Континентът Австралия е зает от една – единствена държава – Австралийски съюз, която няма сухоземни граници. Страната включва още по-големия остров Тасмания и редица други по-малки острови. След откриването на континента той се превръща в колония на Великобритания. На 26 януари 1788 година английският мореплавател Артър Флип докарва първите преселници – британски затворници – и поставя началото на първото селище – Сидни.
Богатите природни ресурси предизвикват поток от емигранти от Европа.
На 1 януари 1901 година съществуващите колонии на територията на Австралия се обединяват и така поставят началото на нова държава – Австралийски съюз. Тя се състои от шест щата: Нов Южен Уелс, Виктория, Куинсланд, Южна Австралия, Западна Австралия, Тасмания и две територии: Северна и Федерална столица. Държавата е парламентарна монархия, федерална държава в състава на Британската общност. Глава на държавата се явява кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. На 12 март 1913 година е поставена паметна плоча, с която започва изграждането на новата столица на страната – Канбера. На езика на местните аборигени самото име означава „място за събрания”. Едва през 1927 година правителството трайно се установява в Канбера и в новата столица започват заседания на австралийския парламент.
Страната има уникална природа: разнообразен релеф, полезни изкопаеми- големи запаси от злато, алуминиеви, оловно-цинкови и железни руди, въглища и диаманти. Климатът в крайбрежните части позволява много добро развитие на земеделието. Голяма част от територията е заета от пустини и полупустини. Водните ресурси са ограничени.
Населението на Австралийския съюз надминава 20 милиона души. Страната е слабо населена и населението е разпределено крайно неравномерно. Съвременното население се е формирало предимно от преселници от Европа, основно от Великобритания и Ирландия, както и от други райони на света. Тук живеят представители на повече от 80 народи, включително и българи. Местното населени – аборигените, са едва около 1-2% от населението. Преобладаваща религия е християнството, а официален език – английският. Населението е съсредоточено в големите градове. Градското население е около 85%. В столицата Канбера живеят близо 350 хил. души. По-големи градове в югоизточната част са Сидни, Мелбърн, Бризбейн, около които се оформят градски агломерации. Най- голям град на запад е Пърт.
Преди идването на европейските заселници в Австралия живеели повече от 1 милиона аборигени. Европейците донесли непознати заразни болести, срещу които аборигените нямали имунитет и хиляди от тях измрели от едра шарка, туберкулоза и грипни заболявания. Голяма част от аборигените били избити от белите заселници, тъй като ги смятали за кръвожадни диваци и искали да заграбят земите им. Сега аборигените живеят из цялата страна, но най- много са в Северната територия. Те имат своя самобитна култура. Смята се, че днес съществуват около 250 различни аборигенски езика и диалекта. Водят номадски или полуномадски начин на живот – събират семена, плодове, корени, занимават се с лов и риболов.
Аборигенската култура е много богата и включва традиционно изобразително изкуство, народни приказки, музика, танци. Голяма част от рисуваните картини и епически разкази от аборигените са посветени на произхода на Земята, на хората и техните прадеди, съчетани с вярвания, наричани сънища. Според традициите и вярванията на аборигените обитаваните от тях земи не могат да бъдат продавани или отдавани за ползване. Те смятат за свещени много места в земите си.
Австралийският съюз е развита промишлено–аграрна страна. Машиностроенето е водещ промишлен отрасъл. Произвеждат се автомобили, кораби, земеделски машини, електроуреди и др. Добре развити са производството на минерални торове, текстилна промишленост и хранително- вкусовата промишленост. Успехи бележи винопроизводството.
От земеделието водещо значение има животновъдството. Традиционен отрасъл е овцевъдството / над 170 млн. броя овце/, като по производство и износ на вълна страната е на първо място в света. Добре развит е и риболовът. Отглеждат се и пшеница, зеленчуци, цитрусови плодове, банани, захарна тръстика, памук, ябълки, праскови, грозде, тютюн, авокадо и други. Голяма част от промишлената и земеделска продукция се изнася за световните пазари.
Богатите природни ресурси предизвикват поток от емигранти от Европа.
На 1 януари 1901 година съществуващите колонии на територията на Австралия се обединяват и така поставят началото на нова държава – Австралийски съюз. Тя се състои от шест щата: Нов Южен Уелс, Виктория, Куинсланд, Южна Австралия, Западна Австралия, Тасмания и две територии: Северна и Федерална столица. Държавата е парламентарна монархия, федерална държава в състава на Британската общност. Глава на държавата се явява кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. На 12 март 1913 година е поставена паметна плоча, с която започва изграждането на новата столица на страната – Канбера. На езика на местните аборигени самото име означава „място за събрания”. Едва през 1927 година правителството трайно се установява в Канбера и в новата столица започват заседания на австралийския парламент.
Страната има уникална природа: разнообразен релеф, полезни изкопаеми- големи запаси от злато, алуминиеви, оловно-цинкови и железни руди, въглища и диаманти. Климатът в крайбрежните части позволява много добро развитие на земеделието. Голяма част от територията е заета от пустини и полупустини. Водните ресурси са ограничени.
Населението на Австралийския съюз надминава 20 милиона души. Страната е слабо населена и населението е разпределено крайно неравномерно. Съвременното население се е формирало предимно от преселници от Европа, основно от Великобритания и Ирландия, както и от други райони на света. Тук живеят представители на повече от 80 народи, включително и българи. Местното населени – аборигените, са едва около 1-2% от населението. Преобладаваща религия е християнството, а официален език – английският. Населението е съсредоточено в големите градове. Градското население е около 85%. В столицата Канбера живеят близо 350 хил. души. По-големи градове в югоизточната част са Сидни, Мелбърн, Бризбейн, около които се оформят градски агломерации. Най- голям град на запад е Пърт.
Преди идването на европейските заселници в Австралия живеели повече от 1 милиона аборигени. Европейците донесли непознати заразни болести, срещу които аборигените нямали имунитет и хиляди от тях измрели от едра шарка, туберкулоза и грипни заболявания. Голяма част от аборигените били избити от белите заселници, тъй като ги смятали за кръвожадни диваци и искали да заграбят земите им. Сега аборигените живеят из цялата страна, но най- много са в Северната територия. Те имат своя самобитна култура. Смята се, че днес съществуват около 250 различни аборигенски езика и диалекта. Водят номадски или полуномадски начин на живот – събират семена, плодове, корени, занимават се с лов и риболов.
Аборигенската култура е много богата и включва традиционно изобразително изкуство, народни приказки, музика, танци. Голяма част от рисуваните картини и епически разкази от аборигените са посветени на произхода на Земята, на хората и техните прадеди, съчетани с вярвания, наричани сънища. Според традициите и вярванията на аборигените обитаваните от тях земи не могат да бъдат продавани или отдавани за ползване. Те смятат за свещени много места в земите си.
Австралийският съюз е развита промишлено–аграрна страна. Машиностроенето е водещ промишлен отрасъл. Произвеждат се автомобили, кораби, земеделски машини, електроуреди и др. Добре развити са производството на минерални торове, текстилна промишленост и хранително- вкусовата промишленост. Успехи бележи винопроизводството.
От земеделието водещо значение има животновъдството. Традиционен отрасъл е овцевъдството / над 170 млн. броя овце/, като по производство и износ на вълна страната е на първо място в света. Добре развит е и риболовът. Отглеждат се и пшеница, зеленчуци, цитрусови плодове, банани, захарна тръстика, памук, ябълки, праскови, грозде, тютюн, авокадо и други. Голяма част от промишлената и земеделска продукция се изнася за световните пазари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар