Родното Карлово

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър, и две сестри - Ана и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово.

Виж: Биография на Апостола

 

Родната къща на Васил Левски се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през 18 век от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това в нея са живели двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви.
Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище. Горе къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е предназначена за  гостна. До нея е долепена работилницата.

Къщата на Райно Попович -  представителен, богат и внушителен дом на видния карловски учител и просветител е свързан и с ранните години на Васил Левски, и с революционния период от живота му. В нея малкият Васил Кунчев взема уроци по църковнославянски език и църковно пеене при даскал Райно Попович. Левски е връстник и приятел и със сина на даскал Райно Теофан Райнов.

В дома на Ганю Маджереца  Левски винаги е намирал сигурен подслон. Тя е свързана и с ушиването на знамето на карловския комитет по лична поръка на Апостола. Къщата по-късно е посещавана от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и други революционни дейци при подготовка на Априлското въстание.

В църквата “Света Богородица” Васил Иванов Кунчев е ръкоположен в йеродяконски сан през 1859 г. от Пловдивския митрополит Паисий и пее в църковния хор.

В дома на сестрите Неда и Гана Тачеви е еднo от тайните скривалища, в които Васил Левски често отсяда, пише писма, работи върху документи и укрива
архива на революционната организация.

 

Паметници на Апостола в Карлово днес
Къщата музей "Васил Левски"
Включена е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на престижното 44-то място. Къщата е реставрирана благодарение на родолюбиви българи. Действителната къща, в която е живял Васил Левски, е опожарена през Освободителната война и само каменното стълбище към зимника и скривалището са останали непокътнати.
Сградата се намира в западната част на град Карлово. Строена е през 18 век от Кунчо Иванов (дядото на Васил Левски) и през 1933 година е възстановена по проект на архитекта Димитър Иванов. Към нея има експозиционна зала, която е допълнена към основната сграда през 1965 година. В нея са представени различни документи, предмети, лични вещи, снимки на Васил Левски.
В двора на къщата-музей има паметник на Гина Кунчева, майката на Левски.
 

 

Паметник на Васил Левски
Намира се в старата част на град Карлово, близо на храма "Свети Никола". Първата копка е направена през 1903 г., а е завършен през 1907г. Негов автор е скулпторът Марин Василев.

 

Църквата "Св. Никола"
Изградена е през 1847 година. Намира се точно до паметника на Васил Левски. В двора на храма се намира гробът на майка му.

Църквата "Св. Богородица"
Изградена е през 1847 година. Стенописите в храма са на Станислав Доспевски. До входа се намира прекрасна старинна каменна чешма. Поставена е паметна плоча за Апостола.

 

Читалище "Васил Левски"
Основано е през 1861 година - първото читалище в града. В него се провеждат кръжоци, има музикална школа, спортни танци, хор.

 

Паметни плочи и знаци са поставени на местата, където са се намирали Караивановия хан, къщата на сестрата на Левски - Яна, къщата на Иван Грозев, в местността "Млати шумка", където е основан от Апостола революционния комитет в Карлово, на ул. "Васил Караиванов" – някогашната местност “Алтън чаир”, където през 1864 г. Левски отрязва косите си и снема монашеското расо, за да се посвети изцяло на революционното дело.

Статията е подготвена от Полина Стоянова – VІ  a клас
 

Източници:   http://bg.wikipedia.org/ ;  http://www.vlevskimuseum-bg.org/

Родът на Апостола

Васил Левски е наследник на два стари карловски рода: Караиванови (по майчина линия) и Кунчеви (по бащина линия). Сред предците на Апостола са много горди и известни за времето си мъже - Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов.

Дядото на Левски по бащина линия – Кунчо - бил бояджия. Той има според някои сведения пет деца, а според други – седем деца, чиито наследници не са известни точно, но се знае, че родът се разраства.

За родствениците на Васил Левски по майчина линия са събрани повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, който е бил майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов е наследен от осемте си деца – четирима сина и четири дъщери. Майката на Левски – Гина – е едно от тези момичета.

