13 февруари 2012 г.

Истанбул

Много мислихме как да ви представим Истанбул. Все пак това е един огромен град, който се е разпрострял на два континента, което е уникално по своята същност. В него можеш да видиш минало, настояще; романтика, лукс и не толкова лукс. Наясно сме, че няма да можем да покажем всичко, но и който е посетил този мегаполис, едва ли е обходил всички паметници на културата, чаршии, улици и паркове.

Малко сведения за града
Истанбул е основан от Константин Велики на 26 ноември 326 г. Разположен на седем хълма над Босфора и Златния рог, бил е престолен град на три империи - Римската, Византийската и Османската. Дълъг е 190 км и е широк 50 км, но расте с всеки изминат ден. В него живеят над 12 милиона жители.
За основател на древния град се счита Визант - вожд от Мегара, който е дошъл тук през VII в. пр. Хр. Легендите разказват, че жителите на гръцкия полис попитали Делфийския оракул къде да направят колонията си, а той им отвърнал: „в страната на слепите”. След дълги страдания те решили да се установят на прекрасно място, заобиколено от Босфора, Златния рог и Мраморно море, което трябвало да се огради само от една страна. В далечината забелязали селище и си казали, че жителите му трябва да са слепи, за да не видят това чудесно местоположение, а да се установят навътре в сушата.
Основните забележителности на Истанбул са в „Историческия полуостров” на града, където са най-старите му части Сарайбурун и Султанахмед. Тук е дворецът Топкапъ - старата резиденция на османските султани, от където повече от 400 години са вземани важни решения и изпращани мощни армии срещу Европа. Днес тук могат да се видят безценни съкровища и изключително скъпи 65 000 произведения на изкуствата.
Наблизо е джамията Ахмедие - единствената в света с шест минарета. Заради облицовката й със син и зелен фаянс я наричат Синята джамия.
Особено пленяваща вечерно време, заради красивото златисто осветление, е атмосферата на древния площад с втория по големина хиподрум след римския. Строителството му е започнал римският император Септимий Север, а го завършил на 11 май 330 г. византийският Константин Велики. Тук се издига Дикилиташ - гигантски обелиск, донесен от храма на бог Амон в египетския град Карнак. Тежи 300 т и е висок 32,5 м. За да го пренесат дотук, го срязали почти наполовина. Успял е да издържи всичките големи земетресения, които ставали в града през почти 100 г. На Хиподрума е и Змийската колона, която Константин Велики донесъл през 326 г. от светилището на бог Аполон в Делфи, Гърция. Третата знаменита колона е Порфирогенната. Някога тя имала ковано медно покритие, което било смъкнато по време на Латинското нашествие, за да секат от метала монети.
На километър и половина от Хиподрума е един от най-старите и най-големи в света покрити пазари „Капалъ чарши”. На 30 хектара в него са разположени над 5000 магазина и 13 джамии.
Сред безбройните джамии на Истанбул са останали запазени и няколко църкви с уникални мозайки - едни от най-ценните от византийско време. Те могат да се видят в „Света София”, в църквите „Света Ирина”, в манастира Пантократор.
Между трите забележителни исторически сгради на града е българската църква „Свети Стефан” или Булгар Килези, издигната на западния бряг на Златния рог през 1896 г. в неоготически стил. Цялата е сглобена от железни части с общо тегло 500 т. По проект на арменеца Ховсеп Азнавур я изработили в Австрия и дотук била пренесена с кораб по Дунав и Черно море.
Дворецът „Долма бахче” е една интересна забележителност. Строен е като имитация на европейските дворци през ХIХ в. от султан Абдулмеджит I, за когото Топкапъ се оказал старомоден. Тук в 285 стаи и 43 зали се намират 280 вази, 156 часовника, 58 свещника от венециански и бохемски кристал, китайски и севърски порцелан, слонова кост. Само златото и среброто, употребени като строителен материал, са съответно 14 и 40 т. Построяването на този дворец струвало 5 милиона златни монети, което днес е равно на 50 милиона щатски долара. В него се пази най-големият полилей в света, с тегло 5 т, дар от британската кралица Виктория II.
Източници: Укипедия и сайта: ide.li
Автор: Групата

Двете лица на един град





Няма коментари:

Публикуване на коментар