28 май 2012 г.

Вода под пясъците на Сахара

Мнозина мислят, че в Сахара има само пясък, но учени от Англия са открили нещо много странно – под пясъците на пустинята се крият огромни залежи от подпочвена вода. Изчисленията на британците показват, че става дума за 100 пъти повече вода от водните ресурси, които са на повърхността.
Учените са стигнали то този свои извод, като са направили детайлна карта на водоносните хоризонти на континента, на който над 300 000 милиона души живеят без да имат достъп до чиста питейна вода.
Най-големи подземни водни ресурси има в северната част на Африка – Либия, Алжир и Чад. Вероятно подпочвените залежи са твърде стари по време. Смята се, че са поне на 5000 години.
Има обаче и неприятни новини – все още не може да се направи сондиране. Предстоят нови и по-задълбочени изследвания.

25 май 2012 г.

Окото на Сахара



Структурата Ришат (Richat) е странно геоложко образувание, наричано още заради характерната си форма „Окото на Сахара”. Феноменът се намира в Мавритания, почти в средата на Сахара. Наблизо е град Уадан. Ришат е на надморска височина между 400 и 450 м. Представлява концентрични кръгове с диаметър около 50 км. Тези кръгове са съставени от варовик и палеозойски кварцити. Разликата във височината на пръстените е около 40 метра, като по-високи са кварцитовите. В центъра се намира гигантски конгломерат с диаметър около 1.5 километра. Този конгломерат е геоложка уникалност. Смята се, че най-старото образувание е на 0,5-0,6 милиарда години
Структурата „Окото на Сахара” е открита през 1963 година. През 1965 е заснета за първи път от една от мисиите на Джемини.
Първоначалните предположения са, че е резултат от паднал метеорит, но тази хипотеза е отхвърлена преди десет години. Сега се знае, че концентричните кръгове са дело на милиони векове ерозия на различни скални пластове.


24 май 2012 г.

Ние сме наследниците на Кирил и Методий

Днес е един свят ден! Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, нашият ден! И ние сме тук! Ние сме наследниците на Кирил и Методий, на Наум и Климент, на Паисий и Софроний, на хилядите знайни и незнайни радетели на българското слово. И каквото имаме да кажем, ще го кажем с думите на Иван Вазов:

Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете.

Обичам те, роден язик,
ту гъвкав, ту твърд, като камен
елмазен, жив израз и клик
на мисъл, на блян, на дух пламен...

Сега сме тук, в нашето училище, в нашия град, в нашата България. И няма нищо страшно, ако един ден отидем някъде по света - светът е за хората! Важното е, че ние ще си останем българи, ние ще си говорим на нашия език, както това е било през вековете...






Някои използваха времето до започване на тържеството да поразгледат новите трофеи, донесени от спортисти и участници в други състезания.

Постепенно дворът започна да се изпълва с деца и родители, баби, дядовци и бъдещи ученици, които засега бяха още в бебешки колички или в ръцете на татковците си.


Най-много се вълнуваха децата от първи клас, които днес ще получат своите първи свидетелства. И учителките им, естествено!


Бяха прочетени поздравителните адреси до колектива ни, а после г-жа Илица Петрова, директор на училище "Васил Левски", поздрави със светлия празник учениците, учителите, родителите и всички гости на празника.





След литературно-музикалната програма г-жа Илица Петрова връчи грамоти и похвални листове на ученици от I до IV клас, които със своите знания и умения, със спортните си постижения и талант са допринесли през годината за утвърждаване на престижа и името на ОУ "Васил Левски" - Ловеч.
След тържеството ученици, учители и родители се отправиха към центъра на града, за да вземат участие в тържественото общинско шествие, посветено на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.





24 май

Честит празник на всички българи и славяни !

Венец за Кирил и Методий

От ония дни, когато вие
сътворихте светлина и книга,
много мечове ръжда разяде,
а речта ни родна не умря.
Тя роди сказания и песни,
звънки като глас на чучулига,
гневни като вой на зимна буря,
вечни като пролетна заря.

/ Иван Давидков/

19 май 2012 г.

Оазиси в Сахара

Единствената река, пресичаща Сахара, е Нил, която извира от екваториалните области на Африка. В пустинята има голямо количество подпочвена вода, която лесно може да се използва чрез артезиански кладенци и помпи. Около тях, както и около постоянните извори, са разположени зелените острови на Сахара, известни с името оазиси – единствените населени места в пустинята. Обширната територия, която заема най-голямата пустиня на Земята, попада в границите на няколко африкански държави. В западната си част, към бреговете на Атлантическия океан, Сахара влиза в пределите на Кралство Мароко и Мавритания. Средните области се намират в Алжир, Либия и републиките на север Тунис, на юг Мали, Нигер, Чад. Навсякъде оазисите са интересни и оживени.
Най-очарователните оазиси на Северна Африка се намират в Западната пустиня на Египет. Най-големите от тях - Сива, Бахария, Фарафра, Дакхла, Кхарга следват от север на юг разположени паралелно на реката Нил.
Оазисът Сива е дълъг 82 км , широк до 28 км и се намира средно на 18 м под морското равнище. На територията на оазиса има няколко големи солени езера, в които се излива прясната вода на оазиса. Има легенда, която твърди, че в едно от пресъхналите езера са погребани сабята и печата на Мохамед, според друга – там са владетелските символи на Соломон.

Местните жители са предимно бербери, а наречието, на което говорят е „сиви”.
През 2007 г. наблизо е открит най-стария отпечатък от човешки крак, който според предварителните изследвания датира от 2 милиона години. Ако предположенията на учените се затвърдят, това ще бъде едно от най-старите свидетелства за човешко присъствие в Африка.
Оазисът Бахария се намира на 300 километра югозападно от Кайро. Той е известен с археологичните находки. През 1999 г. археолози случайно се натъкват на над 200 мумии, някои със златни маски, в четири гробници, всички от гърко-римската епоха. В него има няколко малко села, като централното населено място е Баути.
Интересен обект са топлите извори на територията на оазиса.


Езерата Убари в Либия са част от оазиса Erg Awbari в пустиня Сахара. В езерото Ум Алма, (името означава „майка на водата”) е солена и по солеността си достига тази на Мъртво море. През оазиса преминава основна търговска артерия за много местни хора.
Много големият оазис Тинерхир е разположен в подножието на северно африканските Атласки планини в Мароко, в края на пустинята Сахара. Оазисът е недалеч от друг оазис до пролома Тодра, който включва и езеро с прозрачно чисти води. Районът е населен с бербери.

Много интересен е гр. Гдамес, истински оазис сред пустинята, който се намира на около 600 км югозападно от Триполи, 14 км от Алжир и на 7 км от Тунис. Градът се състои от над 1 600 „сгради” в най-причудвиви форми, заобиколени от 225 хектара оазис и ръчно прокопани канали, бликащи от вода - солена, сладка и минерална – изключително рядко нещо за пустинята. Климатът е типичен за тези географски ширини и се характеризира с много високи температурни стойности: през лятото – над 55 ° и около 5-9° през зимата.
В алжирската част на Сахара са известни няколко големи оазиса, като оазисът Бискра с 16 хиляди. жители. Израсналият тук град е планиран, улиците са дълги и широки с декоративни дръвчета, които образуват сводести тунели. Впечатление правят многото градини с пъстроцветни килими от цветя, поддържани грижливо от специалисти. Къщите са едноетажни, с плоски покриви, оградени с високи и дебели зидове. Входните врати имат форма на арка. В дворовете има вода, цветни градини и дръвчета с едри портокали и лимони.
Оазисът Тургут има 60 хиляди жители. Сред пясъчната пустиня той е нещо, което привлича туристи и местни, които се заселват тук непрекъснато. В града бликат много артезиански кладенци. Грамадните му жилищни квартали са потънали в зеленина. Преобладават едноетажни къщи с плоски покриви. Дворовете са озеленени.
Главният поминък на населението е отглеждането на финикова палма и на много камили и овце. Във фабриките се изработват килими от мека камилска вълна с изящни фигури и цветове.
Оазисът Уаргла е заобиколен с пръстен от богати на соли падини. Населен е от араби и бербери. Снабден е с вода посредством артезиански кладенци. Обширните горички от финикови палми образуват грамадни зелени площи, които радват окото и носят прохлада и свежест.
В Тунис гр. Габес е разположен до едноименен оазис, обкръжен отвсякъде с пустинни пясъчни полета, където почти няма живот. Сред тази пустиня се разпростира оазисът, покрит с финикови палми, банани и обширни лозя. Отглеждат се още картофи, фъстъци, люцерна и детелина.
Могат да се изброят още много такива големи оазиси, пръснати из различни части на Сахара около постоянни извори или кладенци.
Освен големите градове-оазиси срещат се и малки единични оазиси, пръснати като зелени острови в океана на пустинята. Около изворите и под благодатните финикови палми живеят по 2-3 семейства. Прехраната си изкарват чрез отглеждане на камили. Тези животни се отглеждат за добиване на мляко, вълна и месо, което е много вкусно. Освен камили се отглеждат още овце, кози, коне и магарета.

