13 май 2012 г.

Деца и домашни любимци на ОУ "В. Левски" 2

Отваряй пакета, бебе съм и трябва да ям по-често!


Ще взема да похапна...


Единствена съм тук...сигурно има нещо и за нас - екзотичните, ама знаят ли какво ядем!


Ако не бях един спокоен мопс, щяха да видят тези около мен.

Аз съм Топчо, малко съм рошав, но в това ми е чарът.

Най-малкият собственик на домашен любимец си търси любимеца.


Аз пък си имам цял апартамент, спокойно мога да си почивам.


Внимавайте, трябва да си цопам из водата!


Хей, аз съм Арчи! Да не ме сбъркате с Тайра, доста съм по-едър!


Почивам си, не ме безпокойте, моля!


Кака си е сложила очила, а на мен да ми пече в очите. Кого ще показват на изложбата, а?!


Да се поизмия, че скоро ще минаваме ние, зайците.



И класната се вреди покрай мен за снимка. Дано пък да уредя и кака с математиката!


Дребно, ама яко...знаете ли я тази приказка?


Или ще ме водят, където аз искам, или си тръгвам...да видим кого ще покажат на журито!



Представете си като порасна, колко плат ще трябва...сега съм още бебе. И никакво бебешко розово след година!



Докато кака се облече, да погледам това-онова.

От тази клетка не можете да видите колко красива птица съм, ама какво да се прави...

Има нещо интересно в далечината...

Аз пък съм най-чист и бял.


Взех наградата за най-красиви очи...те не знаят и колко добре виждам всичко с тях.


Нали казват, че опашката ми е най-красива...ами, гледайте я!


Трябва да бдя непрекъснато ...и децата ми са в клетката, но ще ги покажа само на журито.


Много обичам батко да ме успокоява преди състезание.

В следващата статия ще ви покажем как деца и животни, майки и татковци минаха пред строгия поглед на журито.

Няма коментари:

Публикуване на коментар