част благодарение на влагата се отличава с изобилна растителност, а южната половина е суха и слънчева. Площта на острова е 2034 кв.км. Тук се намира парламента на автономията Канарски острови.

Гран Канария е вторият най-населен остров от Канарските острови, след Тенерифе. В Гран Канария се намира и най-големият град на Канарските острови, а именно Лас Палмас де Гран Канария (377 203 души). Площта е 1560 кв.км.

Фуертевентура е най-дългият от Канарските острови, а също и един от по-слабо населените (94 386 души). Островът изумява с красивите си пустинни гледки, именно тук са заснети два от епизодите на сагата "Междузвездни войни". Островът се намира само на 90 километра от африканският бряг.



Лансароте е най-източният от Канарските острови с население 132 366 души. На остров Лансароте се намира и националният парк Тиманфая. Площта му е 845 кв. км.

Източници: Укипедия, Атлас и др.
Статията е подготвена от: Стоянчо