Източници: Уикипедия, /egipet.patuvane.info/, kakvo.org, okolosveta.com и др.

15 май 2012 г.

Пред журито 2

Това е снимката, която ние оценяваме като свое най-голямо постижение. Малката Вики и малкият Дани от I "в" клас позират като професионални манекени, а който се тревожи за корделата, да се оправя. Проблемът си е негов!


От утре ние отново се завръщаме към виртуалното си пътешествие из пустинята Сахара в Африка. Надяваме се, да не се сърдите, че сме пропуснали да снимаме някоя от звездите и стопаните й. Ако сте забелязали, на много снимки се вижда колко усърдно работи още един фотограф - главен счетоводител на училището. Неговите снимки ще видите на информационното табло, което ви посреща на входа на ОУ "Васил Левски", Ловеч.



Изложбата приключи, всички са доволни, но нашият екип забеляза още нещо интересно - г-жа Пенкова не е прибрала още метлите. Дали не мисли отново да ги раздаде?




Това жури се оказа много на ниво... оцени ни по достойнство... ще го поканим и следващата година!


В очакване на решението....


Дали да не хипнотизирам оценяващите? Май няма нужда... очаровани са от мен...


Добре, де...ще покажа цялата си красота на докторката...много е прецизно това жури.


Така се минава пред жури! Има ли по напет от мен?


Станахме приятели...много полезна ни беше тази изложба...контактите са важни.


Яйце да бях, кака нямаше така да ме крепи!


Нека да й тежи на кака клетката...да беше ме извадила и показала в целия ми блясък!


Здравейте, Гуни съм! Знаем се от Виртуалната изложба...много шум тука, там не ми ръкопляскаше никой...то било много приятно!



Моят стопанин ми е купил по-голяма клетка, не се оплаквам, удобно ми е... ама му трябва помощ да ме носи. Догодина ще може и сам сигурно!


Да не ме сложат в категория кучета! Е, все пак оценяващите са специалисти...



Пред журито ли да минавам, или да обърна внимание на папараците! Не трябва да се подценява пресата...


Трябва да ми видят прическата... болонка без прическа...дума да не става!


Хей, кого ще оценяват сега! То всеки иска да е на подиума, ама...


Може и да съм палав, но знам как се минава пред жури....като по учебник го направих.


Трябва да си покажа на журито и опашлето, нека ме видят добре...


Искам си при компанията! Къде ме поведе?

14 май 2012 г.

Пред журито

Целият колектив на ОУ "Васил Левски" Ловеч благодари на д-р Иванова и д-р Вацов - жури на конкурса, които успяха да оценят по достойнство любимците. И да изтърпят капризите на звездите-животни, но нали знаете - звездите са капризни!


Вродено ми е да се показвам, нищо, че съм бебе още. И вече плених един ротвайлер.




Така се бях съсредоточил, ама тази госпожица с розовата поличка ... Забравих заради нея и изложба, и жури...

Бате-е-е, сто пъти ми обясни как трябва да се държа...хайде, тръгваме!


Няма пък да мина пред толкова хора!


Гледай, гледай, Арчи! Само да погледнеш някоя друга...ще ти се стори тесен светът!


Ето, така се застава пред жури!


Трябвало да се държа прилично! Аз ли съм виновен, че имам толкова фенове?!


Най-после ми дойде редът! Малко ми се поизмачка тоалетът, но все ще го оценят.


Мирише на нещо интересно, журито да си гледа...всеки да си върши работата.


Не съм за пръв път на изложба - трябва да ме огледат отвсякъде.


Знам, че там не е журито, но пък има нещо интересно.


Срам ме, бебе съм!

Очаквайте още снимки.