Климатът на Сахара

В далечното геоложко минало Сахара е била земя със много зеленина и обилно напоявана от дъждовете. Днес пустинният изглед се дължи на сухите ветрове – пасати, а дъжд вали обикновено на няколко години един път. През деня температурата на въздуха достига над 50 градуса, а нощем рязко спада, като може да достигне и 0 градуса, а пясъкът се нагрява до 80 градуса. Най- високата температура на Земята е измерена в станция Ал Азизи / Либия/ +58 градуса през 1922 година. Рязката смяна на температурата предизвиква бързото и силно рушене на скалите.
Много често явление в пустинята са пясъчните бури. Тези бури наподобяват нашите снежни виелици, но вместо леки снежинки във въздуха се носят огромни количества пясък и нагорещен прах. От това слънцето придобива мрачен медночервен оттенък, въздухът е силно запрашен и върху земята се спуска мрак. Горещият пясък, който се носи със силен рев из въздуха, засипва всичко по пътя си. Той не пощадява нито цветущите оазиси, нито керваните. Очевидци разказват, че преди да се появи бурята /самумът/, небето се покрива с тежки облаци, спускащи се ниско над земята. Пустинният пясък се издига и завъртява във вихър, като се слива с облаците. Всеки, който е преживял самум в пустинята, го запомня за цял живот. В такъв момент всичко живо се изпокрива в пукнатините на камъните или под късите сенки на дюните, дори камилите, които дишат тежко, притаяват дъх. Само пясъците пеят и зовът вятъра. Вятърът долита изведнъж и … дюните тръгват движени от някаква свръхестествена сила. Небето и земята се сливат в едно. Този ад продължава около 20 минути. После всичко утихва и слънцето се показва.
Наред със самума често пътешествениците виждат миражи – чудни гледки, които са измамвали не едно око. Обикновено се виждат оазиси, палми, зеленина и вода, сянка и приятна отмора. Тези видения на пътниците през пустинята са резултат на много сухия въздух – в много сухи дни поради неравномерното нагряване на въздушните пластове се създават миражите. Неравномерно нагретите въздушни маси служат като огромно огледало, което отразява различни картини – оазиси, реки, езера. След няколко крачки всичко изчезва.



Източници: Уикипедия
Статията е създадена от: Ивалена

Сахара - най-голямата пустиня на света

Сахара е най-голямата пустиня на нашата планета. Тя се простира от бреговете на Атлантически океан на запад до Червено море на изток и от Атласките планини и брегове на Средиземно море на север до областта Судан на юг.
Огромна пустинна земя, която и днес, макар и много по-малко, отколкото в миналото, кара всеки пътник да се замисли, преди да навлезе в нея. Погледната дори на карта, тази област поразява със своята големина. Тя заема площ от около 8,5 млн.кв.км - територия голяма почти колкото Европа.
Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави. Сахара се разделя на много области: Тенере, Голям западен ерг, Голям източен ерг, Тенезруфт, Хамада ал Хамре, Ерг Игиди, Ерг Шеш, Арабска пустиня, Либийска пустиня, Нубийска пустиня. 1/4 от пустинята е с планински масиви, чийто най-висок връх е Еми Куси с височина 3415 метра в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със сняг, което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина. Около 1,2 млн. км2 от Сахара е пясъчна пустиня, а останалата част е от камък и баластра. В Африка пясъчните пустини са познати под името ергове, каменистите като хамади, а баластрените, които се срещат в депресиите в Либия, като серири. Много са и сухите речни долини, известни под името „уади“, корита на някогашни реки, които се пълнят с вода само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.н. „дефлационни котловини“. Една от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината Тибести и заема площ от 90 000 км2. На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в депресия, се образуват солени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1 000. На арабски се наричат шотове, като най-известните са Шот ал Джарид и Шот еш Шегри. Най-известните форми са дюните, някои от които достигат значителни размери (до 180 м) и барханите (сърповидни дюни), които се срещат най-често в Либийската пустиня. Барханите достигат височина от около 30-40 м. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост.
През деня често духа вятър, който носи пясък и пустинен прах. Не са рядкост и пясъчните бури – хамсин и самум.Нощите почти винаги са съвсем тихи. „В Сахара вятърът става сутрин със слънцето и заспива с неговото залязване” – казва една арабска поговорка.