Сахара е най-голямата пустиня на нашата планета. Тя се простира от бреговете на Атлантически океан на запад до Червено море на изток и от Атласките планини и брегове на Средиземно море на север до областта Судан на юг.
Огромна пустинна земя, която и днес, макар и много по-малко, отколкото в миналото, кара всеки пътник да се замисли, преди да навлезе в нея. Погледната дори на карта, тази област поразява със своята големина. Тя заема площ от около 8,5 млн.кв.км - територия голяма почти колкото Европа.
Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави. Сахара се разделя на много области: Тенере, Голям западен ерг, Голям източен ерг, Тенезруфт, Хамада ал Хамре, Ерг Игиди, Ерг Шеш, Арабска пустиня, Либийска пустиня, Нубийска пустиня. 1/4 от пустинята е с планински масиви, чийто най-висок връх е Еми Куси с височина 3415 метра в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със сняг, което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина. Около 1,2 млн. км2 от Сахара е пясъчна пустиня, а останалата част е от камък и баластра. В Африка пясъчните пустини са познати под името ергове, каменистите като хамади, а баластрените, които се срещат в депресиите в Либия, като серири. Много са и сухите речни долини, известни под името „уади“, корита на някогашни реки, които се пълнят с вода само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.н. „дефлационни котловини“. Една от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината Тибести и заема площ от 90 000 км2. На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в депресия, се образуват солени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1 000. На арабски се наричат шотове, като най-известните са Шот ал Джарид и Шот еш Шегри. Най-известните форми са дюните, някои от които достигат значителни размери (до 180 м) и барханите (сърповидни дюни), които се срещат най-често в Либийската пустиня. Барханите достигат височина от около 30-40 м. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост.
През деня често духа вятър, който носи пясък и пустинен прах. Не са рядкост и пясъчните бури – хамсин и самум.Нощите почти винаги са съвсем тихи. „В Сахара вятърът става сутрин със слънцето и заспива с неговото залязване” – казва една арабска поговорка.
Огромна пустинна земя, която и днес, макар и много по-малко, отколкото в миналото, кара всеки пътник да се замисли, преди да навлезе в нея. Погледната дори на карта, тази област поразява със своята големина. Тя заема площ от около 8,5 млн.кв.км - територия голяма почти колкото Европа.
Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави. Сахара се разделя на много области: Тенере, Голям западен ерг, Голям източен ерг, Тенезруфт, Хамада ал Хамре, Ерг Игиди, Ерг Шеш, Арабска пустиня, Либийска пустиня, Нубийска пустиня. 1/4 от пустинята е с планински масиви, чийто най-висок връх е Еми Куси с височина 3415 метра в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със сняг, което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина. Около 1,2 млн. км2 от Сахара е пясъчна пустиня, а останалата част е от камък и баластра. В Африка пясъчните пустини са познати под името ергове, каменистите като хамади, а баластрените, които се срещат в депресиите в Либия, като серири. Много са и сухите речни долини, известни под името „уади“, корита на някогашни реки, които се пълнят с вода само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.н. „дефлационни котловини“. Една от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината Тибести и заема площ от 90 000 км2. На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в депресия, се образуват солени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1 000. На арабски се наричат шотове, като най-известните са Шот ал Джарид и Шот еш Шегри. Най-известните форми са дюните, някои от които достигат значителни размери (до 180 м) и барханите (сърповидни дюни), които се срещат най-често в Либийската пустиня. Барханите достигат височина от около 30-40 м. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост.
През деня често духа вятър, който носи пясък и пустинен прах. Не са рядкост и пясъчните бури – хамсин и самум.Нощите почти винаги са съвсем тихи. „В Сахара вятърът става сутрин със слънцето и заспива с неговото залязване” – казва една арабска поговорка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар