Родът на Апостола

Васил Левски е наследник на два стари карловски рода: Караиванови (по майчина линия) и Кунчеви (по бащина линия). Сред предците на Апостола са много горди и известни за времето си мъже - Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов.

Дядото на Левски по бащина линия – Кунчо - бил бояджия. Той има според някои сведения пет деца, а според други – седем деца, чиито наследници не са известни точно, но се знае, че родът се разраства.

За родствениците на Васил Левски по майчина линия са събрани повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, който е бил майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов е наследен от осемте си деца – четирима сина и четири дъщери. Майката на Левски – Гина – е едно от тези момичета.

Женитбата на Иван, син на Кунчо Видолов, с Гина, дъщерята на Васил Караиванов, сродява двата уважавани рода в Карлово. От този брак се раждат 5 деца: Васил Иванов Кунчев, неговите двама братя – Христо  и Петър, сестрите – Яна  и Мария.

И двамата братя на Апостола са свободолюбиви и буйни.

Христо учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов, а по-късно в Пловдив. Там се сближава с Христо Иванов Големия. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване. След разпускането на легията отново се отправя за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил Левски. Умира от туберкулоза. Умира ненавършил 30 години на  9.04.1870 год. в Букурещ.

По-малкият брат Петър е твърде буен и непокорен. Той е доброволец в четата на Христо Ботев и е заловен след разгрома й. Успява да избяга по пътя към конака в София. По-късно постъпва в редиците на българското опълчение. При боевете на Шипка е тежко ранен. Лекуват го в Търново и Харков. Умира от туберкулоза в родния си град през 1881г., три години след като се завръща в освободеното отечество. Заради голямата му прилика с брат му Васил го наричат Петър Левски.

Гина Кунчева и Начо Начев -
най-големият й внук-1876 г.
 

Гина Кунчева не дочаква завръщането на Петър след войната. Тя умира на 27.01. (8.02) 1878г.

Марийка, най-малкото дете в семейството, заболява  от едра шарка и умира през 1851г., малко след смъртта на баща им Иван.

Яна – най-голямата – е силно свързана с революционното дело на Апостола. От нейния дом той поема пътя за Белград, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от най-преданите му помощнички.  Единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви Яна създава свое семейство. През 1850г. се задомява за Андрей Начов от Карлово, средно заможен търговец, добър и трудолюбив човек. Имат девет деца.

Някои от техните потомци даряват на музея В Карлово ценни семейни реликви: Бочо Загорски – оригинална снимка на Гина Кунчева и внука й Начо, Екатерина Томева – кичурче от косите на Апостола и стар семеен албум с около 80 оригинални фотографии, Божана Пачаурова с дъщерите и внуците си – оригинална снимка на Васил Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия.

 

Източник:  http://www.vlevskimuseum-bg.org/lev-letopis.php