Женитбата на Иван, син на Кунчо Видолов, с Гина, дъщерята на Васил Караиванов, сродява двата уважавани рода в Карлово. От този брак се раждат 5 деца: Васил Иванов Кунчев, неговите двама братя – Христо  и Петър, сестрите – Яна  и Мария.

И двамата братя на Апостола са свободолюбиви и буйни.

Христо учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов, а по-късно в Пловдив. Там се сближава с Христо Иванов Големия. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване. След разпускането на легията отново се отправя за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил Левски. Умира от туберкулоза. Умира ненавършил 30 години на  9.04.1870 год. в Букурещ.

По-малкият брат Петър е твърде буен и непокорен. Той е доброволец в четата на Христо Ботев и е заловен след разгрома й. Успява да избяга по пътя към конака в София. По-късно постъпва в редиците на българското опълчение. При боевете на Шипка е тежко ранен. Лекуват го в Търново и Харков. Умира от туберкулоза в родния си град през 1881г., три години след като се завръща в освободеното отечество. Заради голямата му прилика с брат му Васил го наричат Петър Левски.

Гина Кунчева и Начо Начев -
най-големият й внук-1876 г.
 

Гина Кунчева не дочаква завръщането на Петър след войната. Тя умира на 27.01. (8.02) 1878г.

Марийка, най-малкото дете в семейството, заболява  от едра шарка и умира през 1851г., малко след смъртта на баща им Иван.

Яна – най-голямата – е силно свързана с революционното дело на Апостола. От нейния дом той поема пътя за Белград, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от най-преданите му помощнички.  Единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви Яна създава свое семейство. През 1850г. се задомява за Андрей Начов от Карлово, средно заможен търговец, добър и трудолюбив човек. Имат девет деца.

Някои от техните потомци даряват на музея В Карлово ценни семейни реликви: Бочо Загорски – оригинална снимка на Гина Кунчева и внука й Начо, Екатерина Томева – кичурче от косите на Апостола и стар семеен албум с около 80 оригинални фотографии, Божана Пачаурова с дъщерите и внуците си – оригинална снимка на Васил Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия.

 

Източник:  http://www.vlevskimuseum-bg.org/lev-letopis.php

Искаме да знаем повече за тебе, Апостоле!

Решихме да посветим нашето Второ виртуално пътешествие на 140-та годишнина от гибелта на Васил Левски. Смятаме, че така ще изразим почитта си към този велик българин, патрон на училището, в което учим.
Наричаме го Апостола на свободата и той е бил апостол.
Наричаме го „свят човек” и той е бил светец. Наричаме го „мъдрец” и е той е бил мъдрец.
Но преди всичко е бил гениален с безсмъртието на своите прозрения, с възможностите си да вижда в бъдещето.
Идеята ни е да посетим виртуално селища, свързани с живота и делото на Васил Левски. Известни са 135 паметника на Апостола в България и 20 в други страни по света. Не можем да обходим всички тези места, където родолюбиви българи са свеждали и свеждат в признателност глави пред Апостола, но ще направим опит да ви представим някои от тях.
Българската национална телевизия обяви кампания: „Васил Левски – 140 г. жива идея за свобода”; в училище са обявени конкурси за есе - „Ти ми трябваш и днес, Апостоле!” и за детска рисунка - „Времето е в нас и ние сме във времето”.
Ние решихме нашето виртуално пътешествие да има надслов „Искаме да знаем повече за тебе, Апостоле!”.
Трябва да знаем повече за човека, който пише в предсмъртното си писмо : „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”
Длъжни сме да знаем – тези думи имат голяма стойност и днес. Те са отправени и към нас.

Отново сме на пътешествия

Ако не сте ни забравили, ние сме пътешествениците от трите шести класа на ОУ „Васил Левски”, град Ловеч. Създадохме блога миналата година (бяхме петокласници) по повод един проект „Виртуално пътешествие”, с който така и не разбрахме какво се случи точно.

Но пък поне се забавлявахме, научихме много нови неща, а си имахме и фенове, което за нас е много важно.

Дадохме си една дълга почивка, но който обича да пътува, не може да се отърве лесно от такава страст и май пак ще тръгваме.

И понеже все още е януари, макар и със закъснение, искаме да ви пожелаем успешна 2013 година.