Памуккале в буквален превод се казва „Памучна крепост”. Около това великолепно място, включено в списъка на ЮНЕСКО като природен феномен, от древността се носят легенди.
Самото име се свързва със стара легенда, разказваща, че титаните разстилали по тези места прибрания от тях памук, за да съхне по скалите.
Една от най-романтичните легенди е за некрасива девойка, която била и много бедна. Никой не искал да я вземе за жена и от отчаяние тя решила да сложи край на живота си, като се хвърли от една от терасите на Памуккале. Момичето се качило на най-високата тераса и се хвърлило надолу, но попаднало в средата на един от басейните. Девицата не се удавила, но се превърнала в чудна красавица благодарение на лечебната сила на водата. Лежала в безсъзнание, когато синът на покровителя на Денизли се връщал от лов. Видял бездиханното момиче. Поразен от красотата на девойката, той я взел със себе си в палата на баща си и по-късно се оженил за нея.
От далечното минало идват разказите, че в древността близо до горещите извори били издигнати храмове. Заради лечебните свойства на водата древните хора от Памуккале се прекланяли пред боговете Аполон, Асклепий и Хигиена.
Твърди се, че самата Клеопатра се е къпела често във водите на Памуккале.
Е, днес знаем повече за лечебната сила на водата в тази местност.
Горещата около 37º вода, богата на калциеви соли, извира от земята в четири извора. Когато се охлажда, калциевите соли се отлагат и така са се формирали белите варовикови тераси. Водата изтича от изворите по планинските склонове, минавайки през естествени и създадени от хората канали, като следва естествените природни контури на терена на високото платото. Понеже този процес е продължавал с години, водата е образувала своеобразни стъпала при стичането си надолу. Всяко едно от тях прилича на малък водопад, зад който блести миниатюрен басейн. Заради високото съдържание на калций са се образували и множество сталактити, които също са част от изумителния декор на бялата каскада. Някои от терасите на Памуккале са плитки, други с дълбочина до 1,5 м.
Специалисти вече са изследвали водата и са открили редица ценни елементи в нея. Точният химически състав е сложен, но представлява уникална комбинация от магнезий, натрий, калий, желязо, алуминий, хлор, нитрати, сулфати, фосфати, бикарбонати и др. Водата на Памуккале има естествено рН 6 и е с радиоактивност 9,25, което не само че не е опасно за здравето, а именно на това се дължи лечебният ефект при някои заболявания.
Водата е използвана в миналото и във фабриките за боядисване на вълна и памук, тъй като в нея се съдържат вещества, служещи като фиксатори.
До природната забележителност е град Хиераполис, чиито древни останки са запазени в чудесно състояние. Такива са части от Некропола, от храмове и църкви, колони и арки. Изключително впечатляващ е Градският театър, който разполага с 15 000 места и е реставриран грижовно.
Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера (Нерон), Хиераполис е разтърсен от две огромни земетресения, които го разрушават, но той отново е възроден. Блестящият културен и икономически разцвет на града през столетията достига своя връх по византийско време, когато селището е провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия.
Автор: групата
Източници: Уикипедия
Самото име се свързва със стара легенда, разказваща, че титаните разстилали по тези места прибрания от тях памук, за да съхне по скалите.
Една от най-романтичните легенди е за некрасива девойка, която била и много бедна. Никой не искал да я вземе за жена и от отчаяние тя решила да сложи край на живота си, като се хвърли от една от терасите на Памуккале. Момичето се качило на най-високата тераса и се хвърлило надолу, но попаднало в средата на един от басейните. Девицата не се удавила, но се превърнала в чудна красавица благодарение на лечебната сила на водата. Лежала в безсъзнание, когато синът на покровителя на Денизли се връщал от лов. Видял бездиханното момиче. Поразен от красотата на девойката, той я взел със себе си в палата на баща си и по-късно се оженил за нея.
От далечното минало идват разказите, че в древността близо до горещите извори били издигнати храмове. Заради лечебните свойства на водата древните хора от Памуккале се прекланяли пред боговете Аполон, Асклепий и Хигиена.
Твърди се, че самата Клеопатра се е къпела често във водите на Памуккале.
Е, днес знаем повече за лечебната сила на водата в тази местност.
Горещата около 37º вода, богата на калциеви соли, извира от земята в четири извора. Когато се охлажда, калциевите соли се отлагат и така са се формирали белите варовикови тераси. Водата изтича от изворите по планинските склонове, минавайки през естествени и създадени от хората канали, като следва естествените природни контури на терена на високото платото. Понеже този процес е продължавал с години, водата е образувала своеобразни стъпала при стичането си надолу. Всяко едно от тях прилича на малък водопад, зад който блести миниатюрен басейн. Заради високото съдържание на калций са се образували и множество сталактити, които също са част от изумителния декор на бялата каскада. Някои от терасите на Памуккале са плитки, други с дълбочина до 1,5 м.
Специалисти вече са изследвали водата и са открили редица ценни елементи в нея. Точният химически състав е сложен, но представлява уникална комбинация от магнезий, натрий, калий, желязо, алуминий, хлор, нитрати, сулфати, фосфати, бикарбонати и др. Водата на Памуккале има естествено рН 6 и е с радиоактивност 9,25, което не само че не е опасно за здравето, а именно на това се дължи лечебният ефект при някои заболявания.
Водата е използвана в миналото и във фабриките за боядисване на вълна и памук, тъй като в нея се съдържат вещества, служещи като фиксатори.
До природната забележителност е град Хиераполис, чиито древни останки са запазени в чудесно състояние. Такива са части от Некропола, от храмове и църкви, колони и арки. Изключително впечатляващ е Градският театър, който разполага с 15 000 места и е реставриран грижовно.
Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера (Нерон), Хиераполис е разтърсен от две огромни земетресения, които го разрушават, но той отново е възроден. Блестящият културен и икономически разцвет на града през столетията достига своя връх по византийско време, когато селището е провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия.
Автор: групата
Източници: Уикипедия
Няма коментари:
Публикуване на коментар