Оазисите на Сахара приличат на острови на живота, пръснати в океана на пустинята. Те са разположени в котловини или падини, повечето от които се намират по-ниско от морското равнище. В тях най-голяма и решаваща ценност са подпочвените води, бликащи от земята. Горещият и сух климат, напояваната и наторявана земя дават богато плодородие, поради което около изворите възникват големи и малки селища.
Растителността в оазисите е етажирана. Най-високо се издигат стройните финикови палми. Следват бананите, които проточват дълги клони с тежките си жълтозелени плодове. Под сенките им растат праскови, кайсии, зарзали, нарове. В по-северните оазиси на Сахара виреят цитрусови култури, бадеми и лози. Но най-типичен представител на растителността в оазисите е финиковата палма. Това дърво сякаш е създадено за пустинята. То живее 200 години. Плодовете му, наричани фурми, са прикрепени в метличево клонче и образуват нещо като грозд, а при узряването обвивката се пуква.
В Сахара и нейните оазиси живеят различни племена. Жителите на Тибести се наричат „тибу”, което означава „хора на скалите”. Те отглеждат кози, които им дават мляко. То е основната им храна. Ядат и дива горчива тиква, от която приготвят брашно. За да премахнат горчивия му вкус, смесват го с фурми. Месо почти не ядат. Поради сухия и здрав климат боледуват рядко. Издържат без храна и вода по няколко дни.
Туарегите са берберско племе (на арабски значи „изоставен”), които се скитат из пустинята. По рождение са бели, но са силно обгорели от слънцето и имат кожа със златист цвят. Хранят се с мляко, смокини и фурми. Туарегите ядат веднъж през деня, когато са на път, и два пъти, когато почиват. Между тях има много столетници.
Най-богатите туареги имат по 50 камили.
Преобладаващото население в сахарските оазиси са арабите. Националното им мъжко облекло се състои от „джелеба” - горна широка черна дреха, под нея се препасва пояс, на главата чалма, а краката са обути в плитки кожени обувки.
Жените ходят с фереджета. Свободни остават само очите, носът и устата.
Най-големият празник е рамазан - байрам. Той продължава един лунен месец (28 дни). Приготовленията за него започват от далеч. Месеци наред семейството спестява пари, за да си купи богата и разнообразна храна за празника. От 5 часа сутринта до 7 часа вечерта не ядат, не пият вода, жените не работят, не приемат лекарства и лечение. В 7 часа вечерта от високото минаре гласът на ходжата се предава по радиото или бият камбани, с които се оповестява вечерята. Учрежденията, магазините и улиците обезлюдяват - всички се прибират по домовете си за пиршество. Към 2 часа през нощта се повтаря същото - правят втора вечеря. Облечени празнично, с повишено настроение гуляят цяла нощ. Веселбата свършва сутринта в 5 часа. Това продължава цял месец.
Бедуини (от арабското badawī, بدوي) обикновено са наричани арабските номадски групи, които се откриват в пустинния пояс, заемащ част атлантическото крайбрежие на Сахара през Западната пустиня, Синай и Негев до източното крайбрежие на Арабската пустиня.
„Бедуини” е и общо название за обитател на пустинята.
Източници: Уикипедия, www.kakvo.org
Статията е съставена от: Ванеса Т.
Растителността в оазисите е етажирана. Най-високо се издигат стройните финикови палми. Следват бананите, които проточват дълги клони с тежките си жълтозелени плодове. Под сенките им растат праскови, кайсии, зарзали, нарове. В по-северните оазиси на Сахара виреят цитрусови култури, бадеми и лози. Но най-типичен представител на растителността в оазисите е финиковата палма. Това дърво сякаш е създадено за пустинята. То живее 200 години. Плодовете му, наричани фурми, са прикрепени в метличево клонче и образуват нещо като грозд, а при узряването обвивката се пуква.
В Сахара и нейните оазиси живеят различни племена. Жителите на Тибести се наричат „тибу”, което означава „хора на скалите”. Те отглеждат кози, които им дават мляко. То е основната им храна. Ядат и дива горчива тиква, от която приготвят брашно. За да премахнат горчивия му вкус, смесват го с фурми. Месо почти не ядат. Поради сухия и здрав климат боледуват рядко. Издържат без храна и вода по няколко дни.
Туарегите са берберско племе (на арабски значи „изоставен”), които се скитат из пустинята. По рождение са бели, но са силно обгорели от слънцето и имат кожа със златист цвят. Хранят се с мляко, смокини и фурми. Туарегите ядат веднъж през деня, когато са на път, и два пъти, когато почиват. Между тях има много столетници.
Най-богатите туареги имат по 50 камили.
Преобладаващото население в сахарските оазиси са арабите. Националното им мъжко облекло се състои от „джелеба” - горна широка черна дреха, под нея се препасва пояс, на главата чалма, а краката са обути в плитки кожени обувки.
Жените ходят с фереджета. Свободни остават само очите, носът и устата.
Най-големият празник е рамазан - байрам. Той продължава един лунен месец (28 дни). Приготовленията за него започват от далеч. Месеци наред семейството спестява пари, за да си купи богата и разнообразна храна за празника. От 5 часа сутринта до 7 часа вечерта не ядат, не пият вода, жените не работят, не приемат лекарства и лечение. В 7 часа вечерта от високото минаре гласът на ходжата се предава по радиото или бият камбани, с които се оповестява вечерята. Учрежденията, магазините и улиците обезлюдяват - всички се прибират по домовете си за пиршество. Към 2 часа през нощта се повтаря същото - правят втора вечеря. Облечени празнично, с повишено настроение гуляят цяла нощ. Веселбата свършва сутринта в 5 часа. Това продължава цял месец.
Бедуини (от арабското badawī, بدوي) обикновено са наричани арабските номадски групи, които се откриват в пустинния пояс, заемащ част атлантическото крайбрежие на Сахара през Западната пустиня, Синай и Негев до източното крайбрежие на Арабската пустиня.
„Бедуини” е и общо название за обитател на пустинята.
Източници: Уикипедия, www.kakvo.org
Статията е съставена от: Ванеса Т.
