Ако трябва да посочим представителите на австралийската фауна сред известните и обичани обитатели на зоопарковете, веднага ще споменем кенгуруто, а след това лесно можем да изпаднем в затруднение. Дори да се замислим малко повече, пак няма да излезе нищо. И все пак Австралия е съкровена мечта за всички зоолози и любители на животни. Привлекателни са не толкова богатството, разнообразието или оцветяването на австралийските животни, колкото разнообразието и музейната уникалност на животинския свят.
Особеното си положение австралийската фауна дължи на изолираното положение на континента, както и на островния животински свят, включен в същата област. Тук липсват много групи животни, но са се запазили такива групи, които са загинали в другите части на Земята, конкурирани от нови форми, недостигнали Австралия.
Безводни пустини, полупустини, степи, савани и непроходим гъсталак от евкалипти и акации заемат основната част от континента. На изток, югоизток и югозапад се срещат вечнозелени гори от евкалипти, достигащи 100 m височина, а на юг — акациеви гори. Около залива Карпентария са разположени влажни тропични гори, мангри, бамбук, кокосови и други видове палми. В планините освен евкалиптови гори има и масиви от южния бук нотофагус, по-високо от тях към върховете следват нискостъблени иглолистни гори (клек) и алпийски пасища. Климатът на континента е субтропичен, с изключение на северните тропични и южните умерени зони. Животните и растенията са привикнали към периодите на суша, които понякога отнемат живота на милиони домашни животни.
Австралия може да бъде наречена страна на торбестите бозайници, макар че ги има и в Америка. Тук, в Австралия, торбестите са заели повечето екологични ниши още преди проникването на плацентните бозайници на континента. В резултат на това висшите бозайници не успели да се „оправят на време” и водели не особено привлекателно съществуване. Ако не се смята динго, за което е установено, че е внесено от човека още в древността, те са почти напълно забравени. В много случаи торбестите бозайници (като например торбестите къртици, торбестите тушканчици, торбестите летящи катерици и торбестите вълци) са решили екологичните проблеми подобно на плацентните бозайници, а други – коренно различно (например кенгуру вместо копитни животни).
Способността за приспособяване на торбестите бозайници би била доказана още по-сигурно, ако редица видове не бяха измрели още преди появяването на хората, във всеки случай преди идването на европейците. За това вероятно са допринесли сушите, човешката дейност – изсичането на горите, изгарянето на храсталаците, а също дингото, зайците и котките. Известни са например останки от вомбат с големина на носорог и череп на кенгуру, дълъг 40 см, който трябва да е принадлежал на животно, високо 3 м. Имало е следователно големи животни, каквито днес в Австралия не се срещат.
Според Дарлингтон в Австралия има най-малко 229 местни бозайника.
Макар и не толкова своеобразен, птичият свят е също интересен, а влечугите и рибите не престават да удивляват хората с уникалността си.
Решихме всеки от нас да си избере животно, обитаващо Австралия, и да разкаже за него.
Особеното си положение австралийската фауна дължи на изолираното положение на континента, както и на островния животински свят, включен в същата област. Тук липсват много групи животни, но са се запазили такива групи, които са загинали в другите части на Земята, конкурирани от нови форми, недостигнали Австралия.
Безводни пустини, полупустини, степи, савани и непроходим гъсталак от евкалипти и акации заемат основната част от континента. На изток, югоизток и югозапад се срещат вечнозелени гори от евкалипти, достигащи 100 m височина, а на юг — акациеви гори. Около залива Карпентария са разположени влажни тропични гори, мангри, бамбук, кокосови и други видове палми. В планините освен евкалиптови гори има и масиви от южния бук нотофагус, по-високо от тях към върховете следват нискостъблени иглолистни гори (клек) и алпийски пасища. Климатът на континента е субтропичен, с изключение на северните тропични и южните умерени зони. Животните и растенията са привикнали към периодите на суша, които понякога отнемат живота на милиони домашни животни.
Австралия може да бъде наречена страна на торбестите бозайници, макар че ги има и в Америка. Тук, в Австралия, торбестите са заели повечето екологични ниши още преди проникването на плацентните бозайници на континента. В резултат на това висшите бозайници не успели да се „оправят на време” и водели не особено привлекателно съществуване. Ако не се смята динго, за което е установено, че е внесено от човека още в древността, те са почти напълно забравени. В много случаи торбестите бозайници (като например торбестите къртици, торбестите тушканчици, торбестите летящи катерици и торбестите вълци) са решили екологичните проблеми подобно на плацентните бозайници, а други – коренно различно (например кенгуру вместо копитни животни).
Способността за приспособяване на торбестите бозайници би била доказана още по-сигурно, ако редица видове не бяха измрели още преди появяването на хората, във всеки случай преди идването на европейците. За това вероятно са допринесли сушите, човешката дейност – изсичането на горите, изгарянето на храсталаците, а също дингото, зайците и котките. Известни са например останки от вомбат с големина на носорог и череп на кенгуру, дълъг 40 см, който трябва да е принадлежал на животно, високо 3 м. Имало е следователно големи животни, каквито днес в Австралия не се срещат.
Според Дарлингтон в Австралия има най-малко 229 местни бозайника.
Макар и не толкова своеобразен, птичият свят е също интересен, а влечугите и рибите не престават да удивляват хората с уникалността си.
Решихме всеки от нас да си избере животно, обитаващо Австралия, и да разкаже за него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар