Патронен празник – 2012 година

Ще прекратим за малко виртуалното пътуване из Турция, за да разкажем за нашия Патронен празник. Нашата група има поводи за гордост, но да не бързаме с хвалбите.
На 19-ти февруари училището ни ще се включи във възпоменателното общинско тържество, посветено на 139-годишнината от гибелта на патрона ни Васил Левски. Както всяка година ще преклоним глави пред подвига на Апостола, заставайки пред неговия паметник мълчаливо.
Днес имахме училищно тържество. Вълненията за нашата група започнаха още с откриването в 10.00 часа на изложбата от рисунки, спечелили награди в конкурса „Моята България”.

Е, няма как – ще се похвалим – 2 трети места и една поощрителна награда. Няма да казваме от колко голям брой великолепни рисунки са излъчени, за да не заприличаме на самохвалковци.

Това е Татяна, която спечели III място с картината, до която е застанала.

А това е Полина, която също е с III място.

Това пък е Йордан, който има поощрителна награда.

Част от групата ни.

Започна тържественият концерт и хоп – нова награда – първо място в състезание по ИТ, на Татяна. И четирите награди са на ученици от V „a” клас, няма да е лошо класната да почерпи☺☺☺
Първо премина тържествената част, по време на която слово изнесе г-жа Илица Петрова – Директор на училището ни, четоха ни поздравителен адрес от кмета на Ловеч г-н Минчо Казанджиев, поздрави ни г-жа Корнелия Маринова, нашата бивша директорка, която сега е на друга работа.
Последва кратка програма с участие на ученици от училището ни, които я подготвяха дълго под ръководството на г-н Стоян Георгиев. Той всяка година ни помага за тържеството.
Връчиха и много награди от математическото състезание, от литературния конкурс под надслов „Да сторим поклон!”, от изложбата, за която вече споменахме.
И започна най-интересното - „Забравени” - спектакълът на Нешка Робева!
От месеци наред знаем, че ще гледаме този спектакъл. Знаем коя е г-жа Робева. Знаем за нейните момичета в миналото. Знаем за спектакъла, защото сме гледали видео клипове в youtube.com и vbox7.com.
Но наистина някои неща стават с виждане и слушане!
Представяте ли си, че един пълен с деца салон мълчи!
Всички погледи са вперени в сцената.
Стиховете на Ботев и Вазов в изпълнение на Джуни Александрова покоряват, карат те да преживяваш миналото. А музиката и танците са омагьосващи.
И да си признаем – не изпълнихме молбата на екипа. Не изключихме телефоните в нещастни опити да заснемем нещо от ставащото на сцената и да покажем на близките си. Искахме да ви покажем нашите снимки, но тъмнината малко ни попречи, за което можем само да съжаляваме. В паметта ни обаче всичко е съхранено.