Патронен празник – 2012 година

Ще прекратим за малко виртуалното пътуване из Турция, за да разкажем за нашия Патронен празник. Нашата група има поводи за гордост, но да не бързаме с хвалбите.
На 19-ти февруари училището ни ще се включи във възпоменателното общинско тържество, посветено на 139-годишнината от гибелта на патрона ни Васил Левски. Както всяка година ще преклоним глави пред подвига на Апостола, заставайки пред неговия паметник мълчаливо.
Днес имахме училищно тържество. Вълненията за нашата група започнаха още с откриването в 10.00 часа на изложбата от рисунки, спечелили награди в конкурса „Моята България”.

Е, няма как – ще се похвалим – 2 трети места и една поощрителна награда. Няма да казваме от колко голям брой великолепни рисунки са излъчени, за да не заприличаме на самохвалковци.

Това е Татяна, която спечели III място с картината, до която е застанала.

А това е Полина, която също е с III място.

Това пък е Йордан, който има поощрителна награда.

Част от групата ни.

Започна тържественият концерт и хоп – нова награда – първо място в състезание по ИТ, на Татяна. И четирите награди са на ученици от V „a” клас, няма да е лошо класната да почерпи☺☺☺
Първо премина тържествената част, по време на която слово изнесе г-жа Илица Петрова – Директор на училището ни, четоха ни поздравителен адрес от кмета на Ловеч г-н Минчо Казанджиев, поздрави ни г-жа Корнелия Маринова, нашата бивша директорка, която сега е на друга работа.
Последва кратка програма с участие на ученици от училището ни, които я подготвяха дълго под ръководството на г-н Стоян Георгиев. Той всяка година ни помага за тържеството.
Връчиха и много награди от математическото състезание, от литературния конкурс под надслов „Да сторим поклон!”, от изложбата, за която вече споменахме.
И започна най-интересното - „Забравени” - спектакълът на Нешка Робева!
От месеци наред знаем, че ще гледаме този спектакъл. Знаем коя е г-жа Робева. Знаем за нейните момичета в миналото. Знаем за спектакъла, защото сме гледали видео клипове в youtube.com и vbox7.com.
Но наистина някои неща стават с виждане и слушане!
Представяте ли си, че един пълен с деца салон мълчи!
Всички погледи са вперени в сцената.
Стиховете на Ботев и Вазов в изпълнение на Джуни Александрова покоряват, карат те да преживяваш миналото. А музиката и танците са омагьосващи.
И да си признаем – не изпълнихме молбата на екипа. Не изключихме телефоните в нещастни опити да заснемем нещо от ставащото на сцената и да покажем на близките си. Искахме да ви покажем нашите снимки, но тъмнината малко ни попречи, за което можем само да съжаляваме. В паметта ни обаче всичко е съхранено.

Нашето училище

Вече имахме възможност да кажем, че сме ученици от ОУ „Васил Левски”, град Ловеч.
Историята твърди, че през 1861г. гражданинът Съю Ичов предоставя своята къща в махала Хармането, в която се открива училище само за момчета. Всъщност това е началото на училище „Васил Левски”. Този факт е потвърден с писмо от музея на Народното образование, гр. Габрово. В сайта ни можете да прочетете как от тази къща се е стигнало до днешното ни училище, което ние си харесваме. Само да имахме повече класни стаи, защото тъкмо ще тръгнем на пътешествие и ще започнем да учим втора смяна. Да не си помислите, че се оплакваме. В това си има и плюсове – ще спим до по-късно, а вечер ще пътуваме виртуално, ще си чатим с приятели и няма да ни се карат родителите, че не сме легнали рано. Както казват нашите консултанти: „ Всяко зло за добро!”. Отплеснахме се, да се върнем към училището ни.

Разказваме ви за училището, защото то е изходна точка на пътешествието ни. Децата от групата ни учат в различни класни стаи, но се събираме в една от компютърните зали и там е много приятно. Вече ви показахме снимки от залата, но ето още. Все пак не навсякъде има такива зали, нали.

Има много неща, които харесваме в училището ни, но едно от най-интересните е традиционната изложба на домашни любимци, в която повечето от нас вече са участвали. Забавно и весело е, когато дворът се изпълни с всякакви кучета, котки, мишлета, кокошчица, заек, който даже е предмет на голям интерес от други участници. Ще се постараем и тази година да се включим в изложбата с любимците си, нищо че през април сигурно ще пътуваме на друг континент. Ще се върнем, макар и за кратко, не е за изпускане.

Харесваме си и традиционните математически състезания, изложбите и литературните конкурси, свързани с Патронния празник, който вече наближава.
Сами разбирате, че няма как да се пропуснат неща като Празника на град Ловеч, 46-то състезание „Пламъчета сини”, в което ние вече не можем да участваме, защото пораснахме, но пък ще подкрепяме нашия отбор и много други събития.
Едно от хубавите неща на виртуалните пътешествия е това, че лесно се връщаш в изходния пункт – няма митници, няма формалности.